гадател, я хвана за ръката и я обяви за своя ученичка.
Напоследък Конар разбра, че Мергуин пръв беше открил невероятните способности на момичето. Тя познаваше кога някой лъже и кога казва истината. Четеше мислите на хората и проникваше в мотивите за действията им. Хвърляше и руни, но това го правеха мнозина. Конар гледаше на предсказанията като на забавление и много не им вярваше. Той беше католик като баща си, който беше приел християнската вяра, за да се ожени за майка му.
Все пак понякога вярваше на гадателите. Предсказанията на Мергуин често се сбъдваха и това знаеше цялото му семейство. Мергуин виждаше в бъдещето и всички му вярваха. Той ги съветваше и ги предпазваше от опасности, когато беше възможно. Често предсказваше какво ще им се случи, но ги предупреждаваше, че съдбата им е в техни ръце. Силните духом и телом успяваха да преодолеят препятствията, заложени в бъдещето. Дълбоко в сърцето си Конар вярваше в рая и ада, независимо кой бог ги управляваше. Беше му безразлично дали хората отиваха на небето или в полята на Валхала. Той често се съветваше с Брена, но не го интересуваше дали тя хвърля руни, или гадае но звездите. Може би дарбата й да бе от бога, може би виждаше бъдещето, следвайки древните друидски ритуали, на които я бе научил Мергуин. Каквото и да бе, Конар й вярваше.
Първата сутрин в крепостта той се събуди уморен. Главата му пулсираше от болка, мускулите му бяха сковани, наболяваше го и раната на рамото от предишния ден. Обхвана го и тъга за убития граф Манон, в чието легло лежеше. Той бегло познаваше графа. Бяха се срещнали само веднъж, когато Конар беше твърде млад. Тогава той още усвояваше изкуството да плава и беше само помощник на вуйчо си. Графът много му хареса — бе интелигентен, силен и честен мъж и имаше тънко чувство за хумор. И Манон го хареса. И когато Конар получи вестта да дойде, беше сигурен, че Манон е в опасност. Не бе допускал обаче, че ще доплава толкова късно и че няма да успее да предотврати предателството.
Първото нещо, което видя като си отвори очите, беше Мелизанда. Конар имаше лек сън и може би нейното присъствие го събуди. Тя стоеше на прага и го гледаше. Лицето й беше бледо, изглеждаше измъчена. Очите й го поразиха и дълбоко го развълнуваха, както първия път, когато я видя. Много особени на цвят, те бяха големи и подчертани от гъсти, дълги мигли.
Момичето всъщност искаше да поседи в покоите на баща си. Не беше очаквала да го види.
Конар се надигна и седна в леглото. Тя пребледня още повече, след това бързо се обърна и избяга.
— Мелизанда! — извика той, но тя беше вече далеч и не го чу.
В същия момент осъзна, че беше гол. Раните на рамото му биха изплашили и най-смелия воин. Всъщност това момиче никак не го харесваше. Спаси я от смърт или изнасилване, а тя демонстрираше неуважението си към него. Той я избави от участта да бъде робиня на Жерар — човекът, който закла баща й. В замяна получаваше само капризи и лошо възпитание. Но той е неин съпруг и тя ще се научи да го слуша. Конар се надигна, нахлузи панталона и ботушите, а отгоре си сложи вълнена риза и светла туника. Днес нямаше нужда от бойно облекло. Въпреки това никога не ходеше без своя нож, скрит в ръкава, и без меча на пояса си. Едно момче донесе леген за миене и младият викинг наплиска лицето си с надежда да се ободри.
Излезе от покоите на графа и огледа с радост крепостта. Харесваше му архитектурата и разположението й. Най-отдолу бяха избите, отгоре залата и над нея спалните. Всичко се проветряваше добре и отвън влизаше свеж въздух с дъх на билки. Конар беше изучавал чертежи на римски крепости и виждаше, че тук бяха взели най-хубавото от римляните. Липсваше опасващият крепостта ров с вода, от който често се разнасяха неприятни миризми. Имаше само изкоп с натрупана пръст, който при нужда можеха да напълнят с вода от морето.
В приземната зала завари Свен — червенокос, с дребни лунички по лицето, типичен ирландец въпреки норвежкото си име. Той седеше на масата, а до него се беше облегнала Брена. Бяха сами. Животът в крепостта обаче продължаваше да тече в нормалното си русло въпреки смъртта на графа. Масата бе отрупана с красиво украсени дървени чинии, чаши с бира и купи с различни ястия — пушена змиорка, пресен хляб, риба, птиче месо и големи порции сърнешко. Конар изведнъж усети вълчи глад. От вчера сутринта не беше се сетил за ядене. Събитията се развиха толкова бързо.
Брена веднага му наш малко бира.
— Е, как мина нощта, милорд? — учтиво попита тя.
Той я погледна въпросително и отмести поглед към Свен, който сви рамене. Отпи от бирата.
— Е, милорд, не смятате да останем тук, нали?
Конар поклати глава.
— Няма да оставаме! Близките ни са в опасност.
— Тази крепост също е в опасност! — възрази Брена. Тя продължи да му прислужва, като сложи пред него пълна чиния с месо.
— Но домът ти сега е тук, Конар. Погледни наоколо. Виж колко е хубаво. Баща ти ще се гордее с теб.
— Баща ми би ти казал, че крепостите се напускат. Струва ми се, че тукашният капитан ще се справи добре, докато ме няма, въпреки че още не съм обсъждал този въпрос с Регвалд. Още повече, че отсъствието ми няма да е продължително.
— Никой не е в състояние да удържи крепостта, ако жена ти е тук — каза Брена.
Конар се намръщи и остави хляба. Облегна се, скръсти ръце на гърдите си и погледна очаквателно Брена.
— Кажи какво мислиш? Какво значение има къде ще е момичето?
— Нима си сляп? — попита Свен невярващ.
— За какво говорите и двамата? — възнегодува Конар.
— Нима не си видял какво съкровище е девойката? — меко попита Брена.
Конар ги изгледа един по един.
— Манон те повика, защото виждаше в каква опасност се намира крепостта. Дъщеря му расте, а ти сам видя каква хубавица е.
— Но тя няма още тринайсет години — възкликна Конар.
— Твоята жена е изключително хубава — повтори Брена.
Конар се ядоса. Удари с чаша по масата.
— За мен тя е дете. Съгласих се на този брак, защото Регвалд много настояваше и защото това беше единственият начин да се защити населението на крепостта. Разбира се, така получавам невероятно наследство. Но ще чакам хлапето да порасне. Поне по този въпрос всички сме на едно мнение.
— Да — съгласи се Брена. — Тя е много млада, но колко девойки се омъжват на тринайсет години. Ти кога за първи път пожела жена?
— Но, Брена, за какво говориш? — избухна Конар.
Брена се усмихна. Тя знаеше всичко за него. На колко ли години бяха, когато той се озова във вълшебните ръце на младата доячка?
Май бе на повече от тринайсет, но не много по-голям.
— Ще почакам да порасне — каза той твърдо. Погледна втренчено Брена. — Ти ме познаваш добре и знаеш, че не съм способен да изнасиля едно дете, когато…
— Когато удоволствията и забавленията те очакват навсякъде — продължи мисълта му тя. — Но помни, че други не биха се двоумили. Тук за нея е опасно. Присъствието й ще докара беди на крепостта, когато теб те няма.
— Но ние се оженихме и това е достатъчно, всички да стоят далеч от нея.
— Ако бракът не е консумиран, може лесно да се отмени. Би било напълно законно. Ако някой поиска, ще получи съгласието на папата — предупреди го Свен.
— Тогава какво предлагаш? — ядоса се Конар. — Да спя с беззащитното сираче?
— Не, разбира се — отговори Брена, подръпвайки кичур руса коса от рамото си, — но искам да погледнеш истината в очите и да я вземеш със себе си. Тя трябва да е на безопасно място.
В това време Мелизанда влезе в залата и Конар за първи път наистина видя хубостта й.
Приятелите му бяха прави. Вчера не й беше обърнал внимание. Ризницата скриваше някои неща. Тя беше висока, грациозна и слаба, но вече се загатваха бъдещи женствени форми. Черната й коса се спускаше до коленете. Младо, но изключително нежно лице и особено…
Особено очите. Огромни, виолетови, страстни и много, много красиви. Брена беше права. Мелизанда
