коридора към спалнята. Тя беше там. Мери. Или войната бе отнела разсъдъка му… Въображението му си правеше жестоки шеги с него. Сигурно вече съвсем бе полудял.
Огромните сребристосиви очи бяха втренчени в него, а косите й се спускаха свободно по снежнобелия пеньоар, който бе облякла.
— Мери!
— Да.
— Какво правиш тук, за Бога? — извика той и свъси вежди.
Тя пристъпи в стаята и посегна към гарафата с коняк.
Стори му се, че ръцете й треперят.
— Имаш ли нещо против? Струва ми се, че не е зле да си налея, докато не си разлял останалото количество.
Той вдигна ръка.
— Налей си — промърмори Брент, без да откъсва изумения си поглед от нея.
Да, това беше тя — от плът и кръв. И зашеметяваща като малка снежна кралица в белия си пеньоар. Ухаеше на сапун и розова вода. На светлината на пламъците косата й изглеждаше мека и копринена като самур. Тя бе истинско предизвикателство за сетивата му. Допреди миг Брент се чувстваше смъртно уморен. Но внезапно се съживи. Беше премръзнал. Сега цялото му тяло пламтеше в огън, сякаш поразено от светкавица. Тя не носи нищо под пеньоара, помисли си той.
— Пак те питам — изрече той. Прегракналият му глас прозвуча много по-грубо, отколкото възнамеряваше. — Какво правиш тук? Как влезе… в тази къща? Как ме откри?
— Не беше трудно да те открия. Просто попитах къде са те прехвърлили. Един от ординарците ми каза, че си настанен в тази къща. Вратата не беше заключена и влязох. Би трябвало да си по-внимателен. Град като Ричмънд гъмжи от бегълци. Някои от тези хора са избягали от Грант и крадат всичко, каквото им попадне. Колкото и да е странно, не всички наши сънародници са благородни войници и лекари. Някои от тях са просто страхливи мародери.
— Мери, защо си тук?
Тя изпи коняка си на един дъх и рязко остави чашата на ласата. Беше свела поглед. После вдигна глава и очите й отново срещнаха неговите.
— Ти каза, че съм ти длъжница. Аз винаги си плащам дълговете.
— Какво?
— Разбрах, че си тук. Баща ми… аз съм ти задължена за всичко, което направи за него. Аз… аз винаги си плащам дълговете. Коледа е. Струва ми се, че времето е подходящо.
— Значи… си дошла тук… за да си платиш дълга?
— Да — смотолеви тя, а очите й отново се отклониха от неговите.
Той не можа да се сдържи. Протегна се, сграбчи ръката й и я привлече към себе си. Тя бе съвършено гола под пеньоара. Брент сведе глава и я целуна. Устните й трепереха. Господи, колко са сладки. Целувката му стана по-настойчива. Тя разтвори устни. Тялото й се притисна към неговото, топло, гъвкаво и съвършено. Пръстите му потърсиха гърдите й, наслаждавайки се на усещането на твърдата плът. Той потръпна и слабините му пламнаха.
Но се овладя, бързо се отдръпна от нея и изруга:
— По дяволите, Мери! Не ми дължиш нищо! Когато ти го казах, бях ядосан. Нищо не ми дължиш заради баща си. Какво, за Бога, си мислиш за мен? Че аз няма да помогна на който и да е умиращ човек?
Тя стоеше на крачка от него, трепереща, а очите й блестяха, плувнали в сълзи.
— Длъжница съм ти за това, което направи за него.
Брент пристъпи отново към нея, взе я в обятията си. Повдигна брадичката й и очите им се срещнаха. Устните й трепереха. Усети, че и самият той трепери.
— Мери, Мери! Ти си една малка глупачка. Няма да се любя с теб само защото смяташ, че си ми задължена. Тогава бях разгневен, изпълнен с ревност, наранен… един идиот.
Тя сведе поглед и облегна глава на гърдите му.
— Ще се… ще се любиш ли с мен… ако ти кажа, че просто искам да бъда с теб? Че прекарвах всеки божи ден, откакто си замина, опитвайки се да измисля как да дойда при теб, как да ти кажа…
Гласът й премина в шепот, а той се запита дали бе чул правилно. Пръстите му трепереха, кръвта изгаряше вените му. Обхвана брадичката й и отново повдигна главата й.
— Какво?
— Искам да бъда с теб. Имам нужда да бъда с теб. В този момент не бих могла да съм другаде.
— Мери, не бива да си тук само защото няма къде другаде…
— Не е заради това, глупчо! Искам да бъда с теб. Възхищавам ти се, ти изпълваш въображението ми… аз съм любопитна, за Бога, и освен това го искам. Не ми казвай, че не можеш да ме използваш…
— Да те използвам? — прекъсна я Брент и се намръщи. Но явно тя мислеше за нещо съвсем друго.
— Тук, в болницата. Знаеш, че съм достатъчно компетентна и че мога да предугадя нуждите ти.
— А можеш ли да предугадиш всичките ми нужди? — промърмори по-скоро на себе си той.
— Брент, моля те. Знам, че пристигнах съвсем неочаквано за теб. Но трябваше да дойда тук и се надявах, че понеже е Коледа… е, надявах се, че изпитваш поне нещо към мен.
— Мери, това не е правилно. Ти не си от този тип жени.
— Какъв тип? Чувствена и съблазнителна?
— О, Господи! Мери, повярвай ми… — Замълча и я погледна. Сребристите й очи блестяха, косите й се стелеха по гърба, а пеньоарът разкриваше заоблените гърди и малките им розови връхчета, подчертаваше тънката талия, изящните извивки на бедрата й… — Повярвай ми, ти наистина знаеш как да съблазняваш!
— Брент… моля те…
— За какво ме молиш, Мери?
— Прегърни ме тази нощ. Позволи ми да бъда с теб. Прави…
— Да правя любов с теб?
— Господи, да!
— Но, Мери, утре сутринта…
— Брент! От толкова време планирах това. Но в сънищата всичко беше много по-лесно. Брент… аз сама се хвърлям в обятията ти. Не може да си толкова жесток, че да ме отблъснеш!
Той беше изгубен… или по-скоро най-сетне намери себе си. Не знаеше кое от двете е вярно.
— Бог няма да позволи да бъда жесток — промърмори Брент.
Тя се усмихна, а той я вдигна високо във въздуха. Ръцете й се обвиха около врата му.
— Честита Коледа — нежно промълви тя.
Бе наистина честита. Навън бе студено, но той се чувстваше така, сякаш бе попаднал в рая.
Глава 8
Той бе провалил всичките й надежди, че тази нощ ще успее да заспи.
Докато прекосяваше спалнята си, Тия чуваше отново и отново гласа му, предизвикателен, дори подигравателен.
Да, разбира се, заплашваше я, че ще разкрие тайната й. Все някога, а може би още утре, той ще разкаже цялата истина на баща й. Ще му каже каква е всъщност и какво върши.
И баща й ще я убие със собствените си ръце.
Не, ще бъде още по-лошо: той ще бъде напълно разочарован от нея. Засрамен от поведението на дъщеря си.
Трябва на всяка цена да се види с Тейлър. Да говори с него.
Какво, да не бе полудяла? Не можеше просто така да почука на вратата му. Нали можеше да събуди родителите си или брат си, или пък Алайна, Рийвс, Лили или някой друг в къщата.
Отвори балконската врата. Нощният въздух ставаше все по-хладен, но не беше студено. Пристъпи навън боса. Отлично си спомняше, че преди малко го бе видяла на задния балкон на неговата стая. Още нищо не бе намислила, само крачеше замислено по балкона. Не усети как се озова пред вратата на стаята за гости.
