заблудил. Но макар да продължаваше, въпреки гнева си, да я обича безмерно, той не можеше да си върне простодушната вяра в нея толкова лесно, колкото навремето в Сиракуза. Нападките му не отслабваха: — Нима искаш да ми кажеш, жено, че твоят син Фотий би се заклел в светия дух, ако не беше сигурен без капка съмнение, че говори истината?
Тя отвърна презрително:
— Мислиш ли, че всички гледат на клетвата така сериозно като тебе, особено ако е дадена пред едно толкова смътно понятие, каквото е светият дух? Нима нашият повелител Юстиниан не даде веднъж същата клетва над светото причастие на Виталиан, за да я наруши после най-невъзмутимо в името на жизненоважни държавни интереси, като се позова софистки на обстоятелството, че Виталиан бил еретик? И аз самата се заклех, един ден преди да тръгна от Константинопол, в светия дух, подтикната също от един вид жизненоважни държавни интереси, а не мисля, че съм особено непочтена.
И тя му разказа за целия заговор против Йоан Кападокиеца. Когато Велизарий чу, че неговата съпруга Антонина, в която бе имал такова доверие, е заложила честта и името му заради някакъв налудничав план за отмъщение, главата му се замая и трябваше да седне. Щом се почувствува по-добре, той я запита:
— Кажи ми, Антонина, толкова безотговорно ли съм служил на императора, та всеки е готов да повярва, че съм способен да стана предател? С какви любовни чарове и магии си успяла да убедиш Йоан Кападокиеца в нещо толкова абсурдно? Как смееш да подхвърляш името ми в устата на негодници! И какво очакваше да постигнеш с тази подлост? Може би покровителството на императора за кръвосмесителната ти връзка с нашия кръщелник?
Вместо да се защити, тя го нападна там, където знаеше, че е най-чувствителен — засегна вярата и мъжеството му:
— Изглежда, само аз нямам право на твоето християнско милосърдие. Но кой може да каже дали от благочестие или от страхливост се примиряваш с презрителното отношение на Юстиниан към тебе! Той те удря и рита като куче и ти като куче пълзиш и се умилкваш в краката му. Като ти приписах, макар и на шега, желанието да възвърнеш изгубеното си достойнство чрез бунт, всъщност ти оказах чест, каквато не заслужаваш.
Велизарий изгуби търпение. Той извика Траян от преддверието и му каза:
— Заведи патрицианката Антонина в отреденото й жилище и постави стража пред вратата. Да остане там под строг надзор до второ нареждане!
Траян остана като втрещен. Господарката почувствува, че има работа с един Велизарий, когото не е познавала дотогава. Тя се уплаши от внезапната пропаст, зейнала между тях, и от ужасните неща, които му бе наговорила. Но беше и възмутена, че свободата й да се държи както си иска е поставена под въпрос, и това я засегна много по-остро от съмненията му в нейното целомъдрие. Тръгна след Траян е каменно лице.
Аз споделих затворничеството й. Тя дълго повтаряше все едно и също:
— Само да ме освободи императрицата, ще види тогава негова светлост Велизарий!
Успях да съобщя на императрицата за случилото се. След един месец, в края на септември, Велизарий получи нареждане да пусне на свобода господарката Антонина и да се върне незабавно в Константинопол. Периодът на задържането ни не беше чак толкова отегчителен й господарката не бе подлагана на никакви унижения, тъй като Велизарий не беше отмъстителен по природа.
Междувременно Фотий бе отишъл в Ефес да доведе Теодосий в Дара, където да бъде наказан, въпреки че Велизарий не му беше възлагал това и всъщност не знаеше нищо за неговите намерения. Фотий успял да заблуди епископа на Ефес, че е агент на Теодора, и с негова помощ изкарал Теодосий от църквата Свети Йоан Евангелист, където той бил потърсил убежище. Фотий го отвел в планинското летовище в Киликия, където болните гвардейци от личната конница на Велизарий възстановяваха здравето си, и го затворил в една колиба, твърдейки, че върши това по заповед на Велизарий. Той бил вече откраднал от Теодосий една голяма торба злато, която тракиецът бе взел със себе си в църквата Свети Йоан. Тези пари господарката Антонина му бе заръчала да депозира в Ефес — тя имаше обичай да влага пари в различни азиатски градове, за да се осигури срещу превратностите на съдбата.
Когато пристигнахме в Константинопол, Велизарий отиде смело при императрицата и я помоли за справедливо наказание на господарката Антонина, като й разказа всичко станало. Императрицата обаче се нахвърли върху него като пантера и му нареди да се помири веднага с жена си. Той отвърна:
— Докато е жив моят кръщелник Теодосий, не може да има никакво помирение. Благородната Антонина е омагьосана от него и се държи по престъпен начин с мен.
Теодора се опита да разколебае самоувереността му:
— Предполагам, че ти никога досега не си изневерявал на Антонина?
— Нима тя ме обвинява в това?
Теодора беше посвоему справедлива и не предприе нищо против самия Велизарий. Но не можа да се сдържи да не му причини болка посредством неговите близки приятели, като ги обвини в действителни, но отдавна забравени простъпки, записани, за да й служат в случаи от този род. Някои бяха пратени в изгнание, други — хвърлени в затвор. А Фотий го очакваха още по-тежки изпитания. Теодора изпрати свои агенти в Киликия, които го задържаха за измама, лъжесвидетелство и кражба. Макар и с консулски ранг, той бе разсъблечен, бичуван и измъчван пред императрицата, докато не призна, че е излъгал Велизарий, и не разкри къде се намира Теодосий.
Колкото до съучастника на Фотий, сенатора, Теодора конфискува всичките му имущества и заповяда да го хвърлят в един мрачен подземен обор, където го очакваше необикновено ужасно наказание. Той бил вързан на яслите с къс оглавник и сковани на гърба ръце. Нещастникът стоял като магаре, без никаква възможност да се движи или да легне, като ядял, спял и вършел всичките си останали нужди на крака. Това крайно жестоко мъчение не го сполетя само заради господарката Антонина: Теодора отдавна му имаше зъб, защото я бе обидил веднъж в нашето увеселително заведение, наричайки я двукрако магаре. След няколко месеца магарешки живот клетникът полудял и почнал да реве като осел; чак тогава тя го освободи, но той умря почти веднага. Фотий бе затворен в друг ъгъл на същия обор, само че без ясли и оглавник. Ще използувам случая да ви разкажа какво стана с него по-нататък. С тайната помощ на Юстиниан, който винаги бе виждал в негово лице един полезен шпионин, Фотий успя на два пъти да избяга от обора и да се скрие в една или друга столична църква, но всеки път Теодора нарушаваше светостта на убежището и го връщаше обратно. Третия път той успя да се добере до Ерусалим, където даде монашески обет и се спаси от нейната отмъстителност.
Хората на Теодора върнаха Теодосий от Киликия в края на ноември. Тя не съобщи веднага за неговото пристигане на господарката, а само й казала закачливо след поредната аудиенция:
— Моя мила патрицианко Антонина, току-що в ръцете ми попадна един изключителен бисер; много ми се иска да узная какво ти е мнението за него. Би ли дошла с мен да го видиш?
В стаята, където я завела Теодора, те заварили Теодосий. Многобройните изпитания не се били отразили на външността му и той си играел на кушетката с една от дворцовите котки. Горката ми господарка останала безмълвна. Тя не можеше да повярва, че той е жив и здрав в Киликия, както я уверяваше Фотий. Теодора ги оставила сами, след като обещала, че като възмездие за понесените страдания и клевети Теодосий ще бъде удостоен с висш военен чин, и за по-голяма сигурност го поканила да живее в нейното крило на двореца.
Така дойде краят на тази лоша година; Велизарий и господарката си оставаха отчуждени.
На следващата година, лето господне 542-ро, в началото на пролетта, цар Хосроу отново премина нашата граница, този път с най-многобройната войска, която бе събирал досега — почти двеста хиляди човека. В това число влизаха няколко отряда бели хуни — Юстиниан се бе опитал напразно да ги подкупи да нападнат персите. След като научиха за успешния набег в Сирия предишната година, те предпочетоха да се присъединят към Хосроу, надявайки се на по-тлъста плячка. Хосроу отново потегли на юг по десния бряг на Ефрат. Знаейки, че вече е ограбил почти всичкото злато и сребро в Сирия, той реши да не си губи времето там и продължи към Палестина. След опустошаването на Антиохия, Ерусалим беше без съмнение най- богатият град на Изтока. Светите места притежаваха несметни съкровища, а постоянният поток от поклонници бе направил баснословно богати местните жители, както евреи, така и християни.
След отзоваването на Велизарий върховното командуване на Изтока бе поверено на Бузес, но той се бе затворил в крепостта Хиераполис с малобройната си войска и се страхуваше дори да прати съгледвачи,
