През нощта той беше задрямал за малко, но усети как тя се опитва да се промъкне покрай него.
— Ела тук! — извика той.
Тя се върна и отново седна до стената.
— Моля се да умреш от бавна смърт и боговете да те изгонят от полетата на Валхала.
— Може и това да стане, но след време. Аз съм добър воин.
— Но не си всесилен.
— Вярно. Никой не може да накара магарето да замълчи.
— Ще ми платиш за всичко.
— Графиньо, и досега ми струваш твърде скъпо.
— Не искам да замина.
— Вече е решено.
— Промени решението си.
— Никога. Не мога да дочакам утрото.
— Няма да замина.
— Ще заминеш, все едно по какъв начин.
Когато слънцето наближаваше зенита си, Конар стоеше и наблюдаваше отплаването на четири от своите кораби. Той се усмихна и поклати глава.
Мили боже, волята й е от желязо. Но все пак Мелизанда отплава.
Представи си как сега хората му развиват памучния чаршаф, в който я бяха увили, за да я качат на кораба.
Тя толкова му се присмиваше, че е викинг, но по ирония на съдбата Конар беше използвал ирландското си упорство, за да пречупи волята й.
Засмя се. Спомни си как се почувства, когато я видя с момъка до кладенеца. Потръпна и се замисли как ли ще изглежда, когато я види отново.
Какво ли ще му кажат хубавите виолетови очи?
ГЛАВА ДЕВЕТА
Конар беше застанал с лице към вятъра. Обърна се, когато чу брат си да вика:
— Бряг на хоризонта!
Брайън беше тъмнокос и зеленоок младеж. По време на пътуването бе загорял от слънцето и това му отиваше. Пътуването на изток беше приятно и непрекъснато имаха попътен вятър.
Пред тях вече се виждаше английският бряг. Кралят на Англия, Алфред от Есекс, и брат им Ерик се бяха съюзили и заедно бяха победили датчаните. Сега и двамата се радваха на относителен мир.
Конар очакваше с нетърпение срещата с близките си, но постъпката на Мелизанда го беше вбесила. Въпреки че беше получила известие за пристигането му, тя вместо да го чака в Дъблин, беше заминала на гости на Ерик.
Конар едва сдържаше гнева си. Никой не можеше да го ядоса така, както Мелизанда. От последната им среща бяха минали години.
Когато я видя за първи път и се ожениха, той наистина искаше да я остави да порасне, но никога не беше и помислял, че раздялата ще е толкова дълга. Мелизанда беше успяла да стои далече от него почти през цялото време.
Не можеше да предположи, че тя ще подчини собственото му семейство на волята си.
Той се прибра в Ейре скоро след като тя замина.
Предполагаше, че детинското й държание ще му създава неприятности. Вярваше, че леля му Биди, с нейният решителен характер и дълбока набожност, ще намери начин да се справи с девойката.
Но когато пристигна в Дъблин откри, че Мелизанда коренно бе променила поведението си. Тя беше очарована всички, а Биди се възхищаваше от любознателността и острия й ум и я бе завела на дълго пътешествие в околността. Придружаваха ги брат му Конан с жена си Марина и охрана от подбрани воини.
Нямаше от какво да се опасява. Майка му го увери, че Биди е очарована от девойката.
— Тя е много умна! — каза Иърин.
Наистина Мелизанда притежаваше дяволски ум, помисли си Конар, но запази мълчание, тъй като усети, че майка му е доволна. Те седяха край голямата маса в залата за гости в Дъблин и майка му го беше прегърната през раменете.
— Радвах се, че Мелизанда е при нас и в същото време ми беше мъчно, че е далече от родината си. Разкажи ми за Франция. Тя толкова страдаше за дома си. Там трябва да е чудно хубаво.
Конар е облекчение помисли, че далеч от него, Мелизанда е в добри ръце. Цялата нощ разказва за своите премеждия на баща си. Кралят го слушаше с интерес.
— Погрижих се да се подсилят някои участъци от крепостта, да се поправят тук-там стените и една от кулите. Оставих и част от моите хора да усилят защитата. Крепостта е добра. Манон е знаел как да строи и какво да вземе от предшествениците си. Научил е много полезни тайни от останките на римската крепост наблизо и умело ги е използвал.
— Но беше предаден — рече замислено Олаф и напълни отново бокала на сина си със силното вино, което той бе донесъл от Франция.
— Човекът, който го предаде, е мъртъв.
— Така е. Но този, когото ти уби, има син. Трябва да се справиш с него. Той е твой враг за цял живот.
— Прав си — замисли се Конар, — затова изпратих Мелизанда тук. Не можех да остана по-дълго във Франция, защото Нийл очакваше помощта ми, а не посмях да я оставя сама. Прекалено голямо изкушение е за враговете ми.
Баща му се наклони напред.
— Никога не смей да я оставяш сама — предупреди го той.
— Сигурно ви е създала много неприятности?
— Неприятности? — Баща му се облегна назад и се усмихна — Та тя е един ангел.
— Мелизанда?
— Тя очарова всички тук.
— Татко, искам да те предупредя, преди да е спечелила и твоето сърце, че тя мрази всички викинги, независимо откъде са и какво възпитание имат. Дори фактът, че съм само наполовина викинг, за нея няма значение.
Едва забележима усмивка се появи на устните на Олаф.
— Конар, твоята майка също мрази викингите, но ние живеем заедно толкова години. Корабите, които напускат пристанището ни, са направени по викингски образец и носят викингски знаци. — Олаф замълча за малко и продължи: — Правилно си постъпил да я изпратиш тук, защото тя е добра плячка за много хора. Разбрах, че Жерар й е далечен роднина и сигурно женитбата между нея и сина му е невъзможна. Но в този свят придобитото трябва да се опази, ако искаш да го имаш. Дръж Мелизанда винаги до себе си. Защитавайки нея, защитаваш наследството, което тя ти носи.
— Другият изход е да я пазя на сигурно място.
— Да, може и така. — Олаф отново се замисли. — Не знам, дали разбираш колко много си спечелил, като си се оженил за Мелизанда.
— Мисля, че разбирам — отговори Конар. — Татко, тя е изключително умна. Виждам, че тук се е справила добре.
— Въпреки че не се оставя да я командваш, тя е очарователна млада жена и е безценна дори и без владенията си. — Внезапно Олаф се изправи и с помощта на чашите и купите по масата направи малка карта. — Ето твоята земя, ето Ейре, а тук е Есекс, владението на Алфред. Тук пък са селищата на датчаните — Гент, Бурже. Сега си спомни как беше в миналото. По френските брегове цареше безвластие, докато Шарлеман не пое властта в свои ръце и не създаде мощно кралство. След смъртта на Луи Набожни
