угодничеството на неговите царедворци. Но преди пратеникът да успее да се върне в Италия и да потвърди окончателно договора с Тевдат, цялостното политическо положение отново претърпя внезапна промяна. Две вести убедили Тевдат, че се е държал все пак като последен глупак и е надценил възможностите на Юстиниан да му навреди.
Първата вест се отнасяла до Мунд. След превземането на Спалатум той се натъкнал на многобройна готска войска, която победил в тежък бой с големи загуби и от двете страни, но самият Мунд паднал убит при преследването на разбития враг. Съобщението гласяло, че императорската армия е с толкова понижена численост и дух след тази злополучна победа, че се завърнала в Илирия, без дори да остави гарнизон в Спалатум. Съгласно другата вест в Северна Африка бил избухнал сериозен бунт и Велизарий се готвел да изтегли войските си от Сицилия, за да въдвори ред там. Какво вярно имаше в тази вест от Африка, скоро ще ви кажа. Но въздействието й върху Тевдат било толкова голямо, че той се обърнал с най-обидни думи към пратеника на Юстиниан, когато последният пристигнал, и дори го заплашил, че ще нареди да бъде убит по едно безпочвено обвинение в прелюбодейство с някаква придворна дама. Кралят се разкайвал горчиво за писмените си предложения до Юстиниан и обвинил пратеника, че лъжел и че двете подписани от него писма били подправени.
Готските благородници от кралския съвет повярвали на Тевдат. Те не можели да допуснат, че избраният от тях крал е толкова малодушен и вероломен, колкото можеше да се заключи от посланието на Юстиниан, с което императорът приемаше да вземе Италия под своя власт и да даде на Тевдат исканото от него имение. Решили, че всичко това е само изкусна маневра от страна на Юстиниан, целяща да внесе раздор между тях и техния крал. Затова пратеникът и свитата му били поставени под строг надзор, а Тевдат изпратил предизвикателно послание по един обикновен търговец, в което обвинявал Юстиниан в двуличие и вероломство; Тевдат си даваше сметка, че готите ще го убият, ако не отмъсти незабавно за поруганата си чест, и то по най-решителен начин. Изпрати също военна част да завземе обратно изоставения от ромеите Спалатум, започна да преследва православните свещеници в цяла Италия и заплаши папата, че ще го накаже със смърт или ще му отнеме тиарата, ако продължава да води тайни преговори с Константинопол.
Въпреки всичко готите нямаха много доверие на Тевдат, който пишеше стихове на латински, спореше с гръцките витии и се гордееше с отвлечените си познания. Няколко бойни германски балади заедно с „Отче наш“ и арианското Верую на същия език бяха напълно достатъчни за задоволяване на техните културни потребности. За разлика от вандалите те не се бяха изродили под изтънчената омая на цивилизацията, но и не бяха се възползували от шейсетгодишния си престой в Италия, за да добавят към здравия си разум и малко начетеност. Неуважението, което изпитваха към Тевдат, се дължеше не толкова на безполезната му ученост, колкото на самия факт, че се е занимавал с науки. По същата причина те не съумяха да усъвършенствуват варварското си бойно майсторство с военни познания, почерпени от книгите. По-точно готите не бяха изучавали изкуството на обсадната техника и строежа на укрепления.
Глава тринадесета
Вълнения в Африка и Сицилия
А как виждаха положението готите? Имаха ли сериозни основания да се опасяват от някакви си дванайсет хиляди души, голяма част от които бяха пехотинци? Италия бе тяхна и те бяха живели в най- добри отношения с местното население в продължение на две поколения. Разполагаха с достатъчно хранителни припаси, с флота, пари и военни складове; можеха лесно да изведат на бойното поле сто хиляди конници и сто хиляди пехотни стрелци, имаха много силно укрепени градове. Прибавете към всичко това обстоятелството, че макар слезлите на сицилийския бряг императорски войски да бяха официално православни, повечето от тях само се представяха за такива и не можеха да се разбират с местните италианци, които говореха латински, а не гръцки, и ще си обясните защо, когато готите научиха за бунта в Африка и за смъртта на Мунд, те престанаха да отдават такова голямо значение на името на Велизарий.
А сега за бунта. Той избухна една година по-късно на Великден, лето господне 536-то. Няколко дни след това Соломон слезе от един малък кораб в Сиракуза, придружен от неколцина другари, всички на границата на изтощението, и се заизкачва с несигурна крачка от кея към главната квартира на Велизарий в двореца на префекта. Случи се така, че този следобед седях в една малка стая с господарката, Велизарий и Теодосий, където се бяхме оттеглили след обеда; водеше се нещо като спор. Теодосий си бе направил една малко солена шега за сметка на някаква догма на православната вяра, с което развесели господарката Антонина.
Велизарий не се засмя, а вместо това запита озадачено Теодосий дали не се е върнал към евномианството.
— Не — отвърна Теодосий. — Всъщност аз никога не съм се придържал сериозно към него.
— Много добре. Но след като си приел вече правата вяра, не разбирам защо трябва да се шегуваш по този начин.
Антонина защити Теодосий. Тя изтъкна, че безобидната шега с нещата, които са скъпи на сърцето ни, не е несъвместима с верността ни към тях. Когато Велизарий изрази несъгласие, господарката премина от защита към нападение и му зададе въпроса защо, след като държи толкова много на православната вяра, е приел еретици от най-различни изповедания в личната си конница.
Велизарий отговори:
— Това е съвсем друго нещо. Всеки човек има правото да вярва в каквото иска и задължението да отстоява своите религиозни убеждения срещу насилствените опити да бъде отвърнат от тях, но няма право да засяга чувствата на ближния си, като ги изразява предизвикателно. Аз съм роден в православно семейство и от ранна младост се посветих на тази вяра. Обидно ми е да слушам лекомислени подигравки с нейните устои, както и аз от своя страна никога не бих се подигравал с вярата на някой почтен човек.
— Ами ако се беше родил сред ариани?
— Сигурно щях да бъда и аз такъв.
— Значи всяко религиозно убеждение е правилно, ако вярваме искрено в него? — настояваше господарката.
— Не мога да се съглася с това. Но продължавам да твърдя, че трябва да останем верни на убежденията си, без да засягаме чувствата на другите.
Теодосий не се извини за шегата, прозвучала така обидно за неговия кръстник. Той каза само:
— Не защищавам никоя ерес. Признавам, че православното верую може да изтъкне логически аргументи срещу всякакви еретични схващания, особено като се имат предвид някои мистични догми, например, че папата в Рим държи небесните ключове, наследени от свети Петър.
Велизарий отговори рязко:
— Не виждам какво общо може да има логиката с истинската религиозност.
Теодосий се засмя:
— Това звучи доста скептично, кръстник.
Велизарий обясни, запазвайки все още спокойствие:
— Религията е вяра, а не философия. Йонийските гърци измислиха философията и се опитаха да заместят религията с нея — така те се превърнаха в един страхлив и вероломен народ.
Господарката Антонина попита:
— Но нима философията не ни е нужна като щит срещу посегателствата на другите? Правилно ли е да останем верни на онези, които ни обиждат?
— Правилно е да останем верни и да прощаваме обидите. Да изменим на принципите си, значи да навредим сами на себе си.
Теодосий отбеляза:
— Но колкото по-слаба е вярата на един човек, толкова по-малко си наврежда той, като й изменя.
Велизарий отвърна с благ глас:
— Какво ни засяга това, кръщелнико? Всички ние тук сме хора на честта.
В този момент забелязах как господарката и Теодосий си размениха един бърз поглед, сякаш искаха да си кажат:
