отишъл някога с аргонавтите Язон, за да донесе Златното руно, което според мен е символ за богатствата на Ориента, стигащи до нас по този северен път. Като решиха да го открият повторно, нашите търговци си даваха сметка, че ще трябва да плащат такса на дивите хуни, през чиито земи преминаваше той, но се надяваха те да се задоволят с по-малко пари от персите. Най-могъщото и най-близко от тези племена беше племето на белите хуни — наречени така, понеже приличат на европейци, за разлика от останалите хуни, които ни изглеждат като зли жълти зверове. Белите хуни живееха между Каспийско и Черно море и бяха заклети врагове на персите. Даровете, поднесени на това племе в подходящ момент с цел то да бъде склонено да нападне Персия от север, са спасявали неведнъж нашите граници от големи неприятности.
Планът на търговците обаче се провали. Персите научили за него и уговорили китайците да търгуват само с тях. Тогава цар Гобад писа саркастично на император Анастасий, че белите хуни му възложили да събира данъка, който ромеите бяха обещали да им дават за правото да използуват северния път. Ако Анастасий все още желаел да купува коприна той трябвало следователно да заеме първо пари на персийската хазна, с която те да обезщетят разочарованите хуни. Анастасий естествено отхвърли с възмущение това искане и Гобад нахлу в Ромейска Армения с малка, но добре обучена войска, като обсади важния град Амида по горното поречие на Тигър. Анастасий изпрати петдесет и две хилядна армия в помощ на обсадения град, но повери нейното командуване не на един-единствен некадърен военачалник, какъвто беше обичаят, а на няколко некадърни, равни по чин военачалници, които непрекъснато оборваха взаимно тактическите си планове и не можеха да постигнат съгласие по нито един въпрос. Ето защо тази огромна войска бе бита в няколко решаващи сражения, а някои отряди избягаха, без изобщо да се осмелят да влязат в бой. Това така подрони нашата репутация на Изток, че ако вниманието на Гобад не бе отвлечено от едно хунско нахлуване от север (Анастасий подкупи белите хуни, като плати обещаната такса в двоен размер), той щеше да се опита да завземе цяла Сирия и Мала Азия и без съмнение щеше да успее. Великият цар бе превзел вече Амида след дълга обсада поради небрежността на някакви арменски монаси, на които било възложено да охраняват една от кулите, но те така обилно се наяли и напили след дългите пости, че заспали, а персите пропълзели в кулата по един стар подземен ходник и изклали монасите до крак. При нападението самият Гобад проявил изключителна енергия за човек на шейсет години. Изкачвайки се по една обсадна стълба с меч в ръка, той заплашил да прободе с него всеки перс, който тръгне да се връща назад. Разказват, че персийските магове го убедили да не вдига обсадата, както мислел вече да стори, когато тя се проточила прекалено дълго, поради едно благоприятно знамение: група леки жени на градската стена започнали да се присмиват на персите, като си вдигали полите и викали:
„Хайде де, елате да се повеселим заедно!“
Магите изтълкували това като знак, че градът скоро ще им открие своите тайни, а намирането на скрития ходник доказало тяхната правота. Преди да се върне, за да прогони белите хуни, Гобад оставил един гарнизон от хиляда души в Амида, който успял да задържи града въпреки атаките на ромейските подкрепления и приел да го напусне чак две години след превземането му срещу седемдесет хиляди номизми.
Между Анастасий и Гобад бе сключен седемгодишен мир, който обаче продължи много по-дълго, защото Анастасий беше твърде слаб, а Гобад имаше много други грижи, за да продължат войната. Все пак и от двете страни бе извършен по един акт на враждебност. Гобад завзе Каспийските врата — прохода през Кавказ, по който смятаха да минават нашите кервани с коприна, а Анастасий укрепи открития град Дара, който се намира съвсем близо до персийската граница и контролира главния път, свързващ двете страни.
Нека обясня значението на тези две действия. Каспийските врата са много важни от стратегическа гледна точка. Това е единственото проходимо място през високите и страшни Кавказки планини — тази простираща се на стотици мили преграда между просторните азиатски степи, където се скитат номадските хуни, и нашия цивилизован свят. Александър Велики пръв е оценил правилно значението на този проход, дълъг седем мили, който започва откъм нашата страна с естествена порта сред отвесните скали, така че за нейната защита е достатъчен един малък гарнизон. Там той построил крепост, която станала твърдина на многобройни различни принцове през последните осемстотин години. Настоящият владетел беше един покръстен хун, който защищаваше от крепостта пасищата си откъм планината срещу хуните езичници от другата й страна.
Същият този владетел почувствувал, че краят му наближава, и тъй като нямал голямо доверие в здравия разум и смелостта на своите синове, писал на Анастасий, от когото бе получил многобройни знаци на царствено благоволение, като му предложил да му продаде крепостта и прохода за няколко хиляди златни монети. Анастасий свикал своите старши сенатори и поискал да чуе тяхното мнение по въпроса. Те отговорили следното:
— Каспийските врата биха имали огромно търговско значение за твое свещено величество, ако ти беше в състояние да използуваш северния кервански път за пряка търговия с Китай, но доколкото персийските интриги осуетиха тази възможност, от прохода няма да има никаква практическа полза. Твое величество без съмнение си дава сметка, че сегашният владетел на замъка или някой от неговите синове ще продължи да защищава крепостта без каквито и да било насърчения от твоя страна просто за да предпази собствената си земя от набезите на степните хуни. А да се постави ромейски гарнизон там, ще бъде не само рисковано, но и скъпо, тъй като Каспийските врата се намират на двеста мили от източните брегове на Черно море и на още по-голямо разстояние от диоцеза Понт, който е най-близкото от личните владения на твоя милост по южните брегове на това море; между тях лежи персийската сатрапия Иберия. Ето защо съветваме твое величие да поблагодариш най-учтиво на този хун и да му изпратиш скъп подарък, но да не хвърляш напразно пари — източната граница и без това струва твърде скъпо на империята.
Анастасий прояви неблагоразумието да се вслуша в този съвет. Владетелят на прохода почина скоро след това и синовете му се скараха за неговото наследство. Тогава най-младият от тях, когото лишили от полагащия му се дял, писал на Гобад, като му предложил една силна персийска военна част да завземе Каспийските врата, а той самият да бъде назначен за владетел на крепостта с голяма годишна заплата. Гобад изпратил военната част, завзел прохода, убил всички синове, включително и най-младия, и се зарадвал, че най-западните му владения ще бъдат вече добре защитени от хунски нападения. Ако Анастасий бе дръзнал да изпрати своевременно искания от стария владетел гарнизон, щеше да има възможност, винаги когато пожелае, да пуска хунските пълчища в персийската част на Армения със същата лекота, с която градинарят отприщва водния резервоар и наводнява напоителните канали.
Толкова за Каспийските врата. Що се отнася до укрепването на Дара от страна на Анастасий, един стар договор забраняваше и на двете империи да изграждат нови укрепления по границата. Персите бяха силно раздразнени от този негов акт, но Анастасий укрепи и селището Ерзерум в Ромейска Армения, като го превърна в силна градска крепост. Това също бе посрещнато много зле от персите, както и умилкването му около монасите манихейци в Персийска Армения, на които се опитваше да внуши, че е таен последовател на тяхната секта.
Когато Анастасий умря и бе наследен от Юстин, Гобад се разтревожи сериозно за бъдещето. Той знаеше, че Юстин е добър войник, и чувствуваше приближаването на собствената си смърт. Подобно на повечето източни царе той ненавиждаше законния си наследник, който носеше името Кавус. Обичаше безумно най-малкия си син Хосроу, роден от втората му съпруга, чиято саможертва го спасила от така наречения Замък на забравата, където бил затворен в течение на две години от един самозванец. Тя сменила дрехите си с неговите и останала вместо него в килията, а когато измамата била разкрита, загинала след най-зверски мъчения. Преди да избяга, Гобад й се заклел, че ако успее някога да върне трона си, нейният син ще го наследи. Освен Кавус имаше още един син, Джамасп, който беше най-способният пълководец в цяла Персия и се ползуваше с доверието на всички благородници, но не можеше да претендира за престола, тъй като бе загубил едно око в някакво сражение с хуните. Никой човек с недъг или уродливост няма право да царува в Персия, а една особеност на персийските закони е, че те не могат никога да бъдат отменени или изменени. Години наред Гобад бе обмислял как да отстрани Кавус, който се ползуваше от лоялната подкрепа на брат си Джамасп, но не бе могъл да стигне до никакво решение. Едва след смъртта на Анастасий и възцаряването на Юстин той се реши да действува. Написа на Юстин едно необикновено писмо, като го придружи с великолепни подаръци — скъпоценни камъни и творби на
