Анастасий Разноокия, тъй като едното му око беше кафяво, а другото — синьо (особеност, срещана понякога при домашните котки, но доколкото ми е известно, никога досега при хората); или още като Анастасий Вратаря, понеже на времето си бил церемониалмайстор при двора на своя предшественик. Той беше енергичен и способен управник, въпреки напредналата си възраст, и не бива да му се търси лична отговорност за повечето от нещастията, сполетели империята при неговото царуване, като земетресенията, нанесли големи опустошения на някои от най-богатите градове в неговите владения, първото появяване в Босфора на кита Порфирий, азиатската чума, лошите житни реколти и ожесточеното съперничество между сините и зелените, довело до размирици и бунтове. Всички тези беди се струпаха в годината, когато бе роден Велизарий, а към тях се прибавиха и досадните войни със сарацините от Палестина и с дивите български хуни, извършващи набези през Дунава. Православните християни отдаваха всички тези злощастия на едно злокобно църковно събитие — едновременната поява на двама папи съперници, като твърдяха, че едновременното съществуване на двама наместници Христови на земята е цяло кощунство. Изборът на папата в Константинопол се състоя точно в същия ден, в който бе избран и другият папа в Рим — причината за това неволно объркване беше твърде бавната съобщителна връзка между двата главни града. Но веднъж удостоен за пазител на ключовете на царството небесно, никой от съперниците не искаше да ги отстъпи на другия. При това римският папа се застъпваше за строго православното гледище по толкова нелепия (според мен) спор за това дали Синът божи има една или две природи, докато другият, избраникът на Анастасий, се обявяваше за почетен компромис. Всеки от тях анатемоса другия като антипапа, а ние, езичниците от хиподрома, се забавлявахме искрено от това положение и задълбочихме разпрата, като се присъединихме към една от двете страни: зелените държаха за единия папа, а сините — за другия.
И сякаш не ни стигаха тези неприятности, Анастасий се забърка във война с Гобад, царя на персите, който унищожи напълно една от нашите армии и нанесе страхотни опустошения в римска Месопотамия. Анастасий бе принуден да заплати за мира осемстотин хиляди номизми, и то по време, когато златото липсваше повече от всякога поради изчерпването на главните европейски и азиатски златни мини. В годината, през която Велизарий бе тръгнал на училище, българските хуни отново плячкосваха Източна Тракия — те пасяха конете си едва ли не в задните градини и парковете на константинополските покрайнини. Анастасий се залови за работа и построи голяма защитна стена на трийсет и две мили от града, която пресичаше провлака. Оттогава ние се чувствуваме по-сигурни, въпреки че тя не е добре поддържана и сега не е трудно да бъде заобиколена и от двата края.
Що се отнася до религиозните спорове, Анастасий, макар и по-склонен да подкрепи схващането за едната природа, сметна, както вече обясних, за по-политично да посочи папа, който се застъпваше за компромис между това схващане и правоверното, настояващо на двете природи. Сините бяха православни по политически съображения, а зелените бяха или за компромис с монофизитизма, или за чист монофизитизъм. Един ден на хиподрома станаха такива размирици заради тези религиозни разногласия, че старият император бе принуден да се изправи до стълба като просител (подобно на Теодора и нейното семейство преди около девет години) и да предложи да се откаже от престола си. Сините започнаха да го замерват с камъни, но зелените застанаха на негова страна, тъй като те, в качеството си на по-силна партия, бяха получили от него най-добрите места на хиподрома. В знак на признателност той оказа пълна подкрепа на каузата на монофизитизма. Но не след дълго сините избиха една група нахални монаси монофизити и тъй като Анастасий не намери смелост да отмъсти за тяхната смърт, сините взеха връх в града и в Сената. Тогава Виталиан, привърженик на зелените с ранг на патриций, събра войска от четирийсет хиляди монофизити тракийци и я поведе срещу сините, като обсади столицата. Уплашен за живота си, Анастасий при това положение обяви, че ще свика вселенски църковен събор, който да разреши всички религиозни разногласия, и Виталиан разпусна войската си, преди да се е състояло каквото и да е сражение. Анастасий обаче не изпълни обещанието си. Тези събития са свързани с моя разказ по-тясно, отколкото може да се стори на пръв поглед, защото този чудак Юстиниан изигра главна роля в преговорите между императора, сините и представителя на зелените Виталиан. Юстиниан представляваше партията на Сините и увери Виталиан, че нещата могат да се уредят с чест така, че да останат доволни и двете партии, и двете религиозни течения, а и самият василевс. Той дори се причести рамо до рамо с Виталиан като още едно доказателство за добрите намерения на сините към него и му се закле в братство над причастието. За тези свои заслуги Юстиниан получи предложение да бъде издигнат в ранг на патриций, но той не искаше да приеме тази чест, преди да се е оженил за Теодора, в която продължаваше да бъде лудо влюбен. Обаче леля му, съпругата на Юстин, добродетелна стара провинциалистка, която почти не знаеше гръцки, се противопостави на този брак, ужасена, че племенникът й ще се свърже с една бивша блудница. Така Юстиниан се озова натясно: приемеше ли да стане патриций, нямаше да може да се ожени за Теодора, но да се откаже от тази чест, би било нелоялно, а се страхуваше и от леля си. Той се посъветва с Теодора, която се усмихна и каза:
„Приеми ранга, защото не искам да преча на твоето издигане.“
Теодора отиде и при лелята, за да й повтори същото нещо, и старата жена останала толкова доволна, че спряла да се противопоставя на дружбата между Юстиниан и Теодора; казала й само да напусне стаята си в нашето увеселително заведение — една истински разкаяна Мария Магдалена отдавна щяла да направи така. Теодора ни напусна, заживя в една великолепна резиденция с луксозна мебелировка и много добре обучена прислуга, дадена й от Юстиниан, и се возеше в екипаж, теглен от чифт бели катъри. Самият Юстиниан използуваше колесница със сребърни колела и сребърна рама, в която бяха впрегнати четири черни коня.
Не дълго след това Велизарий пристигна в Константинопол и постъпи във военното училище, но господарката Антонина изобщо не го виждаше. Тя и останалите момичета продадоха нашето заведение, което се бе оказало много доходно. Хрисомало се омъжи за един богат търговец на вино, а Индаро отиде да живее с Теодора като нейна компаньонка. Моята господарка реши, че не е зле и тя да вземе да се омъжи. Намери един солиден търговец, немлад вече сириец, на когото можеше да разчита да задоволява прищевките й, да не живее прекалено дълго и като умре, да й остави прилично състояние. Запозна се случайно с него: бил по работа в Константинопол и наел мебелирана къща недалеч от пристанището — от онези, дето собствениците ги дават заедно с жените си и всичко останало, докато те самите си живеят весело в някоя винопродавница. В този случай наетата съпруга умряла скоропостижно и търговецът останал както без другарка в леглото, така и без домакиня. Господарката се съгласи да изпълнява временно тези длъжности и той остана толкова доволен, че само след няколко дни сключи официален брак с нея. Той не играе голяма роля в настоящия разказ, защото (нека бъда откровен) не е дори баща на двете живи деца на господарката — на нейния син Фотий и на дъщеря й Марта, а само на едното от другите две, които умряха. Но той изпълни всичко каквото се очакваше от него както в живота, така и в смъртта, а изглежда, и господарката е била за него най-добрата от съпругите, след като точно такава я описа в завещанието си.
Домът им беше в Антиохия, където той изпълняваше длъжността ковчежник на сините при местния хиподром и председател на сдружените търговци на коприна. Оказа се, че е много по-богат, отколкото предполагахме. Вечна му памет. Именно за да му направи удоволствие, господарката се покръсти и прие християнската вяра заедно с още три други жени. Това беше една незабравима церемония, изпълнена от млад свещеник и млад дякон с обичайната за сирийците непринуденост. Жените влязоха във водата голи, но за благоприличие не бяха допуснати други мъже, освен свещениците. Това не се отнасяше до мен, в качеството ми на евнух. С една дума, кръщенето включваше твърде много шеги, пиене, целувки и твърде малко християнски обреди. Накрая и шестимата се озовахме във водата.
През втората година от нашето пребиваване в Антиохия — град, към който много се привързах (още повече, че имахме възможност да се отървем от лятната жега в едно имение в Ливан, потънало в цветя и кедри), до нас стигна вестта за смъртта на престарелия император Анастасий. Скоро след това дойде изненадващото съобщение, че негов наследник не е някой от тримата му негодни за нищо племенници, тези зелени нищожества, а Юстин, дългогодишният началник на дворцовата стража. Юстин получил голяма сума от дворцовия шамбелан на Анастасий като подкуп за стражата в полза на посочения от него претендент за трона. Юстин предал честно и почтено тези пари на стражата, но измамил шамбелана: той сам облякъл пурпурните златошити одежди, пурпурните чорапи, алените пантофи, обсипани със скъпоценни камъни,
