на север през Порта Фламиния. Единствен командирът им отказа да напусне поста си. Велизарий го взе в плен и го изпрати в Константинопол заедно с ключовете на града.
Признавам, че Рим ме разочарова. Този град е наистина древен и огромен, той има великолепни постройки, най-хубавите, от които засенчват всички наши забележителности в Константинопол. В три неща обаче той, по моя преценка, отстъпва дори на Картаген: загубил е много от предишните си богатства и от многобройното си население, няма излаз на море и климатът му е нездравословен.
Римските сенатори и духовенството ни приветствуваха топло, като настояха да продължим към Равена и да разбием узурпатора Витигес, преди да е имал време да събере войските си. Бяха много разочаровани, когато Велизарий отвърна, че предпочита да остане засега в този гостоприемен град, и особено когато започна да укрепва защитните съоръжения, които бяха в плачевно състояние. Самият папа Силверий дойде тайно при господарката и се обърна към нея със следните думи (аз присъствувах на срещата):
— О, най-добродетелна и светла дъще, дали не би ти се удало да убедиш славния Велизарий, твоя съпруг, да се откаже от неразумните си намерения? Той, изглежда, смята да укрепи нашия свещен Рим, който, макар и благословен най-щедро от господа бога, е най-труднозащитимият град в света и през цялата си дванайсетвековна история никога не е устоявал на продължителна обсада. Стените му, както сама можеш да се увериш са дълги общо дванайсет мили и се издигат над равно поле, не разполага с достатъчно храна за стотиците си хиляди обитатели, а не може и да бъде снабдяваш направо от морето, какъвто е например случаят с Неапол. След като силите ви са недостатъчни, защо не се върнете в Неапол и не оставите нас римляните на спокойствие?
Господарката Антонина отвърна:
— Възлюблени во Христе, светейши и височайши Силверий, по-добре насочи своите мисли към небесното царство, а ние с моя съпруг ще имаме грижа за земното. Позволи ми да те предупредя твое светейшество, че в твой интерес е да не се месиш, в нашите работи.
Папа Силверий си тръгна обиден, без да даде на господарката обичайната си благословия, което, както можете да си представите, не я опечали особено много. Между тях се зароди вражда и той се разкая, че е посрещнал радушно малобройната ни армия. Убеден беше, че ще бъдем победени и че Витигес ще го смъкне заради нарушаване на дадената клетва.
След като изпрати Константин и Бесас начело на неголяма войска със задачата да превземат отново Етрурия, Велизарий впрегна всички останали войници в работа по възстановяване на древните укрепления на града, почистване и разкопаване на засипания ров и поправка на портите. От началото на Теодориховото царуване никой не бе полагал грижи за поддържане на укрепленията. Те се състояха от обичайния широк насип от пръст между две стени с бойници и стражеви кули на определени разстояния. Към всяка от бойниците Велизарий добави отляво по едно защитно крило, така че от птичи или ангелски поглед те биха изглеждали като многократно повтаряща се буква гама: Г Г Г Г Г. За тази цел той впрегна в работа всички зидари и строителни работници в града, както бе сторил и в Картаген. Напълни освен това римските житници със зърно, донесено от Сицилия, и изкупи на нормални цени всички житни запаси на сто мили околовръст.
Влязохме в Рим на десетия ден от месец декември; изминаха три месеца, преди крал Витигес да пристигне със своята войска. Но тази войска бе станала вече много силна: бяха набрани войници от всички части на Италия и отвъд Алпите — в по-голямата си част тежка конница. Етрурия бе минала в наше владение, но Велизарий повика обратно всички изпратени там войници с изключение само на хиляда души, оставени на гарнизон в Перузия, Нарния и Сполетий. Заедно с моряците от корабите той разполагаше общо с десет хиляди души срещу сто и петдесетте хиляди готи. Така започна обсадата на Рим.
Витигес напредваше на юг начело на своята войска, точеща се на сто мили зад него по Виа Фламиния, и то при малко разстояние между отделните поделения. Недалеч от Рим той срещнал един духовник, когото откарвали на стол-носилка да оглави някаква епархия на север. Витигес запитал свещеника:
— Какво ново, свети отче? Велизарий още ли е в Рим? Мислиш ли, че ще успеем да го заловим, преди да се е оттеглил към Неапол?
Епископът, който бил проницателен човек, отвърнал:
— Няма защо да бързаш, крал Витигес. Сияйната Антонина, жена на същия този Велизарий, слага нови стъкла на двореца, в който се готвят да се пренесат, поставя нови панти на вратите, купува мебели и картини, засажда нови розови храсти в градината и строи нов северен портал. Самият Велизарий пък се е захванал с градските защитни укрепления — като стигнеш до Тибър, ще намериш нова северна порта, построена от него на Милвийския мост.
Много мостове са прехвърлени над Тибър. Милвийският е единственият от по-близките до Рим, който не е част от защитните укрепления на града, и се намира на две мили в северна посока. Велизарий издигна тук две яки каменни кули и настани в тях сто и петдесет конници, въоръжени с балисти и способни да потопят всяка лодка, с която готите биха се опитали да пресекат реката и да ги нападнат в тил. Чрез укрепяването на този мост той целеше да забави напредването на Витигес, като го принуди или да направи дълъг обход, или да прехвърли хората си през реката на групички по десет-двайсет души в малки транспортни лодки — по-големите лодки и шлепове бе махнал оттам. Войската на Витигес бе толкова многобройна, че и в двата случая Велизарий щеше да спечели около двайсет дни за завършване ремонта на градските укрепления, а през тези двайсет дни имаше голяма вероятност да пристигнат и исканите от Константинопол подкрепления. Може би щеше да му се удаде да забави прехвърлянето на неприятеля и на други места.
Защитниците на Милвийския мост се оказаха страхливци. Когато видели стотиците, хиляди и десетки хиляди готски рицари на хубави коне с блеснали на пролетното слънце шлемове, брони, копия, ленти и конски доспехи, те си казали: „Защо да останем тук и да бъдем избити само за да угодим на Велизарий? Дори и той не би се осмелил да се опълчи срещу хиляда пъти по-многочислен противник.“ Някои от тях били тракийски готи, които изведнъж се сетили, че тази внушителна армия се състои от техни съплеменници и едноверци. Какво имали те против тези хора? Привечер гарнизонът избягал: тракийските готи дезертирали при Витигес, а останалите тръгнали към Кампания, тъй като ги било срам или страх да се завърнат в Рим.
На сутринта Велизарий препусна към Милвийския мост с хиляда конници от личната си гвардия, за да научи последните новини за готите — обичайният сутрешен рапорт от командира на мостовия гарнизон не бе стигнал до него. Той яздеше Балан, белочелия дорест кон, подарен му от Теодора след битката при Дара. Намирал се само на миля от моста, когато, излизайки от една гора с приближените си стотници, най- неочаквано се натъкнал на крайно неприятна картина: четири-пет готски ескадрона, прехвърлили се вече през реката, напредвали в тръс към него през голяма тревиста поляна. Без да се колебае нито за миг, той се хвърлил срещу тях, крещейки на войниците си да го последват. Като го настигнали, стреляйки от седлото, без да спират, те го заварили да върши заедно със стотниците от своя щаб кървавата работа на редовия воин. Даже и тогава той не се изтеглил от битката, а се врязал още по-дълбоко в редиците на противника.
Сред неприятеля били и изменилите тракийски готи. Те познали Велизарий и извикали на другарите си: „Целете се в дорестия и сложете с един удар край на войната!“ Така „Цели се в дорестия!“ станал призив, подет от всички готи.
Завързалият се бой бил по-ожесточен дори от битката с персите на брега на Ефрат. Хората на Велизарий се биели не само при огромно числено превъзходство на противника, но и всеки един от готите се стремял с всички сили да се увенчае с неувяхваща слава, като убие „гърка на дорестия белочел“. Според мен такава яростна борба не е била виждана, откак свят светува. Приближените на Велизарий се сражавали отчаяно рамо до рамо с него, като отблъсквали летящите и мушкащите копия, а Велизарий, размахал смъртоносния си меч, си проправял път към самото сърце на неприятеля. Конят му Балан се биел заедно с него, научен да се изправя на задните крака, да нанася удари с предните и да тъпче неприятеля. Продължавал да се носи готският призив „Цели се в дорестия!“ и „Убий гърка на дорестия белочел!“. Велизарий извикал да му дадат нов меч, защото неговият се бил вече изтъпил. Един смъртно ранен слуга, някой си Максентий, му подал своя. Твърде скоро Велизарий счупил подарения меч при дръжката; намерили му трети, изтръгнат от ръцете на един убит готски благородник, който издържа до края на тази и на много още битки. След не по-малко от три часа бой на готите им дошло множко и те побягнали, оставяйки повече от хиляда убити на поляната. (В сражението взели участие четири пъти повече хора.) Казват, че Велизарий повалил собственоръчно най-малко шейсет от тях. Той бе целият опръскан с шурналата от отсечени ръце и
