— Имам всички основания да вярвам, полковник Дъглас, че европейските сили са готови да признаят Конфедерацията като независим щат, което ще обърне войната в полза на Юга.
— Вече ви казах, сър, предпочитам да изчакам.
— Ние затягаме обръча около вас. Всъщност дори нашите жени успяват да отвличат вниманието и да намаляват бдителността на вашите така наречени войници, сър!
— За какви жени говорите? — намеси се Тара с любезен, но твърд глас, с намерението да предотврати надигащия се спор.
— Госпожо, чух от достоверни източници, че една наша непокорна и смела девойка препуска сред горите, подмамвайки врага, за да го отклони от целта. Казаха ми го хората на капитан Дикинсън. Те са били изпратени да завземат един фургон с доставки за янките и едва не са били пленени от неколцина войници, които внезапно са изскочили, когато една красива амазонка, съвсем го…
Замълча и изгледа поред Тара, Алайна и Тия. Сетне се изчерви.
— Да? — подкани го Тара.
— Е, тя е била като олицетворение на справедливото възмездие, разбира се — отвърна Реймънд.
— Но какво искахте да кажете преди малко? — настоя Тара. Тия се престори, че е погълната от разрязването на домата в чиния си. Усети, че лицето й пламва. Почувства как, докато Реймънд се опитваше да намери подходящите думи, чифт светлокафяви очи се впиват настойчиво в нея.
— Ами, те й казват…
— Как? — нетърпеливо запита Алайна. — Моля ви, полковник Уиър, разкажете ни за тази красива амазонка!
Тия впери поглед в лицето на снаха си. Запита се дали във въпроса на Алайна няма някакъв скрит намек. В началото на войната самата Алайна се бе занимавала с шпиониране и ако не бе заловена от собствения си съпруг, вероятно щеше да бъде екзекутирана. Доколкото тя знаеше, мъжете шпиони биваха наказвани сурово както в Севера, така и в Юга, но въпреки заплахите досега нито една жена не беше осъдена на смърт за предателство.
Алайна изглеждаше истински заинтригувана от разказа на Реймънд. Преди да продължи, той погледна право към нея.
— Е, наричат я „лейди Годайва“, ако това е достатъчно като обяснение. Очевидно тя сама е измислила това прозвище и сега вече всички я наричат така.
— Хм, Годайва… това означава ли, че и тя като прославената си предшественичка е яздела чисто гола сред полето? — попита Джарет. Гласът му прозвуча застрашително гневно.
На Тия й се искаше да потъне вдън земя.
— Трябва да се намери някакъв начин да се укроти жена с толкова безразсъдно и дори опасно поведение — обади се Иън. Може би тя не си дава сметка колко невинни хора могат да загинат, ако си въобразят, че тя е някакво митично създание, появило се внезапно, за да ги поведе на смъртен бой в защита на честта на Юга.
Алайна се закашля, но внезапно нададе тих вик и млъкна. Тия се досети, че брат й е стиснал силно ръката й под масата. Но защо брат й продължаваше да я гледа с толкова подозрителен поглед?
Тия се огледа, застана нащрек и веднага си помисли, че те двамата явно се опитваха да смекчат тона. Но си личеше, че Алайна беше по-ядосана, докато Иън беше по-подозрителен.
Може би Иън имаше известни основания да бъде подозрителен, като се имат предвид миналите преживявания. Но това бе толкова отдавна. Разбира се, Алайна нямаше никаква вина.
— Честно казано, в много ситуации положението на Юга е било съвсем отчайващо — обади се Тара. — Може би тази жена се опитва да стори всичко, което е по силите й, за да отклони преследвачите и да спаси живота на нашите войници.
— Но все пак ситуацията е доста интересна, нали? — внезапно заговори Тейлър Дъглас. Той прокара пръсти по ръба на чашата за вино, сведе поглед и продължи: — Да се отвлича вниманието на войниците чрез някоя дръзка изненада не е новост, но така поражението може да се избегне само временно, защото рядко могат да се намерят пълни глупаци, както сред северняците, така и сред южняците. — Той вдигна глава и се вгледа в пребледнялото лице на Тия. — Допускам, че, когато тази така наречена Годайва се появи отново, ще се окаже в много по-голяма опасност, отколкото е предполагала, понеже войниците вече ще знаят, че тя се опитва да ги заблуди.
— Удивително е колко глупави могат да бъдат понякога мъжете! — заяви Алайна.
— Не бих искал да обидя нежния пол, госпожо Маккензи, но същото би могло да се каже и за жените, след като наоколо препуска шпионка на Юга, при това гола, както майка й я е родила.
— Изглежда, говорите от собствен опит! — възкликна Реймънд. — Сър, да не би вие самият да сте били заблуден от тази прекрасна бунтовничка! Да не би да знаете за тази амазонка нещо, което аз не знам?
Тия се втренчи в Тейлър, молейки се мислено изражението на лицето й да не я издаде. Той се поколеба за миг.
Младата жена имаше чувството, че сърцето й ще спре.
— Струва ми се, че я видях — сериозно рече той след миг. — Да, признавам си, че станах жертва на въпросната дама.
— Жертва! — промърмори Тия и бързо прехапа устни.
— Познавате ли я? — попита Алайна. — Искам да кажа, познавате ли я лично?
Той я погледна.
— Защо смятате, че бих могъл да я познавам?
— Сър, вие сте от този щат. Със сигурност сте присъствали на някои балове и барбекюта и щяхте да знаете, ако е дъщеря на плантатор, политик или примерно на някой изследовател-ботаник от Флорида. — Тя се втренчи напрегнато в Иън, имайки предвид собствения си баща.
Тейлър Дъглас се усмихна.
— Дамата, която срещнах, със сигурност не беше русокоса.
— Но тя би могла да се дегизира и да си сложи перука — предположи Иън.
— Не — категорично заяви Тейлър. — Уверявам ви, че тя не беше блондинка и не носеше перука.
— Как може да сте толкова сигурен? — настоя Алайна, но в следващия миг лицето й пламна, защото осъзна какъв отговор ще последва. — О! — смутено промълви младата жена.
— Познавате ли я, сър? — остро попита Реймънд.
Сърцето на Тия отново замря и тя остана без дъх. Не можеше да издържа повече. Ако този янки не отговореше веднага, щеше да изкрещи и да скочи от мястото си, всички щяха да я помислят за луда, а баща й щеше да разбере…
— От доста време не съм участвал в светския живот на този щат. Едва ли бих могъл да разпозная в дамата дъщерята на някой местен плантатор — каза най-накрая Тейлър.
Тия имаше чувството, че ще припадне на масата. Той нямаше да я издаде. Поне засега.
— Искате ли пури и коняк, господа? — попита Джарет. — Вечерта е толкова мека и приятна, че можем да се насладим на чашка след вечерята навън на верандата.
— Както желаете, сър. Дами… — Тейлър стана от масата, поклони се на жените и тръгна след домакина навън.
— Дами… — последва ги Иън, поклони се учтиво и излезе.
Реймънд Уиър също се присъедини към тях.
— Всичко мина доста добре — промърмори Тара. — Тази вечер не се кръстосаха шпаги.
Тия не остана дълго в салона с майка си и Алайна. Беше неспокойна и имаше нужда да си отдъхне. Излезе от къщата през задната врата, бавно заобиколи верандата и приближи предните стъпала. Оттук можеше да чува разговора на мъжете.
Подслушването, както майка й я бе учила, бе невъзпитана и груба постъпка. Този, който подслушва, може да чуе неща, които би предпочел никога да не узнае. Мъжете обсъждаха Годайва — тема, по която тя определено не искаше да чува нищо повече, но от спокойния тон на разговора личеше, че Тейлър не бе издал тайната й.
За щастие разговорът им не продължи дълго. Тия чу как Тейлър благодари на баща й за гостоприемството, после до слуха й достигна шум от стъпки и приглушени гласове. Мъжете бяха влезли в къщата и благодаряха на майка й за вечерта.
