против волята й.
Не искам да се покажа несправедлив към Велизарий, като внуша на читателя, че може да е бил движен от още едно съображение, което впрочем би стояло на преден план за всеки друг човек в неговото положение, а именно, че господарката можеше да разчита на подкрепа от страна на Теодора, която не би се поколебала да го накаже под предлог, че се е „самозабравил“, ако отмъсти на жена си за нейното прелюбодейство. Най-малкото наказание, което го заплашваше беше подхвърляне във въздуха с одеяло. Страхът от Теодора не би го отклонил от правилната според него линия на поведение, но е твърде възможно дори в тези душевни терзания да е мислел преди всичко за верността си към императора, който му бе наредил да продължи докрай войната с готите. Всяко прибързано или необмислено действие от негова страна щеше да се посрещне с враждебност от Теодора, а ако бъдеше отзован, Северна Африка и Сицилия щяха отново да се окажат изгубени за империята. Той добре разбираше, че никой от неговите подчинени, макар мнозина от тях да бяха храбри мъже, няма представа за стратегическото положение, нито пък способност да поведе войските към победа.
Същата тази вечер той изпрати да ме повикат и ми каза на четири очи:
— Евгений, ти винаги си бил повече от слуга, винаги в твое лице господарката ти и аз сме виждали добър приятел. Мога ли да те натоваря с една тайна задача? Ако тя не бъде изпълнена в най-скоро време от някое доверено лице, сигурно ще полудея!
— Да, господарю — отвърнах аз. — Щом става въпрос за твоето благополучие или за това на господарката.
Велизарий ме заплаши с най-ужасни неща, ако разкрия тайната на когото и да било, и след това ми каза трябва да направя. Трябваше да отида при Теодосий и да му кажа:
„Ето ти монашеско расо и ножица да подстрижеш косите си като монах; ето и кесия жълтици, а утре призори от пристана ще отплува кораб за Ефес. Името на капитана е еди-как си. Ако не се качиш, на борда му тутакси, смятай се за мъртъв. В Ефес трябва да постъпиш в манастир и да дадеш обет за вечно целомъдрие.“
В никакъв случай обаче не биваше да споменавам името на Велизарий.
Стана ми страшно. Никога досега не бях виждал уравновесения иначе Велизарий толкова силно възбуден, повече дори от онова паметно утро в завзетия лагер при Трикамера. Страх ме беше и от господарката. Ако Теодосий и кажеше от кого е получил предупреждението тя щеше да си помисли, че заговорнича против нея и сигурно щеше да нареди да ме убият. Беше рисковано да предам това съобщение на Теодосий, без да уведомя първо нея, но не можех да откажа да изпълня възложената ми задача, а и смятах, че е в интерес на господарката Теодосий да бъде отстранен от сцената без повече скандали. Отидох разтреперан при Теодосий и му предадох съобщението, като не пропуснах да подчертая колко неприятно за мен е това задължение. Той ме познаваше добре, затова ми повярва и разбра, че предупреждението е наистина сериозно. Младежът се сети откъде идва то и каза:
— Кажи на кръстника, че нямам представа защо ми се сърди, освен ако не съм бил несправедливо наклеветен. Съвестта ми е чиста, но имам много врагове.
Когато го помолих да не казва на господарката Антонина, че аз съм му предал известието, той се закле да запази тайната. Трябва да призная, че удържа честно думата си. Взе расото, ножиците и парите и отиде направо на пристана, без да остави нито ред за Антонина. Върнах се и предадох на Велизарий точно какво бе казал Теодосий.
Можете да си представите в каква неистова тревога изпадна господарката, когато любимецът й изчезна без всякаква вест — тя естествено се страхуваше, че е убит, вероятно по заповед на Константин, и бе неутешима. Към Велизарий не изпитваше никакви подозрение и затова го помоли да организира незабавното издирване на Теодосий. Той се съгласи с тази задача да бъда натоварен аз. Бе ми възложено да узная кога и къде младежът е бил видян за последен път. Не ми беше трудно да успокоя господарката, понеже знаех накъде да насоча търсенията си. Скоро намерих на пристана няколко войници, които бяха готови да се закълнат, че са видели Теодосий, защото, както изглежда, той не бе облякъл монашеското расо, преди да се качи на борда. Така тя поне разбра, че младежът е заминал доброволно. Бе твърдо решена обаче да изясни нещата докрай. Някаква нова нотка на тържество в поведението на Фотий, за когото знаеше, че изпитва ревност към Теодосий, възбуди нейното подозрение. Не бе трудно да се стигне до извода, че Македония е замесена в изчезването на Теодосий. Със заплахи тя успя накрая да изтръгне пълни самопризнания от двете мавърчета.
Междувременно Фотий бе имал неблагоразумието да повери тайната на Константин и последният, дълбоко засегнат от начина, по който се беше отнесла с него господарката Антонина, се зарадва много на възможността да се надсмее над нея и над Велизарий. На сутринта от втория ден след изчезването на Теодосий той срещнал Велизарий на главния площад и след като го поздравил, му казал ухилен:
— Хубаво направи, че изгони този тракийски Парис, о велики Менелай, но вината е по-скоро у царица Елена!
Велизарий не бил сигурен, че ще успее да запази самообладание, и затова обърнал гръб на Константин. Много войници забелязали този негов жест и тъй като не чули хапливата забележка, това им направило лошо впечатление.
Тогава господарката Антонина говори открито с Велизарий. Какво точно са си казали, не зная. Но тя успя да го убеди, че Македония го е излъгала, и бе очевидно, че той изпитваше както голямо облекчение, така и голям срам от собственото си поведение. Изпрати бърз кораб да доведе обратно Теодосий, а Македония бе бита с камшик, дамгосана и затворена в манастир до края на живота си. Пажовете бяха също бити, дамгосани и изпратени на работа в сребърните мини. Че господарката била отрязала езика на Македония, а после с моя помощ, я нарязала на парчета, които хвърлила в морето, е безсрамна лъжа, разказана много години по-късно от секретаря на Велизарий Прокопий, с цел да я злепостави. Не казвам, че Македония не заслужаваше такова наказание или че господарката не я заплаши с него в яда си.
Скоро всичко бе отново наред между господарката и нейния съпруг. Обаче Теодосий не се завърна, понеже изпратеният след него кораб не успял да го настигне. Но Велизарий му писа в Ефес с настоятелна молба да се върне, а в деня на съда над Македония призна публично грешката си. Всички по-разпуснати езици замълчаха от страх.
Велизарий очакваше заповед от Юстиниан за нахлуване в Италия, но тя се забави доста, защото императорът бе объркан от известието за смъртта на Мунд. Указанията му бяха Велизарий да не предприема засега нищо, но да поддържа бойна готовност и щом научи за превземането на Спалатум от нашите войски, да тръгне към Рим. Спалатум бе завзет отново през септември от подсилената илирийска армия, а през октомври добрата вест стигна до Велизарий и той можеше да започне своя поход. В това начинание голяма помощ му оказа господарката, която по време на престоя му в Африка бе влязла в тайни преговори със зетя на крал Тевдат, главнокомандуващ готската армия в Южна Италия. Тя бе уговорила този човек, с когото положи усилия да се запознае, да изостави войниците си веднага щом започне нашето нахлуване на негова територия. И така, Велизарий остави гарнизона в Панорм и Сиракуза, за чиято отбрана бе взел сериозни мерки, пресече Месанския пролив и щом тръгна към град Региум, този страхлив вандал дезертира при нас заедно с шепа приближени нему хора, като остави войниците си без водач. Той замина за Константинопол, където се отказа от арианската си вяра и получи ранг на патриций заедно с голямо имение. Като научил това, крал Тевдат се изпълнил със завист към него.
Така завземането на Южна Италия стана без бой — ние напредвахме, а готите бягаха, накъдето им видят очите. Докато се придвижвахме нагоре по крайбрежието, придружени от флотата, не срещнахме никаква съпротива — чак до началото на ноември, когато стигнахме Неапол. Този великолепен град беше силно укрепен и в него имаше готски гарнизон, за който се говореше, че на брой е почти колкото нашата войска.
Има четири начина за атакуването на крепост, която минава за непревзимаема. Първият е да се остави на мира, като неприятелят бъде нападнат в някое по-слабо място. Вторият е да бъде уморена от глад. Третият е да бъде принудена да се предаде чрез подкуп, заплахи или измама. Четвъртият е да се превземе чрез изненада, след като се открие все пак някое слабо място в нейната защита, което неприятелят в своята самонадеяност е пропуснал да забележи. Велизарий не можеше да остави Неапол на мира — в
