противен случай градът щеше да се превърне в сборен пункт на всички пръснати готски отряди в радиус от сто мили околовръст. Тогава иззад неговите масивни стени можеха да бъдат изпращани военни колони, които да си върнат обратно Южна Италия, тъй като малките ни гарнизони, оставени в главните градове на областта, щяха да се окажат недостатъчни. Велизарий не можеше да сломи Неапол и с глад, защото градът имаше богати запаси от жито — главните житници на африканската търговия със зърнени храни се намираха зад неговите стени, а и едно забавяне при Неапол би дало на готите време да съберат на север огромна войска срещу него. Възможно бе обаче целта да бъде постигната с достатъчно сериозна заплаха.
Първо Велизарий нареди на корабите да хвърлят котва в пристанището извън обсега на защитните съоръжения върху градските стени, а сам се разположи на стан в околностите, където призори завзе лесно едно външно укрепление чрез щурмуване със стълби. След това изпрати писмо до градските първенци, с което ги уведомяваше накратко, че очаква да му предадат града без повече протакане.
Италийският префект дойде за преговори, но придружен от двама свидетели готи; не беше никак любезен и всъщност искаше да каже на Велизарий, че се опитвал да създаде фалшиво впечатление за непреодолима военна мощ, докато силите му в действителност са твърде малки.
— Според мен акт на враждебност от ваша страна е — заяви префектът, — че възлагате именно на нас италийците, бремето да отговорим на искането ви. Войниците от гарнизона са готи и ние не смеем да им се противопоставим, понеже не сме въоръжени. А и те няма да се поддадат на подкупи и заплахи, защото крал Тевдат ги изпрати тук едва преди два дни със заповед да защищават града до последния човек — той взе жените и децата им за заложници и заплаши, че ще ги убие, ако градът падне. Моето предложение е да не си губите времето, а да продължите към Рим. Защото, ако превземете Рим, без съмнение Неапол също ще се предаде, а ако не успеете да влезете в Рим, няма да имате много полза от Неапол.
Велизарий отвърна рязко:
— Не съм те молил за уроци по стратегия. Но ето какво ще ти кажа. Дълги години вече съм войник и съм виждал големи жестокости при плячкосването на градове, които са отказвали да се предадат въпреки отправените им предупреждения. От все сърце желая да предотвратя подобни изстъпления в Неапол. Ако убедите готския гарнизон да се предаде, всички ваши досегашни привилегии ще бъдат запазени и дори увеличени, а гарнизонът ще бъде поставен пред свободния избор или да се присъедини към нашата войска, или да се изтегли безпрепятствено от града. Обаче — и тук той се обърна към готските свидетели — искам да отправя предупреждение към вас готите, че ако предпочетете да се биете, ще ви постигне участта на крал Гелимер и неговите вандали.
Единият от готите каза:
— Не е ли вярно, че Картаген, който живя честито при вандалите и се предаде безусловно на вашите войски, е бил неотдавна разграбен от войниците на императора?
Велизарий отговори:
— Не от войниците на императора, а от тези на сатаната.
— За нас това е едно и също нещо — каза готът.
С това преговорите завършиха, но префектът даде тайни уверения на Велизарий, че ще направи всичко възможно да убеди своите съграждани да отворят портите противно на волята на готите, които всъщност възлизали само на хиляда и петстотин души. Но и триста бяха достатъчни, за да задържат един тъй добре укрепен град срещу атаките на трийсетхиляден неприятел, докато Велизарий разполагаше с не повече от десет хиляди, тъй като трябваше да остави две хиляди на гарнизон в Сицилия и Южна Италия.
Неапол нямаше да отстъпи нито пред глада, нито пред жаждата. Юдейските прекупвачи, които държаха в ръцете си търговията със зърнени храни, предоставиха житниците си на градското население и предложиха услугите на известен брой въоръжени юдейски моряци и пазачи, на работа при тях. Ако Велизарий прекъснеше градския акведукт — което той се готвеше да стори наскоро, — вътре в града имаше достатъчно кладенци и вода за домакински нужди. Градските първенци написаха послание до Тевдат, в което потвърждаваха своята вярност, но искаха от него да изпрати войници срещу обсадителите.
Сега единствената надежда за превземането на Неапол оставаше изненадата. Но къде, беше слабото място в отбраната?
Глава четиринадесета
Обсадата на Неапол
Велизарий проучи укрепленията на Неапол от всички възможни страни. В цялата система не можа да открие нито едно слабо място, където да използува стенобойна машина или да прокара подземна галерия, и реши да опита с внезапно нощно нападение откъм пристанището. Изпрати група исаврийски планинци, родени катерачи, да изкачат високите стени на едно място, където разкъртената мазилка предлагаше някаква опора за ръцете и краката. Един от тях успя да стигне необезпокояван до бойниците и завърза въже за един зъбер. По него веднага запълзяха другарите му, но те бяха забелязани от юдейски пост, който вдигна под тревога сънародниците си, събрани в съседното патрулно помещение. Юдеите срязаха въжето тъкмо когато четири-пет души от катерачите се канеха да стъпят на здрава опора, и всички намериха гибелта си в подножието на стената. Същия неуспех претърпя и друг опит откъм сушата. На здрачаване Велизарий успя да прехвърли дълго дебело въже през една еркерна кула — първо изстреля над нея стрела със завързан към края й копринен конец, след това към конеца бе завързана връв, връвта бе издърпана и на свой ред послужи за изтегляне на дебело въже. Двата края на въжето бяха завързани и от двете страни се заизкачваха войници, уравновесявайки се взаимно. Но постовете отново проявиха бдителност и срязаха въжето, така че и тези войници намериха смъртта си. Велизарий опита също да запали една от портите, като струпа пред нея бъчви с масло и смола, но тя се пазеше от две високи кули и нашите хора бяха отблъснати с камъни и копия — мнозина от тях останаха да лежат мъртви при портата.
На осемнайсетия ден от обсадата един бивш войник от личната конница на Велизарий, исавър, сега стотник в исаврийската пехота, дойде при него и го запита:
— Господарю, колко струва Неапол за теб?
Велизарий отвърна с усмивка:
— Ако се предаде сега, така че да мога да продължа похода и да завзема Рим, преди да е настъпила зимата, той би струвал един милион жълтици. Но ако ми бъде даден чак напролет, няма да имам голяма полза от него.
Исавърът каза:
— Сто номизми за всеки редник от моята рота, по петстотин за всеки стотник, хиляда за мен и две хиляди за редника, намерил слабото място, което ни заповяда да търсим!
— Давам двойно — извика Велизарий, скачайки на крака, — но плащам едва когато ми бъдат връчени ключовете на града!
— Съгласен! — каза исавърът и избута напред редника.
Този груб, недодялан войник разказа на Велизарий за своето откритие. Хрумнало му да пропълзи по изсъхналия акведукт от мястото, в което беше прекъснат, на около една миля или малко повече от стената, чак до самия град. Искал да види дали краят не е затворен с решетка или друга някаква преграда. Не било трудно да измине разстоянието — можел да върви почти изправен, а в зидания свод имало достатъчно отвори за проветряване. Най-после стигнал място, където тунелът се стеснявал до една дупка в някаква скала, през която можело да мине момче, но не и войник в пълно бойно снаряжение. Скалата не била гранитна, а някаква мека, вулканична порода и нямало да бъде трудно да се разбие с кирка. На няколко лакти разстояние от другата страна видял отгоре светлина, като че ли акведуктът не бил покрит на това място, и успял да забележи няколко обрулени от вятъра маслини, една парцалива кърпа за глава и счупени пръстени съдове. Върнал се обратно, а на другия ден тръгнал по пътя успоредно на акведукта, търсейки маслинени дръвчета край него, но не намерил нищо и стигнал до извода, че скалата е някъде вътре в града.
Велизарий посвети в тайната само двайсет исаври от ротата на този войник, никой друг. Раздаде им чукове, увити в парцали, секачи и кошове и ги прати да разширят отвора, който бе разгледал преди това лично. Нареди им да работят колкото може по-тихо. По пладне те донесоха, че отворът е достатъчно широк, за да мине през него войник в бойни доспехи, че по-нататък тунелът става висок колкото три човешки боя и че част от тухления свод се е срутила на това място. Корените на едно маслинено дръвче били проникнали през зидарията, напоявани в нормално време от водата в канала. Самото дръвче било встрани от акведукта,
