Без да чака отговор, той се обърна и се запъти към белия жребец.
Ала чу зад себе си шум от движение и се обърна рязко, учуден, но и неприятно изненадан, защото помисли, че противникът му е решил да го нападне в гръб. Тези англичани, мина през ума му пренебрежителна мисъл, бързи са с меча, но само когато неприятелят им обърне гръб!
Само че Роуан беше без оръжие и когато Ерик се обърна, младият мъж падна на едно коляно и сложи ръка на сърцето си:
— Благодаря ви, че пощадихте живота ми, принце на Дъблин. От днес нататък съм ваш верен човек. — Той вдигна плах поглед към Ерик, после бързо сведе глава. — Освен това вече знаете, че в действителност никога не съм лягал със… съпругата ви. — Последните думи бяха само неясен шепот.
Ерик го погледна одобрително.
— Станете — проговори с достойнство той. — Скоро всички ще застанем лице в лице със смъртта.
После се обърна и възседна Александър. Поздрави краля и препусна обратно към отредения му дом. Беше време да се приготви за похода към Рочестър.
Рианон се събуди бавно. Първата й мисъл беше, че никога не е спала толкова дълбоко. Хладните завивки милваха голото й тяло, главата й почиваше върху мека възглавница. Толкова й се искаше да остане още малко в този прекрасен свят на сънищата…
Но изведнъж се стресна и скочи. Отвори очи и огледа празното легло.
Ерик беше изчезнал. Беше я оставил сама.
Въпреки това споменът я накара да потръпне. Споменът за изминалата нощ, за подигравката в очите му, за милувките и обещанията му… не, за заплахите, които беше произнесъл!
Споменът за него я накара да простене задавено. Дълбоко в тялото й веднага се надигна онова странно парене, което бе изпитала през нощта. Гърдите й набъбнаха, връхчетата им се втвърдиха, лицето й пламна.
— Не, не! — проплака отчаяно тя и зарови лице във възглавницата.
После се сети, че е гола, и реши да стане и да се облече, преди мъжът й да се е върнал. Още беше ранно утро, твърде рано, за да приеме, че армията вече е тръгнала.
— Лейди!
На вратата се почука. Появи се Магдалена, една от прислужниците на кралицата. Носеше вода за миене и погледна Рианон с плаха усмивка.
— Вашият лорд излезе, затова дойдох да ви помогна в обличането.
Рианон кимна и се опита да се усмихне. Магдалена беше една от най-добрите камериерки. Едра, стройна, с посивели коси, винаги любезна. Никога не се беше омъжвала. Алсвита я беше изпратила, защото знаеше, че няма да смущава младата булка със смехове или глупави забележки.
— Благодаря — прошепна Рианон и захапа долната си устна. — Да, време е да се облека.
Магдалена влезе и постави кофата с вода на сандъка.
— Сигурна съм, че ще искате да отидете на полето, където скоро ще има двубой с мечове.
— Какво? — прошепна изумено Рианон. Седна в леглото и придърпа един чаршаф над раменете си. После смръщи чело и попита: — Какъв двубой може да има днес?
— Ами нали Роуан предизвика съпруга ви! О, лейди, толкова е хубаво двама мъже да се сражават заради една жена и да умрат заради нея… — въздъхна замечтано Магдалена и скръсти ръце на гърдите си.
— Да умрат… заради мен — повтори невярващо Рианон, но след миг я обзе паника. Роуан беше решил да се бие за нея. А тя все още го обичаше, макар че миналата нощ я беше променила завинаги.
Той не беше противник за Ерик. Нямаше нито опита, нито силата му. Не беше изкован от стомана, не притежаваше нито могъщата воля, нито студеното самочувствие на викинга.
— Не! О, не! — изплака отчаяно тя и скочи от леглото. Напълно забрави, че е увита само в един ленен чаршаф, толкова бързаше да спре двубоя, преди още да е започнал.
— Лейди! — извика подире й Магдалена.
Рианон не я чу. Хукна навън като подгонена сърна и хладният утринен въздух изпълни сърцето й с мъка. Забърза по тясната пътека, която водеше към кралския дом, но внезапно застина на мястото си и сърцето й спря да бие.
Ерик беше сам. Мечът му беше в ножницата. Двубоят не беше започнал. От острието не капеше кръв.
— Милорд! — изкрещя тя.
Лицето му беше скрито зад наличника на шлема и тя виждаше само очите му — син огън, син лед. Той скочи от коня и се запъти с бързи крачки към нея. Тя преглътна и сведе глава. Още преди да е наближил, прегъна колене и падна в калта.
— Моля ви! — Развълнуваният й глас звучеше гърлено и дълбоко. — Моля ви, не отивайте там! Не убивайте Роуан! Той не е виновен в нищо, кълна се! Вие… — Тя млъкна и бузите й се оцветиха в тъмночервено. Толкова й беше трудно да се моли. — Знаете, че никога не сме били любовници!
Ерик се наведе, улови я за лактите и я принуди да се изправи. Рианон вдигна поглед към лицето му и видя само две безмилостно святкащи сини очи.
— Какъв е този отвратителен навик да се мотаете необлечена? — попита дрезгаво той.
Стресната, Рианон се уви по-плътно в чаршафа.
— Говоря за живота на един мъж! — проплака отчаяно тя.
— За живота на любовника ви?
— Никога не ми е бил…
— Това е вярно. Не успяхте да осъществите любовния акт, но той е получил от вас много повече, отколкото биха могли да очакват повечето законни съпрузи. Припомнете си само нежната сцена в гората…
— Моля ви… — Тя отвори уста, за да възрази, но Ерик я обърна с гръб към себе си и тежката му ръка в желязна ръкавица я побутна обратно към сватбените покои. Тя хвърли бърз поглед назад и се запрепъва към къщата. Ерик я последва. Магдалена беше застанала на вратата. Мъжът я удостои само с кратък поглед, след като вдигна наличника си, но това беше достатъчно. Жената потръпна от ужас и хукна като подгонена към палата.
Ерик затвори вратата след себе си и постоя известно време с гръб към Рианон. След малко се обърна и заговори делово:
— Разбирам, че животът на този мъж е много ценен за вас.
— Всеки човешки живот е ценен за мен — отговори тихо Рианон и преглътна с мъка.
— Освен моя, нали? — попита подигравателно той и хвърли ръкавиците си на леглото.
— Моля ви, умолявам ви! Не го убивайте!
— Колко е вълнуващо да чуя от устата ви такива думи.
— Защо се наслаждавате на положението? — упрекна го горчиво тя.
— Права сте, мадам, наслаждавам ви се от все сърце. Продължавайте да се молите.
Той млъкна и застана заплашително пред нея, опрял ръце на хълбоците. Рианон преглътна отново и стисна здраво устни. После нерешително вдигна глава към него. Видя непоколебимата извивка на устата му и отново коленичи. Тънкият ленен чаршаф и разпиляната огнена коса я загърнаха като в кралска мантия. Очите й се напълниха със сълзи и станаха още по-прекрасни.
— Ако не вземете участие в този злокобен двубой, ако не го убиете, аз се кълна, че когато се върнете от битката… че ще ви дам всичко, което искате.
Ерик се облегна на вратата, скръсти ръце пред гърдите си и я изгледа развеселено.
— Вие сте моя жена — възрази меко той. — Винаги мога да взема онова, което искам.
— Така е — прошепна плахо Рианон и се изчерви, — но нали казахте, че искате повече от тялото ми. Исках да кажа, че няма повече да се съпротивлявам.
— Все ми е едно ще се съпротивлявате ли или не, лейди. Знаете, че когато се върна, нещата между нас ще продължат.
В сърцето й се надигна луд гняв, но тя стисна здраво зъби, сведе очи и започна отначало:
— Не, сър, има неща, които не се вземат насила, и такива, които не всеки съпруг може да получи. —
