които да го осведомяват за напредването на Хосроу. Бузес писа на Юстиниан с молба за не по-малко от петдесет хиляди души подкрепления, макар и да знаеше много добре, че за да събере такава войска, императорът би трябвало да лиши вътрешните провинции от целите им гарнизони, тъй като неотдавна в Италия бе изпратена голяма експедиция, включваща всички налични резерви от редовните войски.
Юстиниан извика Велизарий и му каза:
— Наш верни и превъзходни пълководецо, ние ти прощаваме всички сторени нам злини в миналото и помним само твоите заслуги. Вземай хората си и тръгвай незабавно за Сирия да защитиш нашия свещен град Ерусалим от този езически цар, който, както ни осведомява пълководецът ни Бузес, се хвалел, че ще го превземе преди великденските празници. Ако направиш това, ние ще те възлюбим още повече.
Велизарий бе послушен поданик и затова не възрази на своя василевс, че никога не му е сторил зло, а преглътна мълчаливо упрека. Той беше на мнение, че щом един човек постъпва справедливо и в съгласие със собствената си съвест, такива обиди не могат да го засегнат. Има една християнска поговорка, че да простиш на врага си и да отвърнеш с добро на злото, е все едно да трупаш живи въглени на главата му. Косата на Юстиниан бе непрестанно опърлена от огъня на безпримерната служба на Велизарий. Какъв парадокс: ако някакъв незначителен израз на непокорство, дребнавост, наранена гордост или някое малко поражение бяха наредили Велизарий до останалите пълководци на Юстиниан и го бяха принудили да иска прошка от императора, всичко щеше да бъде наред. Но нищо не е така дразнещо за човек с характера на Юстиниан, както чувството, че неговата слава и сигурността на трона му зависят от един мъж, който е не само неизмеримо по-царствен от него във всяко отношение, но и сякаш никога не греши. Отново и отново Велизарий правеше явно невъзможното и Юстиниан се чувствуваше все по-унизен, че му е тъй много задължен.
Велизарий тръгна за Хиераполис с двайсет души, като сменяше конете на пощенските станции и минаваше по осемдесет мили на ден. Преди да потегли, нареди на останалите гвардейци от личната му конница да го последват колкото може по-бързо, а на минаване през Киликия взел със себе си оздравелите войници, които бе оставил на лечение в Дара, на брой хиляда и петстотин. Един пратеник, упълномощен да взема най-бързия кон във всяка станция, пристигнал в Хиераполис три дни преди Велизарий, за чието идване предупредил Бузес. Когато Велизарий пресичал границата между Киликия и Сирия, пратеникът го пресрещнал и му връчил писмо от Бузес с покана да се приюти в Хиераполис и да действува за неговата отбрана. „Защото много важно е да се погрижиш за своята безопасност и да не се излагаш на риска да бъдеш пленен от персите, които биха сметнали това за по-голяма победа от завладяването на цяла една провинция.“
Отговорът на Велизарий бил напълно в неговия стил: „Нима не знаеш, че цар Хосроу заплашва да превземе Ерусалим? Можеш да бъдеш сигурен, че никога не влизам в битка, ако мога да я избягна, но да се приютя в Хиераполис, докато персите напредват към Ерусалим през една почти незащитена територия, бих сметнал за акт на предателство. Ела при мен в Каркемъш с всичките си хора. По-добре да срещнем цар Хосроу на открито. Петстотин човека ще бъдат достатъчни за отбраната на Хиераполис.“
Велизарий се разположил на лагер при Каркемъш. С помощта на димни сигнали му било вече съобщено, че войската на цар Хосроу включва няколко пехотни поделения. От това той заключил, че този път Хосроу няма намерение да премине пустинята и да нападне Халкида, а да продължи срещу течението на реката до Зевгма и нейния удобен, незащитен път за Антиохия. Но преди да стигне до Зевгма, Хосроу трябвало да мине през Хиераполис и Каркемъш (Каркемъш е на един ден път по течението на реката от Зевгма, докато Хиераполис се намира на три дни път, малко по на запад). Той щял да се изненада, ако се натъкне на вража армия при Каркемъш, един неукрепен град, далеч от сигурните стени на Хиераполис. Именно в Каркемъш пристигнали петте хиляди конници от личната гвардия, пет хиляди души от Хиераполис под предводителството на Бузес и още две хиляди от Каре и Зевгма — общо тринайсет хиляди човека.
Цар Хосроу, който се придвижвал бавно начело на двестахилядната си войска, стигнал до Барбалис, където Ефрат прави завой под прав ъгъл. Колебаел се какво решение да вземе. Очаквал, че само вестта за неговото приближаване ще му разчисти пътя, а съгледвачите му донесли, че при Каркемъш има голяма ромейска войска, предвождана от Велизарий. Ставало невъзможно да нахлуе в Палестина само с конницата, защото по този начин пехотата му, лишена от поддръжката на конницата и защитата на градски стени, щяла да стане лесна плячка на врага. Можел да продължи срещу течението на реката и да приеме битката при Каркемъш, но в такъв случай не било ли по-добре да превземе първо Хиераполис, който заплашвал фланга му? А и не било известно Велизарий да е губил някога в отбрана. Ако знаел с какви сили разполага Велизарий, щял да реши дали да приеме риска на едно сражение. Затова Хосроу изпратил вестоносец до Велизарий — уж да обсъди условията за мир, но всъщност със задача да си отваря добре очите и да докладва за състоянието на императорската войска.
Велизарий, предупреден, че към неговия лагер е тръгнал пратеник, се досетил какви са намеренията на Хосроу. Той се отдалечил на няколко мили от Каркемъш с личната си конница и се разположил на стан върху един хълм, където започнал грижливи приготовления за посрещане на пратеника. По негова заповед никой от хората му не носел ризница, шлем или щит; всички били въоръжени леко — е лък, бойна брадва или копие, в зависимост от племенната си принадлежност — и облечени с чисти бели ленени туники и панталони.
Когато същия следобед пратеникът, един маг, се задал на кон по пътя край реката, край него се стрелнал заек, преследван от няколко тъмнокожи мъже е криви носове, яхнали бързи коне. Заекът възвил неочаквано и предводителят на групата го убил с точен удар на метателното си копие. Те не обърнали внимание на пратеника, докато той не ги поздравил на персийски. Отвърнали му на войнишки латински, който магът разбирал; така той научил, че са маври — а не сирийци, както бил предположил, — дошли отвъд Херкулесовите стълбове.
— Как сте се озовали тъй далеч от родните си места? — попитал изненадан пратеникът.
— О — отговорили му те. — Велизарий принуди нашите царе да му се подчинят и ние с готовност се записахме на служба при него, защото той е най-великият пълководец, когото светът познава, и ни покри със слава и богатство. Но кой си ти?
— Аз съм пратеник на великия цар на Персия.
— Да, знаем — отвърнали те учтиво. — Същият, чиято войска нашият господар Велизарий срази при Дара и Сисавран. Може би искаш да се срещнеш с господаря? Той е много гостоприемен. Ще те придружим до неговата шатра.
И те го повели. Скоро стигнали до равно място, на което две групи конници провеждали бойно учение с тъпи копия. Хората от едната група били с руси коси и румени лица, а другите — в по-голямата си част кестеняви и с нежна кожа, но всички били едри, яки мъже, възседнали едри, яки коне. Пратеникът попитал:
— Какви са тези воини?
— О, това са остготи и вандали. Вандалите идват от северноафриканското крайбрежие край Картаген, който господарят Велизарий върна на империята с оръжие в ръка, а готите са от Италия, още едно негово завоевание. Искаш ли да ги разгледаш по-отблизо? Те са непознати в тукашната част на света.
Маврите изсвирили с пръсти и смесена група от готи и вандали тръгнала към тях.
Пратеникът ги запитал:
— Значи вие сте пленници, заставени да служите на ромейския император?
Един от готите отвърнал:
— Ние не служим никому против волята си. С удоволствие служим на господаря Велизарий, защото той ни обучава на тънкостите на бойното изкуство. Когато се завърнем в нашите земи, ние ще бъдем уважавани мъже.
След това покрай пратеника профучал с диви викове отряд късокраки хуни с дръпнати очи; обяснили му, че това са херули, дошли отвъд Черно море. Те също говорили с почтително възхищение за Велизарий. Из цялата долина магът виждал групи от личната конница, отдадени на бойни и развлекателни игри — борба с копия, стрелба по мишена, мятане на къси копия по колчета за палатките, борба от седлото, гонене на кожена топка с криви пръчки.
Изведнъж затръбила тревога. Моментално всички игри били прекъснати, отделните групи се строили бързо под своя флаг и се присъединили в тръс към съответния ескадрон. По друг сигнал на тръбача ескадроните се престроили с голяма бързина и прецизност в две дълги двойни редици, образуващи почетен
