Отново й се зави свят. Коленете й сякаш омекнаха от вълнение. А той най-невъзмутимо й се усмихваше. Все още можеше да я издаде.
Челюстите й си оставаха сковани от вълнение и тя заговори с усилие:
— Добре дошли в Симарон, господин Дъглас. А сега, ако ме извините, ще се върна при Ариана на верандата. Шон Маккензи, ела веднага тук. Остави баща си с неговия гост. Ние тримата ще влезем вътре, за да потърсим баба, нали? — Тя пое Шон от ръцете на баща му. Тригодишният й племенник я дари с най- чаровната си усмивка и зарови пръсти в косата й.
— Лельо Тия, искам още от сладкишите!
Сега немирникът Шон се държеше като истински ангел. Имаше защо — нали бе успял да я принуди да изтича на двора и да я тласне в ръцете на проклетия янки…
Тия се обърна и забърза към къщата, носейки Шон на ръце. Ала колкото и да се опитваше да се отдалечи от мъжете, зад гърба си тя чуваше стъпките на Иън и Тейлър. На верандата Тия завари малката Ариана, с широко разтворени емни очи, обидена, че е била изоставена от любимата си леля.
— Хайде, момичето ми — кротко я заговори Тия и я хвана със свободната си ръка. — Нека да се качим в детската стая. Нали обичаш да си играеш там с играчките? Горе те чака твоето дървено конче. Навремето и аз съм играла в същата стая. Един приятел на моя чичо го е изработил за мен, когато съм била на твоите години, Ариана.
Тия чу, че мъжете влязоха в къщата след нея, чу също как майка й я извика от кабинета на баща й, но се престори, че нищо не е чула. Вместо това продължи нагоре по стълбите към детската стая заедно с Ариана и Шон. На горния етаж забеляза, че вратата на стаята на брат й се затвори зад него — вътре беше Алайна, жената на Иън, пристигнала в Симарон малко след Иън. Двамата съпрузи разполагаха с много малко време да останат насаме. Тия си каза, че като се бе нагърбила с грижите за двете им деца, тя му подаряваше на Коледа това, от което сега Иън и Алайна най-много се нуждаеха — да останат сами. Питаше се само как Алайна намираше толкова сили, след като бе пропътувала почти цяла Флорида, за да стигне дотук, в околностите на Тампа Бей. Разбира се, сега брат й и жена му най-малко биха искали някой да ги безпокои и това го разбираха всички в къщата. Като пристигна в Симарон, Алайна бе толкова уморена, че Тия на драго сърце се зае с децата. Усилията й бяха възнаградени с усмивката на Алайна, преливаща от благодарност. Тия познаваше добре навиците на племенниците си, понеже военната болница на Джулиан не беше далеч от Сейнт Джон, по чието поречие се намираше укрепеният пункт Сейнт Огъстин, където Алайна бе намерила убежище. Децата обикновено я слушаха, но точно днес на Шон му бе станало скучно, защото Тия четеше приказка на Ариана. Момчето се бе измъкнало от детската стая и така се стигна до гонитбата в задния двор. Макар че в плантацията имаше предостатъчно прислужници, които можеха да поемат грижите около деца та, Тия изрично бе настояла да ги поверят на нея — беше много привързана към тях.
Детската стая беше най-отдалечена от салона. Пълна беше с играчки и детски книжки. Обзавеждането в тази стая но бе променяно от години. На старото място си бяха и люлката, и бебешкото кошче. Не липсваха дори и кубчетата за игра, въпреки че бяха поизтъркани от няколко поколения палавници. Нейните родители вярваха, че децата им ще израснат, ще се задомят и на свой ред ще доведат в тази детска стая своите деца. Дървеното конче все още си стоеше в средата на стаята.
— Шон, не се качвай на кончето без седло — пошегува се тя.
Момчето веднага се настани на кончето. На Ариана й се доспа и Тия побърза да я настани в един от широките люлеещи се столове. Но сърцето на младата жена продължаваше да бие учестено, макар че привидно се стараеше да изглежда спокойна. Той е тук, в къщата. Като гост. Непознатият янки се представи с името си и с военното си звание и сега никои не може да го прогони оттук, нещо повече — той говори приятелски с брат й, а нищо чудно да беседва и с баща й след вечеря.
— Атака! — развика се буйно Шон от гърба на дървеното конче. — Напред, в атака!
Ариана се усмихна сънено на Тия и затвори очи. Сега приличаше на ангелче. Тия продължи да люлее стола, за да я приспи напълно. Но вратата на детската стая внезапно се отвори и тя застана нащрек.
— Тия?
Младата жена въздъхна облекчено. Беше Алайна. Тя също подкрепяше пламенно борбата на Юга срещу Севера, но умееше по-добре от всички наоколо да подрежда живота си, защото нищо не можеше да я сломи. Алайна твърдо вярваше, че скоро ще бъде сложен край на проклетата война.
— Тия, толкова съм ти благодарна! — рече Алайна и влезе в стаята. Тия предупредително опря пръст до устните си, за дай подскаже, че малката Ариана вече е задрямала.
Алайна само кимна и се пресегна да поеме дъщеря си. Сгуши я до гърдите си и се усмихна на Тия.
— Сега съм много щастлива. Някои жени не са виждали съпрузите си от първите дни на тази налудничава война. Господи, аз очаквам с трепет кога Иън отново ще се върне у дома, но през цялото време тръпна ужасена, опасявайки се, че ще…
— …че ще научиш за ново кръвопролитно сражение и ще изтръпваш от страх всеки път, когато четеш следващия списък на загиналите на бойното поле — довърши Тия вместо нея.
— Ще отведа Ариана в леглото в нашата стая — каза Алайна. — После ще се върна за Шон.
— Алайна, моля те, не бързай толкова.
— Нямам много време. Реймънд Уиър и неговият адютант вече пристигнаха в имението. Баща ти и майка ти са се разпоредили и прислужниците са сервирали питиетата в кабинета на баща ти. Майка ти иска всички да слезем долу и да се присъединим към гостите. И Тейлър е тук.
Тия смръщи вежди.
— Ти… всъщност познаваш ли този Тейлър?
— Разбира се — усмихна се Алайна. — Той е втори братовчед на Сидни, Джеръм и Брент. Израснах сред тях, знаеш това. Той често се виждаше с чичо ти Джеймс. Не мога да повярвам, че никога не си се срещала с тях!
— О, срещала съм се с него.
— Кога?
— Ами… било е много отдавна, когато съм била съвсем малка — бързо отвърна Тия. — Разбира се, аз нищо не помня, но поне така ми обясниха.
— Той се е опитал да стои надалеч от Флорида. Дори и сега за него не е безопасно да кръстосва пътищата на щата.
— Сигурно е така — промърмори Тия.
— И за Иън не е лесно да остане тук — добави Алайна.
— Да, скъпа, и аз се тревожа за Иън. Знаеш колко обичам брат си…
— Разбира се. Макар че, знаеш ли, мисля, че не бива да мразим Тейлър само защото се сражава на страната на янките. Той наистина е изключителен мъж. Струва ми се, макар че нямам ясни спомени, че когато бях малка, май го ударих, защото ме беше ядосал. Само че не мога да си спомня повода за скарването ни.
— Звучи много забавно — промълви Тия, обаче Алайна не обърна внимание на саркастичната нотка в гласа й.
— Изненадана съм, че оттогава не си го срещнала нито веднъж. Той завърши академията в Уест Пойнт една година преди Иън. Сега и двамата са подчинени на генерал Магии, още от началото на войната, макар че имат различни задължения.
— Колко интересно — промърмори Тия. — Той е роднина с моите братовчеди и е приятел с брат ми.
— Да, така че няма за какво да се тревожим относно Тейлър Дъглас. Предполагам, че тази вечер на преговорите южняците ще бъдат представени от полковник Реймънд Уиър, докато Тейлър ще седи на отсрещната страна на масата като пратеник на янките. Очаквам преговорите да преминат гладко и да се стигне без проблеми до размяната на пленниците — нали е Коледа, за Бога? — Усмивката на Алайна беше заразителна и Тия последва примера й.
След като Алайна излезе от стаята, Тия стана и се приближи до дървеното конче, на което Шон още се клатушкаше.
— Атака! — отново се провикна момчето и размаха ръка във въздуха, сякаш държеше остра сабя. После се усмихна на Тия: — Баща ми е голям офицер от кавалерията!
— Да, така е — кимна Тия.
Младата жена се обърна, усетила с шестото си чувство, че някой е застанал на прага на детската стая.
