достатъчно храна за всички.
Все пак той понижил постепенно таксата за напускане на града за всички, с изключение на патрициите, така че тя скоро станала достъпна и за най-скромните кесии. Не след дълго Рим почти се опразнил. Повечето от бегълците умрели от крайно изтощение по пътя; мнозина били убити от готите, които брояха вече около шейсет хиляди човека, а малка част успяла да се добере до южните райони. Но градът продължаваше да се държи, както и гарнизонът на пристанището. Велизарий бе потеглил да ги спасява от Дирахий в Далмация с току-що пристигналите подкрепления.
Йоан Кървавия искаше да преведе цялата войска, възлизаща сега на двайсет хиляди души, през тясното като пролив море до Брундизий и после да пресекат Италия като единен корпус до Рим. Велизарий обаче възрази, че дори ако не срещнат сериозна съпротива, походът до Рим ще им отнеме четирийсет дни, докато галерите могат, при попътен вятър, да изминат разстоянието само за пет дни. Ширещият се в Рим глад правеше всеки ден скъпоценен. Новобранците в личната гвардия на Велизарий съвсем не бяха за подценяване като войници, а в Дирахий той успя да закупи доспехи и коне за половината от тях. Натовари ги на най-бързата галера и заповяда на Йоан Кървавия да го последва колкото може по-скоро.
През цялото това време господарката се отнасяше с най-голяма нежност и загриженост към Велизарий и взаимното им доверие ги крепеше в тежките дни. Не можеше вече да бъде казана нито една осъдителна дума за нейния личен живот. Към мен и двамата проявяваха най-голямо внимание, доверявайки ми не една важна тайна.
Велизарий и господарката, която отново придружавах, се качиха на флагманския кораб. Новата кампания ни внушаваше немалко опасения, но щом се озовахме на борда, очаквахме с нетърпение да стъпим отново в Италия. Силен югоизточен вятър ни принуди да потърсим спасение в пристанището на Отранто. Готските части, които продължаваха да обсаждат този град, не разбраха, че нашето присъствие там е случайно, изплашиха се и се оттеглиха към Брундизий, разположен на два дни път в северна посока. На следния ден вятърът се промени и ние отново се отправихме на юг към Месанския пролив, а готите се поздравиха за отминалата ги опасност.
Шест дни по-късно пристигнахме в пристанището на Рим, което продължаваше да устоява на обсадата, но нашите сили бяха толкова малобройни, че не можехме да предприемем нищо преди пристигането на Йоан Кървавия. След няколко дни напразно очакване без никаква вест решихме, че корабите му са били потопени или разпръснати от същата буря, която бе връхлетяла и нас. Най-после пристигна записка от Йоан, изпратена по един търговски кораб, в която той ни съобщаваше, че се придържа към първоначалния си план да мине през Италия по суша. Вече бил постигнал някои успехи: прехвърлил хората си в Отранто, без да бъде забелязан от противника, и след като пленил голямо стадо запасни коне, изненадал готите при Брундизий, прегазил лагера им и убил много от тях. Сега напредвал в северозападна посока към Рим.
Велизарий извика:
„Нима никой от моите пълководци няма да ми се подчини? Страхувам се, че докато този Йоан пристигне, Рим ще е вече паднал!“
Все пак прати тайно съобщение до Бесас, в което го умоляваше да издържи още малко.
Крал Тотила не подценяваше мъжеството и изобретателността на Велизарий. Той знаеше, че врагът му ще направи всичко възможно да изпрати лодки с провизии нагоре по течението на Тибър и затова реши да прегради този път. При едно стеснение на реката, на около три мили по течението от Рим, кралят издигна две внушителни дървени кули, по една на всеки бряг, и разположи на тях най-добрите си войници, а в реката между кулите пусна навързани дебели трупи. Витигес не би могъл никога да се сети за такова нещо.
Велизарий не се уплаши от трупите и кулите на Тотила. Изпрати там двама от най-надеждните си гвардейци — те трябваше да се представят за дезертьори и да премерят кулите на око. Съгледвачите влязоха в преговори със стражата от кулата на десния бряг и като си дадоха вид, че предложените им от готите условия не ги задоволяват, си тръгнаха обратно. Знаейки вече размерите, Велизарий построи кула с двайсет стъпки по-висока от тази на Тотила върху два здраво завързани помежду си шлепа за хоросан. На върха, на два издадени скрипеца, окачи дълга корабна лодка. Заповяда също на двеста галери да бъдат поставени дървени огради, високи шест стъпки, с изрязани в тях отвори за стрелците. На тези галери качи най-добрите си войници и ги натовари с жито, наденици, сушено месо, масло, сирене, смокини и други храни.
От Йоан Кървавия пристигна второ известие, донесено от един предрешен като селянин свещеник. Йоан бързаше да съобщи, че местното население го посрещнало наистина с въодушевление след тръгването му от Брундизий, но че за съжаление Тотила разположил гарнизон в Капуа и с това отрязал пътя му към Рим. Капуа била непревзимаема крепост, а както често е подчертавал самият Велизарий, било крайно неразумно да оставя зад гърба си силно укрепен град в ръцете на неприятеля. Затова той тръгнал обратно и сега преследвал в Лукания пръснати банди от готски войници.
Велизарий научи от свещеника, че гарнизонът в Капуа се състои само от половин ескадрон копиеносци. Стана му ясно, че Йоан Кървавия не се интересува, от съдбата на Рим и може би иска да си отмъсти на Бесас, който се бе отнесъл с безразличие към него по време на обсадата на Ариминий няколко години преди това, ето защо предпочита да се заеме с по-леката задача — плячкосване на незавзетите селски райони. Ако искаше да спаси Рим, Велизарий можеше да разчита единствено на своите собствени сили, колкото и недостатъчни да бяха те.
Той повери командата на римското пристанище в ръцете на един арменец, наречен Исак; остави там и господарката да го съветва и да му помага. Разположи по половин ескадрон на двата бряга на реката и нареди на конниците да се държат до последния човек, ако пристанището бъде атакувано. Велизарий пое лично командата на флотата от подсилени галери и изпрати следното съобщение на Бесас:
„Очаквай ме да дойда по реката утре в ранните следобедни часове. Имам начин да разкъсам преградата от дървени трупи. Разчитам на теб да предприемеш внезапно нападение срещу лагера на готите веднага след пладне, за да отвлечеш вниманието им. На корабите имам изобилна храна за теб и хората ти.“
На другия ден, шести декември, беше празникът на епископ Николай — светеца, покровител на децата. Свети Николай бе почитан много от Юстиниан, който построи в Константинопол църква посветена на него. За този светия се разказват най-невероятни чудеса — повече, струва ми се, отколкото за всеки друг в календара. Едва роден, той се изправил на крака и въздал с неукрепналия си детски гласец гореща благодарност на всевишния за дарения му живот. От най-ранна възраст спазвал строго постите в сряда и петък, като през тези дни се въздържал да суче от гръдта на майка си Йоана, с което предизвикал у нея голяма тревога и още по-голямо удивление. По някаква необяснима причина свети Николай стана наследник на морския бог Посейдон, чиито храмове бяха почти всички посветени на него, също както богиня Венера бе наследена от Дева Мария, а кучето Цербер — от апостол Петър. (Самият Иисус пък е наследник на Орфей, който укротявал дивите зверове с чаровните си мелодии.) Всеки канонизиран от църквата светец се отличава с някакви особени добродетели: Николай стана символ на детската простота. Тракийските войници, изповядващи православната вяра, смятаха неговия празник за особено благоприятен, защото преданието разказваше как на прочутия Вселенски събор в Никея той се разгорещил до такава степен от религиозните си чувства, че зашлевил страхотен шамар на своя събрат Арий, основателя на арианската ерес, изповядвана от готите.
И така, рано сутринта на Никулден Велизарий беше готов да започне пътуването си нагоре по реката с помощта на весла и платна. Две хиляди гвардейци от неговата лична конница, за които нямаше коне, го следваха по двата бряга, а ездачите ги прикриваха. На тръгване господарката го прегърна, призова над него божията благословия и му пожела победа. Всички останали очаквахме с трепет развоя на събитията, застанали на защитните стени.
Към пладне пристигна на кон вестоносец с чудесии новини. Флотата на Велизарий се натъкнала първо на верига, опъната между двата бряга малко по-долу от преградата от трупи — същата онази верига, която бе използувал преди това самият той за защита на водениците по време на отбраната на града, — но пехотата пуснала облак стрели, преминала в настъпление, разпръснала постовете на двата края на веригата,
