пристигането на флотата, той каза:
„Сега виждам, че ако все пак бях послушал съвета на флотоводеца да поема риска за неблагоприятен вятър и да се реша на морска битка, щях да направя грешка. Защото едно нападение по море срещу Картаген би било равносилно на лудост. Отбраната на пристанището е непробиваема — крепостните стени към морето са високи и добре защитени. И ако не беше паниката, предизвикана от вестта за поражението на крал Гелимер, поради която вандалският гарнизон махна грамадните преградни вериги от входа на езеро Тунис и на външното пристанище, за да избяга с всички налични кораби, нашата флота нямаше да успее да влезе. Нямаше как да се справим с това препятствие. Не биваше изобщо да предприемаме тази експедиция с такава малка армия. Но щяхме ли да имаме по-голям успех с по-многочислена войска?!“
На сутринта, когато слънцето се издигна над хоризонта, той разреши на екипажите да слязат на брега. След строги заповеди за запазване на добри отношения с местното население, Велизарий влезе в Картаген начело на цялата армия. Предишната вечер бе набелязано къде ще се разквартирува войската и всяка част се придвижи до определената й улица в пълен ред, сякаш това беше Адрианопол или Антиохия, или дори самият Константинопол. Господарката Антонина и Велизарий отседнаха в кралския дворец; вечерта всички се събрахме в банкетната зала на угощението, което Аматас бе поръчал за крал Гелимер. Блюдата поднасяха кралските слуги. След това Велизарий седна на трона на Гелимер да раздава правосъдие от името на императора. Завземането на града бе станало толкова спокойно, че ежедневните занятия на населението не бяха ни най-малко смутени. С изключение на разграбването на пристанищните складове, за което бе извършено строго разследване, нямаше друго наказуемо нарушение и оплакванията бяха много малко.
Този ден бе чествуван празникът на свети Киприян, покровителя на Картаген, въпреки че до точната дата оставаха още два месеца, тъй като бризът на свети Киприян — силен североизточен вятър, излизащ обикновено в средата на септември — също бе избързал и помогнал на корабите ни да се приберат безопасно в пристанището. Катедралата „Свети Киприян“, превърната в място за ариански богослужения няколко години преди това, беше сега отново в православни ръце, така че празникът бе чествуван с църковен триумф и осанна.
Градът е наистина величествен е множеството си магазини и статуи, колонади от местния жълт мрамор, бани, тържища и огромния, кацнал на един хълм хиподром — с две думи, има всичко необходимо за един престолен град, макар че площадите не са така големи, както константинополските, и улиците са много по- тесни. Седмици наред лицата на жителите му светеха с радостта на свободата и всеки ден приличаше на празник. Невероятната лекота, с която бяха сразени вандалите, бе едва ли не единствената тема за разговори и за да се намери приемливо обяснение, всеки се стараеше да си спомни някакъв пророчески сън или поличба.
Пророчески смисъл бе открит дори в едно ученическо четиристишие, отдавна обиколило всички улици:
Това стихотворение бе взето първоначално от един буквар, използуван в местните килийни училища за преподаване на гръцката азбука: първата буква, алфа, следваше да се запомни като начална буква на цветето „ангос“, бета — на „балеарикос“, въоръжен с прашка балеарски войник, и гама — на „галос“, галски копиеносец. Монасите бяха нарисували в буквара цветето и двамата войници, за да могат децата да ги запомнят по-лесно. Но децата си представяха балеареца и гала, изобразени на две срещуположни страници на пергаментовия свитък, като смъртни врагове. Затова в играта „балеарец и гал“ едното дете беше галът и преследваше другото, балеареца, с пръчка, а след като го хванеше, побягваше на свой ред, гонено от балеареца с дребни камъни. Стихотворението се отнасяше до тази игра. Но сега народът влагаше друг, пророчески смисъл в него, а именно, че крал Гензерих бе прогонил Бонифаций, ромейския пълководец, който го бе поканил в Картаген от Андалусия, а сега пък Велизарий обърна в бягство крал Гелимер, убивайки брат му и племенника му. Защото имаше пълно съвпадение на началните букви.29
Самият Велизарий не си губеше времето за самовъзхвала и тълкуване на пророчества. Той впрегна незабавно на работа част от вандалските пленници, всички зидари и общи работници в града, голям брой моряци и пехотинците, които можеха да бъдат освободени от гарнизонния корпус, като им възложи да поправят градските стени откъм сушата, превърнали се в развалини, и да изкопаят дълбок ров с ограда от колове. Това беше голямо начинание. Макар че градът е разположен на полуостров и е защитен от морето от три страни, той е снабден с внушителни укрепления — тройна стена в основата на полуострова, дълга седем мили и висока четирийсет стъпки, с яки бойни кули, вътрешна стена в подножието на склона, петнайсет мили дълга и също много солидна, и брегови защитни съоръжения. Има две укрепени пристанища — външното за търговски, а вътрешното за военни кораби, двеста от които могат да се подслонят там едновременно. Ние заварихме вътрешното пристанище опразнено, тъй като преобладаващата част от вандалската флота бе отплувала със Зазо за Сардиния, други кораби бяха изпратени в Триполи, а гарнизонът бе успял да избяга с останалите.
След един-два дни бе сигнализирано приближаването на един вандалски военен кораб — оставихме го да влезе в пристанището необезпокояван, понеже екипажът явно не подозираше, че градът им е в наши ръце. Капитанът бе арестуван веднага след слизането си на брега и остана като гръмнат от ненадейната смяна на властта. Той носеше писмо до крал Гелимер, с което брат му Зазо го известяваше за пълната си победа в Сардиния и изказваше увереност, че забелязаната на път за Картаген императорска флота е вече унищожена, както е и заслужавала. Сега крал Гелимер бе зает с реорганизиране на своята армия в Була — град във вътрешността на страната, разположен на четири дни път в източна посока, древна столица на нумидийските царе. Той бе изпратил вече писмо до Зазо по една от своите галери на котва по-надолу край брега, в което го молеше да се върне.
Две седмици по-късно Зазо бе отново в Африка с цялата си войска — Сардиния се намира само на сто и петдесет мили в северна посока — и стисна в прегръдките си своя брат Гелимер в равнината край Була, Застанали така, ридаейки безмълвно и притиснати един до друг, те сигурно са представлявали жива статуя на братската любов, която би обезсмъртила всеки скулптор, способен да я възпроизведе. И без нито една дума, следвайки царствения пример, всеки от хората на Зазо си избрал по един от воините на Гелимер, за да го прегърне, след което настъпило всеобщо ридание и кършене на ръце. Гледката трябва да е била наистина фантастична!
Накрая обединената вандалска армия тръгна срещу Картаген. Гелимер е бил явно поразен от откритието, че външната стена е защитена от новоизкопан ограден ров и повечето от разрушенията й са поправени. Неприятелят не се осмели да нападне най-външната от трите стени, върху която бяха заели позиция най-добрите стрелци от пехотата, и се задоволи да прекъсне дългия петдесет мили акведукт, снабдяващ с вода целия град. Но Велизарий бе взел вече необходимите предпазни мерки и бе отклонил водата от баните и декоративните басейни към дълбоките подземни резервоари за питейна вода. Вандалите спряха също снабдяването с плодове и зеленчуци от вътрешността на страната, но това не се почувствува в града, който можеше да се снабдява с провизии по море, а и от собствените си градини. Да си вандал в Африка, бе означавало да живееш, без да плащаш данъци, и да се ползуваш с феодални привилегии, затова вандалското предградие на Картаген, разположено вдясно от стария град, гледано откъм морето, се състоеше от великолепни къщи, заобиколени от паркове и грамадни овощни и зеленчукови градини. Тези имения бяха конфискувани от Велизарий за разквартируване на войската и тъй като бе плодоносна есен, не чувствувахме никаква липса на продукти. А и градските хамбари разполагаха с големи запаси.
Тогава крал Гелимер се опита тайно да разбунтува някои наши части, а именно тракийските готи, споделящи тяхната арианска вяра, и масагетските хуни, които имаха причини за недоволство — след
