земята беше разделена между синовете му и това даде възможност на датчаните отново да нахлуят. Да, те са викинги, признавам, но повечето са наемници и се бият за онзи, който им предложи повече пари. Случва се дори да бъдат наемани от хората, които довчера са нападали, когато има размирици в самите кралства. Сега, когато Алфред пое властта в Англия, на тях им остава само да плячкосват бреговете на Франция. Затова следващите години трябва да се грижиш добре за защитата на крепостта. И да пазиш жена си от тези, които биха поискали анулиране на брака ви, за да я омъжат отново. Предупреждавам те, че с или без прекрасните си владения, които са огромни и имат добро пристанище — твоята жена е изкушение за всеки. Грижи се за нея.
— Да, така и ще направя. Но сега тя е получила благословията ти за това пътуване в провинцията.
— Не предполагах, че имаш нещо против.
Конар вдигна ръка примирително.
— Нямам.
Наистина нямаше. Не желаеше да я вижда. Но вътрешно бе неспокоен. Искаше да избегне постоянните им дрязги и прословутото й непокорство, но усещаше, че постоянно мисли за нея.
Нямаше нужда баща му да го предупреждава за опасностите, от които трябваше да я пази. Той нямаше вече да я изпуска от очи, а сега мислеше, че с Биди е в безопасност.
Щастлив бе да се върне у дома. Непрекъснато се безпокоеше за Мелизанда, въпреки че тя беше под защитата на брат му. След смъртта на дядо му мирът бе несигурен. Чичо му Нийл го извика преди две седмици на помощ, защото враговете му бяха превзели Ълстър.
Всички ирландски крале бяха изпратили воини и нашествениците бяха прогонени. Боевете продължиха дълго, но все пак жертвите бяха малобройни — те знаеха как да се бият и много от тези, които бяха врагове на баща му в миналото, сега се сражаваха на негова страна, защото знаеха, че Олаф е велик стратег в борбата с датчаните. Олаф поддържаше Нийл от Ълстър, който беше брат на жена му и след смъртта на бащата на Иърин беше признат за Ард-Рий. Техният съюз сплоти ирландците. Настъплението срещу датчаните обаче се беше проточило твърде дълго. Баща му от време на време се прибираше в къщи, но Конар трябваше да остане с Нийл докрай. Краткият му престой на френския бряг вече му се струваше толкова отдавнашен. Той се чувстваше владетел на земите на Мелизанда, но още не можеше да се върне там. Мелизанда беше пристигнала в Дъблин и после беше отишла на север. Нямаше от какво да се страхува. Френската крепост беше в добри ръце.
И Мелизанда бе на сигурно място. Той рядко си спомняше за нея. Беше я видял за последен път преди две години. Държанието й го удиви. Когато се прибра, тя беше в залата с майка му и се държеше тъй спокойно и естествено, че той в началото не я позна. Но когато я погледна, се учуди на себе си. Почувства, че въпреки всичко, тя му липсва.
Мелизанда се беше променила много. Вече се превръщаше в хубава млада жена. Когато я гледаше, изпитваше желание да я притежава. Тя бе все още твърде млада, но формите й изглеждаха напълно женствени. Всичко, което му бяха предсказали за нея, се превръщаше в реалност. Беше невероятно красива. Цветът на лицето й нямаше равен, снагата съблазняваше. Тъмновиолетовото на погледа й бе станал още по-наситено. Тя го гледаше постоянно право в очите и поведението й беше смирено, но личеше, че не му е простила. Все така не можеше да се примири, че той е викинг.
Спокойното й и естествено държание го забавляваше. Тя подаде и двете си бузи за целувка и в рамките на добрия тон го разпита за премеждията му. Но винаги, когато беше възможно, избягваше да се среща с него. Учудването му беше огромно, когато един ден, точно когато се бе отпуснал във ваната, тя влезе в покоите му. Държеше се на разстояние от него и изложи исканията си.
— Тук съм вече две години — заяви тя.
Той беше уморен и се чудеше защо тя го тормози точно сега. Покри се с памучната кърпа, която беше до ръката му.
— Вярно — промърмори той.
— Дойдох тук и останах, както ти искаше.
— Ти дойде, защото нямаше друг избор.
— Бях добра ученичка и безукорна гостенка. Можеш да попиташ майка си и баща си.
— Моя баща, викинга? — пошегува се той.
За негово учудване тя се приближи до ваната. Конар се почувства застрашен и вдигна кърпата от очите си, като внимателно я следеше.
— Кажи какво искаш?
— Искам да се прибера в къщи.
Той затвори очи и се облегна назад. Ето какво било. Чу шума от приближаването й. Развълнуван почувства ръцете й на гърба си, пръстите й, които го разтриваха и отпускаха мускулите му.
— Зная, че имаш задължения, които те задържат тук, но мисля, че е необходимо да се прибера скоро в къщи.
— Моля те, разтрий и врата ми — каза той.
— Моля?
— Разтрий ми врата, моля те.
Пръстите й му подействаха успокояващо. Отпусна се. Тя го правеше много добре. Помисли си, че сигурно бе масажирала така баща си.
Където и да се бе научила, докосването й го възбуждаше.
Той вече беше забелязал женствеността й. Дъхът й бе сладък. Допирът й — чувствен. Конар стисна зъби и заби поглед във водата, усещайки, че първоначалното отпускане от масажа се заменя от възбуда. Тя го прониза целия и му беше трудно да се овладее. Почти изръмжа от удоволствие. В главата му проблясна мисълта, че много мъже възприемаха Мелизанда като достатъчно зряла, за да бъде истинска жена.
Не, още не! Рано е да изпълни брачните си задължения, няма нужда да променя начина си на живот. Недалеч от дома на баща му, извън крепостната стена, в малка ферма живееше стройна русокоса вдовица на име Бриджит. Тя често му даваше подслон, успокояваше го и не искаше нищо в замяна. Конар не беше готов да промени навиците си.
Но под нежните пръсти на Мелизанда усети надигащия се в него огън. И нови помисли, които не беше очаквал да се появят толкова рано.
Рано…
Той можеше да я обладае и сега. Правото беше на негова страна. Тя вече беше пораснала и съзряла.
— И така?
— И така какво?
— Може ли да се прибера в къщи? Сигурна съм, че някой от близките ти ще иска…
— Не! — Твърдо отсече Конар. Току-що разбра каква привлекателна хапка е тя. Последното нещо, което би си позволил, беше да я върне във Франция сама.
— Какво? — Пръстите й спряха да се движат. Тя заобиколи ваната и виолетовите й очи проблеснаха гневно.
— Казах не, Мелизанда.
— Но аз послушно останах тук толкова време. Аз…
— Ти не остана тук и когато пристигнах първия път, тебе те нямаше. И дори наистина да си била послушна, това се дължи единствено на бдителния поглед на баща ми — викинга.
Очите й отново блеснаха и се присвиха.
— Трябва да се върна в къщи.
— Не.
— Нима не разбираш, глупак такъв. Аз направих всичко, което трябва. Изучих историята ви, изучих…
— Не и не! И ако не искаш да ме разтриваш повече, можеш да си вървиш.
Тя остана и продължи да го гледа обидено. Конар свъси вежди.
— Или искаш да бъдеш с мен? Винаги съм се въздържал от съпружеските си задължения, за да не накърня сладката ти невинност, разбира се. Ако си решила да ме изкушаваш ще повярвам, че с нетърпение очакваш да изпълня това си задължение.
