Ето защо съветът ми е да дебаркираме незабавно, флотата да ни придружава на бавен ход до началото на полуострова, откъдето до Картаген остават само петдесет мили по суша, но сто и петдесет по море, след това да тръгнем направо за Картаген, като пресечем хълмовете и заобиколим езерото, да превземем столицата, а флотата да заобиколи полуострова с максимална бързина и да се присъедини, към нас, щом дадем знак, че имаме нужда от нея. Колкото до укрепените градове, аз съм обучил пехотата да загражда с окопи стана за нощуване, а това в известен смисъл е за предпочитане пред града с неговите укрепления, тъй като няма да имаме затруднения с цивилното население. Най-после, хората и конете трябва да привикнат отново със сушата, преди да влязат в бой — един деветдневен поход ще им дойде много добре в това отношение. Всеки план си има слабите страни и крие опасности, но при голямото числено превъзходство на вандалите ние трябва да изберем тъй неочакван за тях тактически вариант, какъвто е предложеният от мен. Не забравяйте, освен това, че ромейските африканци са православни и че гледат на Гелимеровите вандали като на ариански потисници. Ако се държим мъжествено и благоразумно, цялото гражданско население ще застане на наша страна и няма да чувствуваме липса нито на вода, нито на хранителни продукти.
Тези доводи бяха необорими. Слязохме на брега всички с изключение на екипажите и по една стража от петима стрелци на всеки кораб. Господарката Антонина не склони да остане на флагманския кораб — такава смела жена бе тя.
Глава единадесета
Разгромът на Вандалите
В повечето исторически книги от наше време описанията на отделните сражения си приличат твърде много помежду си. Занапред умението ми на историк ще бъде подложено на сериозно изпитание, което ще покаже дали ще съумея да ви опиша достатъчно пълно водените от Велизарий битки, като направя да изпъкнат основните различия между тях, без да ви отегчавам с твърде много военни подробности, също както един домакин може да даде на своя гост да опита някои прочути стари вина, без да прави опит да го опие. Трябва да покажа например, че сражението при Десетия милиарий се различаваше от двете персийски битки при Дара и Ефрат по изключителното си безредие и силно пресечената местност.
На деня на свети Йоан Кръстител, който е и ден на лятното слънцестоене, ние слязохме на брега в Капудия, оставяйки зад гърба си уморителното тримесечно пътуване, и скоро след това бяхме приветствувани от едно крайно благоприятно знамение: докато окопаваха нощния лагер, войниците неочаквано откриха обилен извор на прясна вода. С помощта на улеи успяхме да напоим всички коне и така си спестихме труда да разтоварваме бурета с вода. Велизарий изпрати напред един отряд от своята лична конница в Сулект — най-близкия град. Привечер те наближили градските порти и прекарали нощта скрити в един овраг. Призори дълга върволица натоварени със зеленчуци коли и селяни на коне се задали от вътрешността на страната, понеже този ден беше пазарен в Сулект. На малки групички по двама, по трима нашите войници се присъединили към колоната и завзели града, който не бе защитен със стени, без да срещнат никаква съпротива. Когато градските жители, ромейски африканци, се събудили, те били приканени да се радват, защото Велизарий идвал като техен освободител от вандалските поробители. Свещеникът, кметът и останалите градски първенци предадоха с най-голяма готовност ключовете на града и ни предоставиха пощенски коне и други полезни неща. На другия ден бяхме разквартирувани в Сулект с неговите четвъртити къщи от варосан камък и с добре поддържани градини и тъй като Велизарий бе успял да внуши на войниците колко важно е да се държим дружелюбно и почтено с местното население (като нареди да бъдат бити с камшик няколко крадци на плодове), към нас се отнесоха много гостоприемно.
Бе заловен един кралски вестоносец на вандалите и Велизарий, който винаги предоставяше на враговете си възможността да се предадат, преди да бъдат нападнати, го отпрати в Картаген с послание до тамошните вандалски първенци. В него той ги уверяваше, че не е дошъл да воюва с тях, а само да свали от трона узурпатора Гелимер и да възстанови правата на законния им крал Хилдерих; накрая ги призоваваше, в името на Юстиниан, да му окажат съдействие. Изпращането на това послание може да се разглежда като необмислен ход, противоречащ на оповестеното му намерение да превземе града с изненада, тъй като, ако побързаше, куриерът щеше да пристигне шест дни преди нас и да вдигне тревога. Но моралните скрупули на Велизарий във връзка с воденето на ненужни сражения не можеха да бъдат лесно потиснати. Освен това такова открито заявяване на неговите намерения подсказваше, че е довел със себе си изключително силна армия, която е в състояние да ги осъществи, и беше много вероятно вандалите да се уплашат и да отстъпят.
Крал Гелимер обаче не беше в Картаген, а в Була, на няколко дни път навътре в страната, заедно с повечето от своите войници. Брат му Аматас, на когото вестоносецът връчил посланието, го препратил незабавно в Була. Пощата във вандалското кралство бе много добре организирана и Гелимер отговорил още на следния ден. Заповедта му била Хилдерих да бъде незабавно умъртвен, а Аматас да се приготви да отбранява пътя, по който настъпвахме, при Десетия милиарий от Картаген, където той минава през тясно, заобиколено с хълмове дефиле. Войските на Аматас трябвало да заемат позиция не по-късно от трети юли. Самият Гелимер щял да избърза с конни подкрепления и да ни нападне в тил на същия този ден, ако дотогава положението не се промени. За тази размяна на писма Велизарий не знаеше още нищо.
Ние продължавахме да напредваме през Лептимин и голямото житно пристанище Хадрумет, като изминавахме по дванайсет мили дневно. Местното население ни снабдяваше в изобилие с плодове и пресен хляб — тези клетници ни приветствуваха с огромно въодушевление. Всяка нощ се окопавахме. За да се получи ограда, всеки войник носеше по един дълъг заострен кол, който забиваше в защитния ров. Флотата ни следваше отдясно, а вятърът оставаше попътен. Йоан Арменеца начело на триста конници от личната гвардия на Велизарий образуваше авангарда, а масагетските хуни защищаваха левия ни фланг. Велизарий предвождаше ариергарда. Най-после стигнахме до основата на полуострова и трябваше да се разделим с корабите, но съжаленията ни бяха смекчени от красотата на това райско кътче Грасе — кралски дворец, построен от Гензерих и заобиколен с величествени гори. Най-различни дървета, виреещи при местния климат, зарибени езера, фонтани, поляни, хвърлящи дебели сенки стени, беседки, цветни лехи и огромна овощна градина, чиито дръвчета бяха наредени на групи, по пет различни вида във всяка група. В Африка е по-горещо, отколкото у нас, така че в края на юни имаше вече зрели плодове, каквито не очаквахме да намерим преди началото на август — смокини, праскови, грозде и други подобни. Войниците се разположиха под дръвчетата и получиха разрешение да ядат на корем, но не и да вземат със себе си плодове. Всички се натъпкахме със сливи, джанки, смокини и черници, но когато потеглихме отново на път, дърветата бяха все така сведени от плод.
Същия ден научихме за екзекуцията на Хилдерих и нашият ариергард забеляза за пръв път разузнавателния отряд на крал Гелимер. Но Велизарий продължи напред без никакво забавяне или ускоряване на хода. На шестия ден, четвърти юли, пресякохме полуострова, заобиколихме езеро Тунис и се доближихме до Десетия милиарий. Тук имаше малко селце и пощенска станция — спряхме на пет мили оттам. Велизарий избра добре отбраняема позиция за обичайния ни укрепен лагер, където се окопахме надеждно зад импровизираната ограда от колове.
Междувременно вандалските сили стесняваха обръча около нас. Аматас вървеше начело на картагенския гарнизон, племенникът на Гелимер — синът на Зазо — настъпваше към нашия фланг, а самият Гелимер застрашаваше ариергарда ни. И вандалите подобно на готите са добри конници и владеят изкусно копието и широкия меч, но само пехотата им е въоръжена с лъкове. Те не бяха се сражавали с конни стрелци като нашите, тъй като единствените им врагове в тази страна, дивите мавърски конници от пустинята, воюваха с метателни копия. Това бе добре дошло за нас. А що се отнася до качествата им на бойци, тези светлокожи и русокоси северняци се бяха приспособили вече, при третото поколение, доста добре към африканските условия. Вземаха си жени от туземното население, бяха променили навиците си на хранене и се бяха поддали на африканското слънце (което подтиква повече към раздразнителност, отколкото към търпение и издръжливост) и на изтънчености като копринени дрехи, често къпане, пикантна храна, оркестрова музика и масаж, вместо да се занимават с военни упражнения. Този изтощителен начин на живот караше още по-силно да изпъкне една обща за всички германски племена черта — тяхната неспособност да владеят чувствата си. Войската им обаче бе увеличила броя си от петдесет хиляди по времето на Гензерих до осемдесет хиляди, без да се смятат многочислените им мавърски съюзници.
Йоан Арменеца напредваше начело на авангарда и на трети юли по пладне, след един завой на пътя
