ако нямаше доказателства за връзката им с партията на зелените. Те се ширеха не само из провинциите, но изпращаха мисионери и в чужбина — в Етиопия и Арабия. Големите му обществени строежи се състояха главно в изграждане и реставриране на манастири и църкви. От тях империята нямаше, разбира се, никаква полза (освен в някакъв отвлечен духовен смисъл) и те не можеха да се сравняват с изграждането и поддръжката на водопроводи, пътища, пристанища и хамбари, към които той далеч не прояви такова внимание. А колкото до плановете му за завоюване на чужди земи, главна роля в които бе отредена на Велизарий, скоро ще имам случай да разкажа по-подробно за тях.
Неговите реформи в областта на нравите бяха вдъхновени в по-голямата си част от Теодора и отиваха наистина твърде далеч. От много дълго време вече нито една истински способна жена не бе заемала такова високо и влиятелно положение като Теодора. За това вина имаше църквата — създадена на Изток, където жените не са нищо повече от играчки, робини или товарни животни, тя се стараеше да изключи жените от обществения живот и да не им позволи да получат някакво сериозно образование. В езическо време императрицата често е била вторият човек в държавата и е действувала като важна спирачка на своеволията и капризите на императора, а това е било възможно, защото тя е израствала в свободна и просветена атмосфера, а не строго изолирана в женските помещения, докато не бъде заставена да се омъжи за жених, когото никога не е виждала — според днешния обичай при жените от горните съсловия. Теодора не беше послушна играчка в ръцете на поповете. Тя бе видяла и препатила много и познаваше добре мъжете и политиката — както светската, така и църковната. Нейната власт над Юстиниан бе тъй абсолютна, както, казват, била някога властта на великата Ливия над Август, първия император на римляните.
Теодора бе решила да върне постепенно на жените влиятелното положение, което бяха загубили. Това нейно намерение обяснява законодателната дейност на Юстиниан срещу блудниците и педерастите, предприета по нейна инициатива. Дотогава мъжете можеха да се отдават необезпокоявани на плътски удоволствия в бардаците или с долнопробни содомити, без да се боят от жените си. Сдружението на сводниците, намиращо се досега под закрилата на императора, бе разтурено и сводничеството бе обявено за престъпление. Педерастията се наказваше със скопяване и бе организирана голяма хайка срещу обикновените уличници, които вземаха само няколко петака и бяха известни като „пехотата“. Теодора окачестви тези окаяни създания като „въпиещ позор за женското достойнство“. Тя им даде тримесечен срок да започнат почтен живот, като се омъжат, след което неомъжените дотогава бяха отново затворени и пратени в така наречената Крепост на покаянието, намираща се на азиатския бряг на Босфора. (Значителен брой от петстотинте затворнички в тази крепост се хвърлиха от нейните стени, подтикнати от огорчение и отегчение.) Но на онези, които избраха венчилото, Теодора подари значителна зестра и мнозина бяха облагодетелствувани от нейната щедрост. Тя не посегна обаче на „конницата“ — под това прозвище бяха известни по-изтънчените блудници, които си бяха сами господарки, притежаваха скъпи накити и имаха собствено сдружение. Императрицата им възлагаше тайни мисии и им пращаше добри лекари, когато се разболяваха.
Настанаха лоши времена за мъжете. Теодора даде съвсем ясно да се разбере, че съпругите им не са вече задължени да водят по-целомъдрен живот от тях. Ако даден мъж прибягваше до услугите на блудници, а това рано или късно правеше всеки съпруг, жена му получаваше пълното право да се забавлява с любовници. Ако с това си навлечеше неговия гняв, тя можеше да се оплаче незабавно на Теодора и да го обвини на свой ред в жестокост, недостатъчни грижи за семейството или нещо друго от този род и Теодора неизменно вземаше мерки срещу него, като приемаше безрезервно версията на съпругата. Често пъти ревнивият мъж трябваше да плаща глоба, два пъти по-голяма от получената зестра, и бе задължен да я предаде на жена си в двореца след приспадане на малка сума за разноските. Освен това той рискуваше да бъде бит с камшик и хвърлен за няколко дни в тъмница. След известно време мъжете започнаха да обръщат все повече внимание на своето собствено поведение и все по-малко — на поведението на съпругите си. Камшикът имаше пет кожени ремъка с желязно топче на края на всеки ремък, а и робите бичуваха с особено усърдие.
Като типичен пример за отношението на Теодора към женените мъже нека ви разкажа какво се случи със сина на магистъра на официите. Той искаше да се ожени за една своя втора братовчедка, но Теодора, която бе решила да го венчае за дъщерята на патрицианката Хрисомало, му заяви, че не може и дума да става за това — тя била против браковете между братовчеди. Наложи се, разбира се, младежът да отстъпи, защото Теодора имаше в двора същото влияние, каквото има една стара матрона сред многобройните членове на своето провинциално семейство. Всъщност му провървя, че се жени за дъщерята на патрицианката Хрисомало, която беше млада, хубава и умна, но след сватбата се оплакал на един свой приятел, че момичето не било „непокътнато“. Истина е, че Хрисомало, макар и официално покръстена, спазваше обичаите на своето семейство, което поради връзките си с хиподрома беше езическо. Затова момичето, вместо да влезе при мъжа си с непокътната девственост, било подложено на традиционната езическа церемония на дефлорация — възсядане на каменния фалос на една Приапова статуя, за да се осигури плодовитост. Оплакванията на младоженеца стигнаха до ушите на Теодора и тя се разгневи силно. „Какво си въобразяват тези млади господа! — кресна тя. — Сигурно самият той никога в живота си не е докосвал момиче! «Непокътнато», виж го ти!“ И тя нареди на слугите си да го подхвърлят с одеяло, както учениците подхвърлят някой свой надменен и не особено обичан другар по пътя за училище. А накрая изяде и един хубав пердах.
Теодора, както ми напомня случката със Северовия слон, никога не пропускаше случай да разчисти някоя стара сметка. Патрицият Хекебол беше един от първите, които си платиха за някогашното си лошо отношение към Теодора — той бе докаран от Пентапол да отговаря по обвинение в педерастия; делото му бе разгледано от самата Теодора, тя го намери за виновен (не без основания) и го осъди на кастриране. Той умря след операцията от отравяне на кръвта.
Пак тук, все в тази връзка, ми се иска да разкажа и забавната история с Хипобат — стария сенатор, който дойде една сутрин на аудиенция при Теодора да потърси от нея справедливост срещу съпруга на Хрисомало, един от придворните на императрицата, от когото имал да взема пари. Същият този Хипобат бе доведен навремето от свой приятел — не някой друг, а самия демарх на сините — да прекара една приятна вечер в нашето заведение. Всички очакваха да си избере някое от момичетата, докато демархът избере друго, и да се оттеглят по двойки, но по една или друга причина на него не му се искаше да се усамотява в женска компания. Тогава, вместо да си каже открито като всеки честен човек, че е християнин или импотентен, или предпочита другия пол, или каквото там го тревожи, той започна да намира недостатъци на предлаганите му физически прелести. Индаро била много висока и плещеста. Теодора пък много мършава и с голяма уста, а моята господарка имала червена коса, каквато не можел да понася, и лице „като мотика“. Забравих вече какво не й беше наред на Хрисомало — може би орловият нос. Тъй като Хипобат беше противен дърт сатир, всички почувствуваха облекчение, че няма да им се налага да го забавляват. Независимо от това той нямаше абсолютно никакво право да критикува момичетата по този начин и забележките му възбудиха голямо негодувание. Жалко само, че го беше довел демархът, защото момичетата трябваше да запазят на всяка цена добрите си отношения с него. Иначе непременно щяха да го накажат по един от тъй добре познатите им унизителни начини.
Теодора бе известена предварително, че Хипобат ще дойде да си иска парите, и се бе приготвила най- грижливо за неговото посрещане. Той влезе със съкрушен израз на лицето, просна се на земята най- унизително, взе да целува обувките й и се направи, че плаче. Според мен така и не бе разбрал, че императрица Теодора е същата онази Теодора от публичния дом, на която бе нанесъл такова оскърбление. Тя го запита любезно какво го води при нея и той се разскимтя непристойно като някой просяк:
— О, пресветла господарке, тежко е за един патриций да бъде без пукната пара. Моите кредитори ме следват като кучета по петите, хлопат непрекъснато на вратата ми, вкъщи едва ли ще се намери къшей хляб. Умолявам те, всемилостива и великодушна императрице, да накараш твоя слуга да ми върне парите, които ми дължи.
Теодора започна:
— О, превъзходни и сиятелни Хипобате…
А скрити зад завесите, два хора от евнуси подхванаха тиха и тайнствена песен:
Първи хор: Превъзходни Хипобате, плешиво е твоето теме!
Втори хор: Превъзходни Хипобате, как лош е твоят дъх!
