сякаш я познаваше твърде добре. — Но вече се запознах с него.
— Да, запознахме се. И бяхме официално представени — любезно отбеляза Тейлър, без да отделя поглед от нея. Усмивката му й се стори застрашителна. — Може би, сър, вашата дъщеря ми се струва позната от някога заради необикновената й сърдечност и чар.
— Ние посрещаме сърдечно всички новодошли в Симарон, нали, татко? — изрече Тия. Джарет повдигна вежди към дъщеря си и тя мигновено разбра, че той се съмнява в способностите й да посрещне учтиво и радушно един гост, който се сражава на страната на янките. Затова Тия побърза да се обърне към Рийвс с думите: — Бих приела още едно шери с благодарност, Рийвс. Не съм вкусвала нищо подобно, откакто заминах от Симарон.
— Така е — кимна одобрително Тейлър. — Не е лесно да се напредва по пътеките на войната, дори се налага понякога да се действа с голи ръце.
Тия отново усети как страните й пламнаха, но за нейно щастие в следващия миг на прага се появи Реймънд Уиър.
— А, Рей, идвай по-бързо! — извика Джарет. — Хайде, влизай. Рийвс, ако обичаш, уиски за полковника.
— Благодаря, Джарет — отвърна Рей, пое подадената му чаша и я вдигна за наздравица: — Да пием за живота!
— За живота! — отекнаха гласовете на всички присъстващи и вдигнаха чашите си.
— Полковник Реймънд Уиър от Конфедеративните щати на Америка… полковник Тейлър Дъглас от Съединените щати на Америка — представи ги официално Джарет и накрая кимна към двамата офицери, изпратени за преговорите.
Те се поклониха един на друг, спазвайки стриктно професионалния етикет.
— За мен е чест да се запозная с вас, полковник Дъглас — кимна Рей.
— За мен също, полковник Уиър — отвърна Тейлър.
— От Флорида ли сте, сър?
— Отрасъл съм недалеч оттук, но много отдавна не съм бил във Флорида.
— Флорида е моят роден дом, сър, и аз никога не съм я изоставял.
— Същото изпитвам и аз, сър — съгласи се Тейлър.
— В такъв случай може би трябва да оставим двамата джентълмени да се заемат със задълженията си — намеси се Джарет. — Когато приключат, ни очаква празничната вечеря.
До началото на вечерята оставаха няколко часа. Очевидно ставаше въпрос за размяна на немалко пленници, но през цялото време, докато траеха преговорите, двамата полковници стриктно се придържаха към основния принцип при подобни договаряния: разменяха се редници срещу редници, лейтенанти за лейтенанти, полковници за полковници. Разбира се, не винаги имаше точно съответствие в чиновете и в такива случаи се разменяха двама редници за един сержант или трима сержанти за един майор или двама редници и един сержант за един лейтенант.
Рийвс периодично се появяваше в кабинета, за да долива уиски в чашите и да предлага пури, а също и за да следи дали двамата военни спазват неписаните маниери, задължителни за истинските джентълмени — дори и когато се стигаше до разгорещен спор, те не повишаваха тон. Към седем и половина от кабинета долетя вестта, че е постигнато споразумение почти по всички въпроси и че полковниците с радост ще се присъединят към фамилията за коледната вечеря, както винаги в осем часа, ако фамилията няма възражения.
Докато очакваше вечерята на верандата заедно с цялото семейство, Тия се изпълни с чувство на топлина и задоволство — нещо, което не беше й се случвало от доста време. Макар че в разговорите не можеше да се избегне напълно темата за войната, тази вечер тя не бе основната. Алайна говореше за живота в Сейнт Огъстин и за Риса, съпругата на Джеръм, с която тя живееше. Преди няколко седмици Риса бе заминала на север. Отдавна не бе виждала баща си — Магий, генерал от армията на Севера — и тъй като нямаше ни най-малка представа къде се намира съпругът й в момента, бе решила да заведе сина си да се види с дядо си. Тия разказа на родителите си за съпругата на Джулиан — Рианон, която бе помогнала след сериозното раняването на Джеръм при едно от последните нападения. Нямаше спорове, само откровени разговори между членовете на семейството, които споделяха преживяното. Тия, седнала до баща си на стъпалата на верандата, се чувстваше щастлива, облегната на силното му рамо. Само ако…
Рей и Тейлър се появиха на верандата.
— Господа, разрешихте ли всички спорни въпроси? — попита Джарет.
— Да, сър — увери го Рей.
— Искаме да благодарим най-искрено от наше име за вашето гостоприемство — добави Тейлър. — Както и от името на мъжете, които ще бъдат разменени. Постигна се споразумение, че те няма да се бият повече, а ще бъдат освободени от служба и ще се върнат към цивилния живот.
Тия погледна към Реймънд Уиър. Сигурно Тейлър не бе разбрал правилно споразумението; южняците не можеха да си позволят да разменят войници, а след това да не ги използват в битките.
Но Реймънд Уиър стоеше и слушаше, без да възрази на Тейлър. Баща й стана и обяви, че е време да отидат в трапезарията и да се насладят на вечерята, както и да благодарят на Бога, че ги бе събрал заедно в тази празнична нощ.
Алайна и Иън седяха един до друг на голямата маса в трапезарията, спокойни, че децата им си бяха легнали. Тия се оказа настанена между Реймънд и Тейлър, а баща й и майка й бяха от другата страна на масата.
Прислужниците поднесоха ордьоврите.
Баща й произнесе молитвата и разговорът се поде отначало около безобидни теми като времето, храната, къщата, Бъдни вечер.
— Тъй като всички очакваме с нетърпение Коледа — заяви Реймънд, след като се сервира основното ястие и всички похвалиха Тара, — струва ми се, че мой дълг като офицер и джентълмен е да ви предупредя, полковник Дъглас, както, разбира се, и вас, полковник Маккензи, след коледните празници да напуснете колкото е възможно по-скоро тази част на щата. Заради коледните празници се отнесохме по-милостиво към врага. Но отношението към онези, които ще бъдат видени след Коледа, ще бъде много по-сурово.
С периферното си зрение Тия видя как Тейлър Дъглас, седнал от лявата й страна, започна да рони хляба с ръка, но промени изражението на лицето си.
— Благодаря за предупреждението.
— Освен това ще конфискуват и собствеността, полковник Дъглас, поне така чух. Може би не е зле да се замислите за някои спешни продажби. Както знаете, подобни неща стават и на север. В Арлингтън беше конфискувана къщата на съпругата на генерал Робърт Лий — северняците отказаха да приемат данъци от когото и да било друг с изключение на собственика и бедната саката лейди, принудена преди това да напусне къщата си, така и не можа да се завърне в нея.
— Боя се, че това беше наистина отвратителен акт — съгласи се Тейлър и погледна през масата към Иън, който му даде знак, че на всяка цена трябва да запазят спокойствие. — Генерал Робърт Лий е велик човек и славен водач и това се признава от приятелите му на север, което прави още по-трудно за тях да приемат факта, че в момента той е техен враг.
— О, те ще го намразят още повече, когато победи Севера! — поклати глава Реймънд. — Обаче всеизвестна истина е, господа, като с тези думи не искам да обидя никого от присъстващите, че с предателите трябва да се отнасяме сурово. Самият аз проявявам интерес към част от вашите имоти, които бих искал да закупя, полковник Дъглас.
— Нищо не е за продан.
— Рискувате да загубите цяло състояние.
— Не е чак такова голямо състояние. Възнамерявам да даря собствеността в южната част на Флорида на моя втори братовчед Джеймс Маккензи. А колкото до дома ми в Кий Уест… армията на Севера вече го използва за свой щаб. Имотът ми на юг от Сейнт Огъстин… е, в момента той се намира в ничия земя. Но все пак ви благодаря за предложението.
