закъснение. Така или иначе, Велизарий бил доволен, че са с него, защото в отсъствието на пехотата му, намираща се все още на път, те увеличавали числеността на неговите хора на дванайсет хиляди души.
Азарет бил горчиво разочарован, когато неговият авангард, напредващ към Халкида, бил изведнъж отблъснат от контранападение на ромейската конница и принуден да се върне назад, присъединявайки се към главния корпус. Той бил изпуснал благоприятната възможност и сега вече не можел да стигне до Антиохия, (без да рискува сражение със същия военачалник и същите войници, били се така добре при Дара. Ако претърпял поражение на такова разстояние от границата и отвъд Сирийската пустиня нито един персийски войн нямало да оцелее по обратния път — само сарацините щели да си спасят кожите, като изчезнат в пустинята, която познават толкова добре. Дори да удържал победа, той едва ли щял да успее да попречи на Велизарий да потърси убежище заедно с оцелелите остатъци от своята армия зад стените на Халкида. Опасно било да продължи към Антиохия докато Халкида оставала непревзета в тила му, а ромейската пехота била на път да подсили защитниците на града. Затова той взел благоразумното решение да се върне назад по собствените си стъпки, без печалба, но и без загуба, докато разполагал все още с достатъчно провизии и докато времето, оставало умерено топло. Утешавал се с мисълта, че дори да бил стигнал в Халкида преди Велизарий, за да може да продължи за Антиохия и да я разграби, войниците му — особено сарацините — щели да бъдат дезорганизирани от победата и Велизарий щял да го пресрещне на връщане, запазвайки си отново правото да избира полесражението и водейки отбранителен бой, както бе сторил при Дара. Царят на сарацините се съгласил, че единственият изход в случая е да се оттеглят; той не смеел да раздели хората си на малки групи и да се втурне да плячкосва на юг от страх, че Азарет ще съобщи на Гобад как е бил изоставен и че тогава Гобад ще нареди да бъдат убити заложниците сарацини. Така персите и сарацините се обърнали кръгом и потеглили обратно, а Велизарий ги следвал по петите, за да се увери, че няма да се опитат да се върнат в Сирия по някакъв друг път. И двете армии се придвижвали без бързане и без каквато и да е проява на враждебност една спрямо друга. Велизарий се държал на един ден път зад Азарет и всяка вечер лагерувал на мястото, което Азарет бил напуснал същата сутрин. Зорки наблюдателни постове охранявали собствените му флангове и тила от внезапни нападения на сарацините.
Било седемнайсетия ден от април, разпети петък — годишнината от разпъването на Иисус. Великден — денят, в който казват, че Христос бил възкръснал от мъртвите — щял да се празнува след два дни. Персите се били добрали до брега на Ефрат и изминали петдесет мили по течението до мястото, където пътят от Дамаск и Палмира завива към реката. Ясно било, че те нямат други намерения и ще продължат обратния си път по реката. В Халкида Велизарий бил смъмрил най-строго началника на авангарда, задето нападнал неприятеля без заповед и осуетил по този начин един тактически план за унищожаване на цялата персийска армия, и щял да му отнеме командуването, ако за него не се бил застъпил магистърът на официите. Това, че Велизарий сякаш потискал нападателния дух у своите хора и не се опитвал да разгроми напълно оттеглящия се противник, дало повод на кресливците в собствените му редове да го обвинят в малодушие, макар и за момента само зад гърба му.
А и по случай Великден, който винаги се празнува с богато пиршество след четирийсет дни на въздържание и един-два периода на пълен пост, войниците били обхванати от християнски фанатизъм. Те настоявали да ги поведе срещу персите, за да отпразнуват със славна победа пасхалната неделя, най- честития ден от цялата година. През тази нощ Велизарий влязъл в малкия град Сура, но персите, които не искали да създават впечатлението, че бързат да се завърнат у дома си, се придвижвали с такъв бавен ход, че част от нашата пехота застигнала конницата. Тези отреди не били ходили чак до Халкида, а се отбили на юг от пътя за Каре и тръгнали напряко към Ефрат. Пристигането им предизвикало отново боен ентусиазъм: всички говорели, че с двайсет хиляди души Велизарий няма право да избегне схватката с един обезкуражен и уморен неприятел.
На следното утро няколко военачалници отишли при Велизарий и му съобщили, че техните хора поставят под въпрос неговата смелост и лоялност и че те не могат повече да ги удържат да не нападнат врага. Ако той се опитал отново да ги спре, сигурно щяло да стане бунт.
Велизарий бил смаян. Той обяснил, че е длъжен да се подчини на изричната заповед на Юстиниан да избягва всяка ненужна загуба на хора. Магистърът на официите го подкрепил, но доводите и на двамата били отхвърлени.
Тогава Велизарий наредил на тръбачите да свикат всеобщ сбор и се обърнал към войската със следните думи:
— Войници на императора, съюзници! Побеснели ли сте, та пращате при мен началниците си с такова налудничаво искане? Не си ли давате сметка в какво благоприятно положение сме сега? Ето, персите нахлуха в нашите земи с намерението да разграбят не друго, а великия град Антиохия, а ние, с нашите бързи действия, ги принудихме да отстъпят и да се завърнат с празни ръце и опечалено сърце в Персия. Ненапразно е казано: „Не пришпорвай послушния кон“ — вие конниците знаете много добре това. В случая тази поговорка е съвсем уместна, особено ако се свърже с другата: „Не се навирай сам в устата на вълка“. Но стига светски мъдрости! Позволете ми да ви напомня, че в християнското си въодушевление вие пренебрегвате строгата заповед на Свещеното писание „Не убивай!“. Тези думи, бързам да добавя, се тълкуват като забрана единствено срещу безпричинното убийство, защото иначе не бихме имали право да служим като войници дори в защита на собственото си отечество. Но нека ви запитам, дали според вас битката, в която копнеете да се хвърлите, не е точно такова безпричинно убийство? Аз поне не виждам никаква основателна причина да я започваме. Най-пълната и най-честита победа е да объркаш плановете на врага, без сам да претърпиш материални или морални загуби. Ние завоювахме вече такава победа. Ако принудим персите да се бият, с това няма да ускорим оттеглянето им нито с един ден дори ако ги победим, а пък ако загубим… Тук искам да ви напомня, че провидението е по-милостиво към онези, които изпадат в опасни положения не по собствено желание, отколкото към тези, които сами си ги търсят. Ние не можем да си позволим да претърпим поражение, не забравяйте това! Една последна дума: знаете, че дори един плъх се бие свирепо, ако бъде притиснат до стената, а персите съвсем не са някакви презрени плъхове. Нещо повече, днес е велика събота и всички вие, с изключение на арабите, които се кланят на демони, и на масагетските хуни, които боготворят синьото небе, сте постили от вчера следобед и трябва да продължите поста си още двайсет и четири часа. Гладните воини не се бият с всички сили, особено пехотинците. Не ми се иска да ви напомням, че изминахте триста мили за двайсет дни — един чутовен, но изтощителен подвиг — и че няколко от по-бавните легиони са все още на път.
Но те отказали да го слушат и се разкрещели „страхливец“ и „предател“ — към тези викове се присъединили и някои от неговите стотници.
Тогава Велизарий сменил тона и им казал, че бил във възторг от тяхната увереност и смелост, че ако някой ангел-хранител ги подтиква да се бият, от негова страна би било неблагочестиво да ги спира и че те могат да се осланят на него да ги поведе към бляскава победа над техните заклети врагове.
Той побързал да напусне Сура и към пладне настигнал персите. Започнал да обстрелва упорито техния ариергард и е това принудил Азарет да се обърне и да приеме сражението. Реката оставала вляво от ромеите, а на отсрещния бряг, малко по-надолу по течението, се намирал ромейският търговски център Калиник. Между спадналите води на реката и високите наклонени брегове, които ограничават коритото й в сезона на дъждовете, имало неколкостотин лакти свободно пространство — тук именно се състояло сражението.
Битката била много кървава и започнала е обичайната размяна на стрели. Велизарий разположил пехотата си отляво, така че този му фланг бил защитен от реката, а Харит, царят на арабите, заел позиция вдясно, по издигащия се нагоре бряг. Самият Велизарий застанал в центъра със своята конница. На арабите, предвождани от цар Харит, Азарет противопоставил сарацините, които са от същата раса, като поел защитата на центъра и на десния фланг. На всяка ромейска стрела персите отговаряли е две, но тъй като ромейските лъкове били далеч по-жилави и по-силно опънати, а бронята на персите служи много повече за украса, отколкото за защита, при тази размяна на стрели паднали два пъти повече перси, отколкото ромеи.
Денят превалял, а все още никоя от страните нямала превес, когато Азарет изведнъж повел два ескадрона от най-добрите си конници нагоре по брега срещу Харит. Арабите се обърнали и побягнали — такава е обичайната тактика на тези воини на пустинята, когато бъдат нападнати, с което оголили центъра на: ромеите; Азарет, вместо да се впусне да преследва арабите, възвил към тила на ромейския център и го
