тревожиш ненужно. Познавам и двамата офицери, които ще ни посетят довечера. Между другото, ти също ги познаваш.
— О, така ли? Кои са те?
— Единият е полковник Реймънд Уиър.
— Хм — промърмори Тия. — Е, той е симпатичен джентълмен.
— Не се учудвам, че мислиш така, скъпа. Ти флиртуваше доста дръзко с него.
— Той е привлекателен — кимна Тия.
Реймънд беше висок, строен и очарователен блондин, плантатор, обичаше конете, имението си, качественото уиски и миризмата на кожа. Понякога прекаляваше с уискито, но приятелката на Тия Сали Андерсън й бе казала някога, че всички южняци са любители на бърбъна. Мъжете по принцип често са склонни да се увличат до безразсъдство — каза си тя. Но Реймънд никога не се бе държал обидно с нея, дори и когато беше пиян. Напротив, точно тогава се натъжаваше и изпадаше в меланхолия. Всъщност малко бяха мъжете, които се бяха държали с нея предизвикателно, може би защото Тия винаги бе под закрилата на баща си и двамата си по-големи братя, та дори и на двамата си братовчеди с репутация на буйни глави заради примеса на индианска кръв. Понякога се чувстваше абсолютно защитена и може би затова, както майка й обичаше да повтаря. Тия се впускаше в доста дръзки и предизвикателни флиртове.
Но тя наистина харесваше Реймънд Уиър, дори много го харесваше. Радваше я вниманието, което той й демонстрираше. Естествено преди войната беше чудесно да се наслаждава на ухажването на мъж, на който се възхищаваха толкова много жени. За Тия не бе тайна, че Реймънд копнее да я направи своя съпруга. Само че тя винаги се колебаеше да склони пред молбите му, като продължаваше да флиртува с него, но в същото време поддържаше определена дистанция между тях.
Помагаха ида се въздържа мечтите й да види света. Не можеше да отрече, че Реймънд беше красив, дори обаятелен и подчертано мъжествен, нямаше отблъскващи навици като дъвчене на тютюн, наливане с бира и уиски по цели нощи, само че нейното въображение си оставаше ангажирано с мечтите й от детинство. Искаше й се да обиколи Европа, да се любува на пирамидите в Египет, да пътешества из светите места, завладени преди векове от кръстоносците, да види Партенона в древна Елада.
Но вместо това бе започнала тази ужасна, братоубийствена гражданска война.
— Ще се радвам отново да видя Реймънд.
— Но ще се държиш прилично, нали? — напрегнато я изгледа Тара.
— Прилично ли?
— Бедният човек навремето беше лудо влюбен в теб. Нима си забравила? Така че сега трябва много да внимаваш с него. Не го дразни ненужно.
— Мамо!
— Тия, скъпа моя, искрено съжалявам всеки, който се увлече по теб. Започваш с лек флирт, което само предизвиква мъжете, защото поне отначало се интересуваш от тях, но ако някой започне да ти обръща прекалено много внимание, ти веднага му обръщаш гръб!
— Мамо, престани!
— Но това е самата истина. И тъй като Реймънд избра да воюва на страната на Конфедерацията, дори се изявява напоследък като един от най-ревностните офицери, загрижени за победата на Юга, а баща ти, макар да е неутрален, все пак симпатизира повече на Севера, мисля, че ти не бива да се намесваш в техните спорове, защото така само ще усложниш още повече обстановката.
— Никога няма да причиня неприятности на баща си! — отвърна Тия.
— Войната май те е променила, скъпа моя — усмихна се Тара. — Сега ми се струваш по-зряла. Само че се опасявам, че си престанала да вярваш в шансовете си. Вече започна да се държиш като жена, решила да остане стара мома.
— Никак не е изключено, като се има предвид колко мъже бяха избити в тази война!
— Да, толкова много загинаха — съгласи се Тара. — Но ти си млада. Тия, и ще има още мъже в живота ти. Когато започна да забелязваш кой от местните млади мъже ти обръща внимание, ти започна да сменяш предпочитанията си по-бързо, отколкото президентът Линкълн подменяше своите генерали! Умееше да ги очароваш, но понякога се отнасяше с тях като че са прах от обувките ти.
— Не съм стигала дотам. Само се опитвах да се държа приятелски, да бъда любезна с всички, обаче някои хора са склонни да приемат подобна любезност прекалено на сериозно.
— Да, признавам, че си любезна и състрадателна — кимна Тара и се усмихна. — Само че отсега съжалявам този, който ще се влюби в теб, защото ти рано или късно ще го пратиш по дяволите!
— По дяволите? Мамо, нали ти си ме учила, че една лейди не трябва да използва подобни изрази…
— Съжалявам, скъпа. Имаш право. Да се говори истината често пъти е сериозно бреме. Но все пак искам да ти напомня да бъдеш любезна с полковник Реймънд Уиър, без да забравяш, че трябва много да внимаваш с него.
— Знаеш ли, мамо, навремето се колебаех дали да не се омъжа за него — призна й Тия.
— Той е истински джентълмен — рече Тара, но от Тия не убягна, че отговорът й прозвуча някак си резервирано.
— Хм… струва ми се, че преглътна едно „обаче“.
— Не съм сигурна, че той е най-подходящият кандидат за теб.
— Там е работа, че и аз не съм сигурна — веднага се съгласи Тия. — Струва ли си да се омъжвам за него само защото е много мил с мен?
— Никога не бива да се омъжваш поради друга причина, освен по любов — натъртено подчерта Тара.
Тия се усмихна, заобиколи леглото и отново седна, заровила пръсти в косите си.
— Мамо, ти си толкова особена! Повечето родители съветват дъщерите си да се омъжват за избрания от тях жених, а ти открито насърчаваш романтичните увлечения! — Тия се извърна на леглото и погледна очаквателно към майка си. — Странно, защото съм чувала, че си се омъжила за баща ми съвсем спонтанно, за да се отървеш от някакъв много досаден твой ухажор, а не по любов.
Тара отпусна ръце в скута си и за кратко се замисли, преди отново да вдигне глава.
— Ти си много дръзко, дори невъзпитано момиче, госпожице Тия Маккензи. Обожавам баща ти и ти много добре го знаеш.
— Ах, да, забравих, че любовта те е споходила впоследствие — добави Тия с предизвикателна усмивка. — Естествено, след като не съществува по-прекрасен човек от баща ми.
Майка й я изгледа и този път заговори още по-тихо и предпазливо:
— Да, той наистина е прекрасен човек, но вие с Джулиан, изглежда, вече не сте съгласни с това, което ви е учил.
Тия млъкна, засегната от думите на майка си, и се настани по турски на леглото.
— Не че не съм съгласна, мамо, но щатът Флорида…
— Щатът Флорида е пълен с фанатици, които не се уморяват да надават призиви за извоюване на бойна слава. Сред тях е и полковник Реймънд Уиър. Той е толкова увлечен в мечтите си да доживее победата на Юга, че е сляп за всичко останало. Точно затова не съм сигурна, че е подходящ за твой съпруг, без значение дали е влюбен в теб или не!
— Наистина ли? — Откъм вратата долетя плътен мъжки глас. — Не съм сигурен дали той е най- подходящият кандидат за теб, моя малка сестричке. Ти си напълно права, мамо! Все пак жалко за онзи злочест момък, който ще се влюби в нея, защото нашата Тия е кошмар за мъжете!
Тия и майка й се сепнаха. На прага бе застанал строен млад мъж и макар да беше в униформа на армията на янките, бе добре дошъл в този южняшки дом. Висок, чернокос и със сини очи, с масивната си фигура той изпълваше цялата рамка на вратата.
— Иън! — извика Тара.
Тия също не закъсня да изкрещи от радост:
— Иън!
Двете веднага се спуснаха към вратата. Тия отстъпи, за да позволи на майка си първа да прегърне първородния си сян. Тара се разтрепери, сълзи замрежиха очите й. Огледа внимателно сина си от главата до петите, за да се увери, че не е ранен, но Тия я заобиколи и прегърна брат си, сгуши се в прегръдката му и силно се притисна към гърдите му.