кралство. Но когато посланикът пристигнал в Италия, Амаласунта била вече мъртва: родствениците на тримата младежи, убити по нейно нареждане, убедили Тевдат да ги остави да й отмъстят за тяхната смърт. Един летен следобед тя била изненадана, както се къпела с придворните си дами в езерото и нападателите натиснали главата й под водата и я удавили.
Въпреки че Юстиниан продължаваше да се кълне в голямата си любов към Теодора, тя също почувствува облекчение от смъртта на кралицата, в чието лице виждаше съперница. Вярно е, че Амаласунта, която Юстиниан познаваше още като дете, беше от по-добро потекло, малко по-млада и далеч по-красива от Теодора. Йоан Кападокиеца дори пусна слух, че именно Теодора е организирала убийството.
Юстиниан имаше най-после повод за война — насилствената смърт на една невинна жена, негова съюзничка. Той виждаше добро знамение в непопулярността на крал Тевдат и липсата на всякакви способности у него; стиховете му, както уверяваха, дори не можели да се скандират, а философските му напъни не стрували нито грош. Ала до ушите на Тевдат бе стигнал слух, в който той повярвал, и който бе плод на Теодорината ревност към Амаласунта, че коварният Юстиниан наистина възнамерявал да нахлуе със своята войска в Италия и да се ожени за Амаласунта, след като се разведял първо с Теодора, и че се готвел да преследва готите като еретици. Той изложил тази версия пред двора си, за да оправдае убийството на своята съпруга. Постъпката му била одобрена, тъй като вече било станало ясно поне това, че Амаласунта е поддържала предателска преписка с Юстиниан. Но официално Тевдат уведомил пратеника на императора, че убийството е било извършено без негово знание и противно на желанието му.
Надявам се, че по този начин обясних достатъчно ясно защо Велизарий получи заповед да поведе войската към Сицилия, която се намираше непосредствено до владенията на крал Тевдат и чието население, освен това бе крайно недоволно. Сицилия, житницата на Рим, страдаше от известно време от слаби реколти, дължащи се на лошото време и на изтощението на почвата, така че селяните се затрудняваха при плащането на десетъка, наложен от готите. През есента на годината, в която беше консул, Велизарий отплува за този остров. Антонина тръгна с него (а пък аз с нея) заедно със сина си Фотий и с Теодосий, но под командата на Велизарий се намираха само дванайсет, а не двайсет хиляди души. В последния момент Юстиниан отдели осем хиляди и ги изпрати на Мунд (военачалникът на Илирия, помогнал на Велизарий при потушаването на въстанието Ника) с нареждане да ги поведе срещу готите в Далмация с цел да се отвлече вниманието на неприятеля. Далмация, заедно с цялото североизточно крайбрежие на Адриатическо море, бе тогава под властта на готите. Юстиниан възнамеряваше да удари готите и на още едно място. Той писа на франките, които след покръстването на крал Кловис бяха приели православното християнство, че сега им се предоставя възможност да нахлуят в готските земи между Алпите и Рона и че това ще бъде свещена война срещу арианската ерес — война, благословена от техния духовен баща, папата.
Вятърът беше попътен и пътуването — приятно. Слязохме на брега в Катана в началото на месец декември. Тамошните жители, които не бяха забравили колко почтено се бяхме отнесли към тях при първото си посещение, ни посрещнаха радушно. Те се заоплакваха горчиво от готите и ни помолиха този път да останем малко повече при тях, защото никой освен Велизарий не знаеше, че няма да продължим за Картаген, както бе разгласено. Накрая Велизарий обяви открито своите намерения, провъзгласи се за техен покровител и разпрати вестоносци до всички по-големи градове с поканата да се предадат. За няколко дни цяла Сицилия капитулира без нито една схватка с изключение само на Панорм. Тук се съсредоточиха всички готски сили на острова, търсейки убежище зад солидните градски укрепления. Но дори и Панорм се предаде след неочаквано кратък срок. Велизарий навлезе с кораби в пристанището, пътят към което не беше преграден, и установи, че мачтите на повечето наши съдове са значително по-високи от близките градски стени. Какво по-лесно от това да се вдигнат няколко лодки със скрипец между гротмачтата и фока и да се напълнят с изкусни стрелци? (Все пак един толкова прост план едва ли би хрумнал на някой обикновен военачалник.) Стрелците държаха под обстрел улиците на града и не позволяваха на никого да си покаже главата от вратата; нямаха контрол само над страничните улички. Велизарий заплаши, че ако Панорм не се предаде в най-скоро време, той ще бъде обсипан с огнени стрели и опожарен до основи. И градските жители принудиха готите да се предадат.
Може би смятате, че последният кратък пасаж не е достатъчно изчерпателен разказ за това как един плодороден остров с множество градове и не по-малко от седемдесет хиляди квадратни мили площ бе върнат от нашите войски на имперската корона след продължителен период на варварско управление. Не мога обаче да си спомня за нито едно важно обстоятелство, което да съм пропуснал и което би изисквало добавянето на още един пасаж. Всъщност Сицилия бе превзета не толкова от войската на Велизарий, колкото от името му, и не без съдействието на късогледия фанатизъм на православните християни, които очакваха по-добро отношение от страна на Юстиниан, техния едноверец, отколкото от арианския крал. И така, на последния ден от годината, когато мандатът на Велизарий като консул изтичаше, той влезе, без да срещне съпротива, в столицата Сиракуза и там, както се казва, ликторите го напуснаха31. С влизането си той започна да пръска сред тълпите злато и сребро от личното си имущество, придобито от готите, които му се бяха противопоставили в Панорм, и бе бурно приветствуван от народа като негов избавител.
Пратеникът на Юстиниан останал в Италия и бил свидетел на големия смут, обзел крал Тевдат при новината за слизането на Велизарий при Катана. В същото време пристигнала вест и от Далмация, че Мунд е нападнал Спалатум. Тевдат се почувствувал заплашен от съдбата на свои родственик, вандалския крал Гелимер (двамата с Гелимер имаха една обща леля). Без да се допита до кралския съвет, той направи тайно предложение на пратеника да отстъпи Сицилия на Юстиниан, да му изплаща ежегодно триста либри злато и да му предостави три хиляди готски конници заедно с конете им за постоянна служба в Северна Африка или на персийската граница, по избор на Юстиниан, като поддържа броя им постоянен с нови попълнения от хора и коне. Тевдат се отказвал също от правото си да осъжда на смърт италийски свещеници и патриции, както и да въздига в ранг на патриций, когото и да било без съгласието на Юстиниан или на неговите наследници. Приел дори, когато заема почетното място на хиподрома в Рим, официалните приветствия на двете партии да споменават името на Юстиниан наред с неговото, както и до всяка негова статуя да бъде поставена и статуя на императора, и то от дясната, почетна страна. По този начин той всъщност признавал първенството на Изтока над Запада. Тевдат приемал тези задължения в писмена форма. Той бил много уплашен и искал да бъде посрещнат с благодарност в Константинопол, ако някога му се наложи да избяга от Италия и да потърси убежище там.
Ала когато пристигнали нови съобщения за падането на Панорм и за безкръвното завземане на Сицилия, всяко мъжество го напуснало. Той започнал да се тревожи, че предложените условия, имащи за цел да предотвратят нахлуването на Юстиниановите войски в Италия, може да се окажат недостатъчни — да предлага Сицилия на Юстиниан, след като той бе вече стъпил в нея, би могло да бъде сметнато за проява на безочие. А и колко стрували обещаните три хиляди войници, ежегодната дан от някакви си двайсет хиляди номизми и отказът от правото му да наказва и да издига патриции? Тевдат повикал обратно пратеника, който бил тръгнал вече да се връща и му доверил всичко, след като го накарал да се закълне най- тържествено, че ще запази тайната му. Тайната била, че ако Юстиниан отхвърли тези условия, Тевдат ще бъде готов да предложи по-добри. Ще се откаже от кралската титла и ще прехвърли на Юстиниан суверенитета върху цяла Италия. Всичко, което искал в замяна, било да му се осигури охолен живот като частно лице, за предпочитане близо до някоя школа в Мала Азия, в имение с гарантирана годишна аренда не по-малко от осемдесет хиляди номизми. Негов личен вестоносец щял да придружи императорския пратеник, носейки писмо с тези условия, но това писмо трябвало да се покаже само ако Юстиниан не приеме първото предложение.
Пратениците се избират заради тяхната преданост и самопожертвователност към царствения им господар, така че посланикът на Юстиниан не се поколебал да изложи на гибелна опасност душата си, като наруши дадената на Тевдат клетва. Той посъветвал Юстиниан да отхвърли първото предложение, тъй като пратеникът на Тевдат бил упълномощен да му представи по-добро. То било представено и Юстиниан побързал да го приеме. Не му се искало обаче да се съгласи без пазарлък с размера на арендата, но Теодора не се сдържала и му се надсмяла за неговата прекалена пресметливост — да рискува загубата на цяла Италия заради няколко торби жълтици!
Дотук всичко бе вървяло извънредно благоприятно за Юстиниан и ние едва ли бихме могли да го упрекнем заради вярата му, че бог се отнася с особено благоволение към него — вяра, подклаждана от
