Упоритостта надделя и тя вдигна към лицето му изпълнен с непоколебима твърдост поглед. — Пощадете го, моля ви… заради мен. А аз ще ви възнаградя за добротата ви.
Ерик се приведе към нея и тя усети силата на тялото му, вдъхна едва доловимия му мъжествен аромат. Потръпна от сладост, гърдите й набъбнаха, в слабините й пламна огън.
Ерик посегна към нея, вдигна брадичката й и очите му се приковаха в нейните.
— Какво ще направите, Рианон? Как ще ме възнаградите, ако проявя великодушие?
— Ако той остане жив, заклевам се, че ще дойда при вас като най-добрата уличница. Ще изпълня всяко ваше желание. Ще се любя с вас с цялата си отдаденост.
— И всичко това за да го оставя жив? — попита иронично Ерик.
— Да!
— Заклевате ли се, че ще ме обезщетите по този приятен начин?
— Да, заклевам се!
Мъжът пусна брадичката й и тя сведе глава, но не можа да издържи дълго. Очите му не изразяваха нищо и стомахът й се сви от нов пристъп на страх. Той не приемаше предложението й!
— Споразумяхме се — проговори спокойно Ерик и вълна на облекчение заля Рианон. Но само след миг челото й се смръщи, защото беше сигурна, че по устните му е пробягала коварна усмивка. — Приемам любезното ви предложение, лейди. Вече горя от нетърпение походът да свърши по-скоро и да се върна при вас, за да получа възнаграждението си. И се кълна в Бога, скъпа моя съпруго, че ще поискам от вас да спазите и най-дребното условие на договора.
— Ще го направя — отговори решително Рианон.
Ерик направи крачка към нея и тя се надигна бавно. На вратата се почука и тя побърза да се увие по- плътно в чаршафа.
Влезе Роло и напомни на Ерик, че е време за тръгване. Кралят искал да го види незабавно.
Ерик грабна ръкавиците си, извади от сандъка походното одеяло и пътните чанти, които се прикрепяха за седлото, и ги метна през рамо. После мина покрай Рианон, без да й обърне внимание. Тя го наблюдаваше неотстъпно, изненадана от бързината, с която се бе съгласил с предложението й. Тя беше заложила на карта цялата си гордост и само Бог знаеше какво й струваше това, а той се ограничи с кратко съгласие и веднага забрави за присъствието й!
— Лейди?
В стаята влезе Магдалена и веднага се запъти към сандъка на Рианон, за да извади някоя всекидневна рокля. Устата й непрестанно бъбреха, но в началото Рианон не чуваше почти нищо.
— Нашите хора са изпълнени със страхопочитание! Такава благородна борба! Вие сте щастлива жена, лейди.
Рианон я погледна изумено и направи крачка към нея.
— Каква борба?
— Нали ви казах, че вашият принц беше предизвикан на двубой от Роуан! Младият мъж почти веднага изпуснал меча си, но както ми казаха, Ерик от Дъблин само порязал бузата му, а после му заповядал да стане и му подарил живота, защото сега най-важното било да победят датчаните.
Устата на Рианон пресъхна.
— Кога… кога е станало всичко това?
— Ами на разсъмване. Целият двор говори само за това, лейди!
За втори път тази сутрин Рианон се обърна и като вихър се понесе навън. Блъсна вратата и изскочи на пътеката, все още увита само в тънкия чаршаф.
Мъжете тъкмо възсядаха конете си. Всички бяха готови за път. Рианон забеляза Ерик и хукна към него. Наличникът му вече беше спуснат, но очите му святкаха от гняв.
— Проклятие, жено! Вървете и се облечете прилично!
— Копеле! — изкрещя ядно тя.
Загубил търпение, мъжът скочи от коня. Грабна я на ръце и я понесе към сватбените покои. Рианон го заудря като побесняла, но единственият резултат беше, че одраска нежните си ръце в желязната ризница.
— Копеле! Направихте ме на глупачка! Използвахте ме! Надсмяхте ми се! Проклет да сте! Син на плъх и курва!
Ерик блъсна вратата с крак, без да обръща внимание на Магдалена, която беше зяпнала от почуда. Отнесе Рианон до леглото и я тръшна върху възглавниците.
— Ругайте ме, колкото си искате, лейди, но ви предупреждавам, че ако чуя само още една пренебрежителна дума по адрес на родителите ми, наказанието ще бъде страшно! А сега най-после се облечете прилично, защото ще ме разгневите още повече!
Рианон отметна назад буйната си коса и го изгледа с цялата смелост, на която беше способна в момента, защото вътрешно трепереше от страх. Не очакваше такъв бесен гняв, такава пареща заплаха в сините очи зад стоманения наличник.
Никога няма да му позволя да разбере, че се боя от него! — закле се решително тя.
— Това ли е всичко? — Успя да произнесе думите със смесица от гняв и досада.
Ерик отстъпи назад и в очите му проблесна подигравка. Рианон беше сигурна, че се е усмихнал под шлема си.
— Не, лейди, не е всичко. Вашият скъп Роуан е жив — аз спазих своята част от уговорката, макар че го направих малко преди възхитителното ви предложение. Чакайте ме да се върна, лейди, и знайте, че непременно ще поискам онова, което ми обещахте. Възнаграждение за великодушието!
Той се поклони учтиво, обърна се и тръгна с дълги крачки към изхода. Вратата се затвори зад гърба му.
Рианон чу звука на бойните рогове, които призоваваха за път. Отговори им тропотът на безброй конски копита. Скочи, забравила за нареждането на съпруга си, отвори вратата и се загледа след ездачите, все още увита в тънкия чаршаф.
Видя Ерик, гордо изправен на гърба на Александър. Беше в пълно бойно снаряжение, наличникът на шлема скриваше лицето му. Само очите му святкаха в тесния прорез, а наметката с емблемата на вълка се развяваше от утринния вятър.
Той не поглеждаше назад. Строени в редици, воините го следваха. Ерик даваше заповеди с остър глас и мъжете бързаха да ги изпълнят. Земята трепереше под равномерните удари на конските копита. След малко викингът нададе бойния си вик и препусна в галоп към мястото, където го очакваше кралят на Англия.
Ерик от Дъблин, Господарят на вълците.
Съпругът на Рианон от Есекс.
ДЕСЕТА ГЛАВА
— Хората от Рочестър се държаха цяла зима срещу датчаните — разказваше Алфред на Ерик, докато яздеха покрай английските войски. Ерик, възседнал белия си жребец, слушаше внимателно и в същото време оглеждаше дългите редици воини.
Неговите хора бяха в голямата си част на коне, докато твърде малко саксонци умееха да яздят. Саксонските воини бяха облечени в кожи. Професионалните войници, така наречените карлове, имаха добро оръжие, но простите хорица, дребните занаятчии и селяни, бяха грабнали първото, което се беше изпречило пред очите им, за да се бият. Някои бяха нарамили вили, други коси, а повечето бяха въоръжени с тежки боздугани, отсечени от дебели дъбови клонове.
В сравнение с тях воините на Ерик бяха забележително добре подготвени за предстоящата война. Хората от Дъблин, както ирландците, така и норвежците, бяха изучили добре занаята си. Примирието, сключено между ирландския дядо и норвежкия баща на Ерик, бе дало своите плодове в цяла Ирландия. Ирландците се научиха да строят кораби и да водят война с методите на норвежците, които бяха викинги като вечните им врагове — датчаните.
За голямата част от християнския свят викингите са едно, размишляваше Ерик — нашественици, опустошители, насилници, грабители и убийци.
Жена му също смяташе така. За нея всички викинги бяха еднакви.
