Тя се опита да го заобиколи. Той я хвана за ръката и я върна обратно. Мелизанда не успя да се задържи права и падна върху леглото.
— Трябва да почакаш. Просто не може да дойдеш сега.
Тя го гледаше втренчено със здраво стиснати устни. След малко сведе очи мълчаливо, но той много добре разбра, че в момента, в който я пусне да си отиде в стаята, тя ще хукне към кораба, както беше замислила първоначално.
Коленичи до нея и посегна към закопчалката на мантията й. Очите й го проследиха широко отворени и блестящи. В тях се четеше тревога. Конар се усмихна. Това не беше първата безсънна нощ, която щяха да прекарат заедно.
Пръстите и се опитаха да възпрат неговите, но той свали наметалото й.
— Какво правиш? — попита Мелизанда, останала без дъх.
Той я вдигна и без да обръща внимание на протестите й, я хвърли навътре в леглото. Легна до нея.
— Чак сега разбирам колко много те тревожат нощните ми похождения. Съжалявам. Мисля, че е дошъл моментът…
— Не! — възрази тя. Гласът й трепереше. — Ще остана тук, както нареди.
— Наистина ще останеш. — Той се отдръпна и я прегърна с ръка през кръста, привличайки я към себе си. — Казах ти, че ще го направиш — прошепна той.
Измина цяла вечност преди тя да си позволи да помръдне.
— Ако само ми позволиш да се прибера в стаята си…
— Ще спиш тук, Мелизанда. И моля те, не искам повече думи и движения, иначе ще си помисля, че си достатъчно голяма, за да изпълниш съпружеските си задължения.
За първи път тя му се подчини изцяло. Не помръдна цялата нощ.
Но и той не можа да заспи. В тъмнината усещаше свежия дъх на косата й, топлината на тялото й през дрехите.
Когато тя се обърна в съня си, той осъзна, че вече е жена и го привлича. Усети гръдта й, притисната в гърба му и това беше голямо изкушение. Стисна устни, за да потисне надигащото се в него желание.
Той знаеше, че тя денонощно се моли за неговата смърт. Мрази го и се бори срещу него. Няма да си позволи повече да я пожелава, първо ще я укроти. Опита се да си спомни преживяванията с Бриджит, но те бяха избледнели.
Той не дочака зората. Още по тъмно корабите бяха готови за отплаване. Единствената му утеха беше, че я оставя на брега, пазена от брат му Брайс. Баща му също осъзнаваше опасността от едно връщане на Мелизанда във Франция и не би разрешил тя да напусне къщата.
Когато наближи бреговете на Франция, посрещнаха то Свен, Брена, Филип, Гастон и Регвалд. Възрастният гадател беше мрачен и тих. Изглежда уважаваше Конар и разбираше причините да не вземе Мелизанда със себе си. Когато седнаха в залата, Свен му разказа как един от местните графовете — Одо, ги беше посетил. Той се ползваше с голямо влияние в околността.
— Разбира се, ние го поканихме да остане и го приветствахме от твое име — продължи Свен. — Това, което ме уплаши беше, че той иска да подпишем мирен договор с Жофроа, наследника на Жерар. Обясних му, че това е невъзможно, тъй като баща му уби граф Манон. Одо обаче иска да те види, защото се опасява от нови нападения на датчаните.
— Добре, да му изпратим покана да дойде.
— Вече съм го направил, като предположих, че ще пристигнеш тази седмица.
Конар кимна одобрително и след това, тъй като се почувства уморен от пътуването, се оттегли до сутринта. Харесваше му, че животът в крепостта си тече по старому тихо и спокойно. Търговията, която развиваха с Ирландия, беше от полза и за двете страни. Оттук корабите отплаваха натоварени със скъпи вина, сол и дрехи. Връщаха се обратно с изделия от желязо, отлични оръжия, вълна и прекрасни ирландски накити.
Той откри, че бяха направени промени в покоите на Манон. Вещите му бяха изнесени. Раклите бяха пълни с негови дрехи. На раклата лежеше гребенът му от раковина. Някой беше помислил, че той и жена му вече спят в една спалня, и случайно бе оставил една прекрасна четка на Мелизанда и златната й ризница в единия ъгъл.
За съжаление и тази нощ Конар не можа да заспи. Мислеше за Мелизанда. Трябваше да я забрави, защото го чакаха тежки дни. Мислеше и за Одо и за Жофроа. Стисна зъби и продължи да се върти. Когато на сутринта стана, беше уморен. Осъзна обаче, че никога не е чувствал нещо да му е така скъпо като тази крепост.
Или Мелизанда.
Все още не можеше да реши кое е по-важно за него.
През деня се поотпусна. Беше се затъжил за Брена и Свен. Откри, че и Филип и Гастон се отнасят с уважение към него.
Минаха няколко месеца, докато Гастон и Регвалд уредят среща между него и Одо. Конар осъзна, че в дома му цари единство, макар че се бяха събрали хора от различни народи и с различни религии. Те бяха решили, че това е техният дом. Щяха да работят и да се бият заедно.
Когато Одо пристигна на срещата, двамата французи Гастон и Филип яздеха непосредствено след Конар, показвайки почитта си към човека, който се беше оженил за наследницата на Манон.
Конар бързо установи, че се възхищава от Одо. Той беше по-възрастен, говореше малко и повече действаше. Беше умен и предвиждаше бъдещето. На ръст бе висок, макар и не колкото Конар, който бе наследник на викинг, а малко хора имаха ръста на викингите. Одо беше як и широкоплещест, очевидно добър воин и впечатляваше с тъмната си коса и светлокафяви очи.
И двамата осъзнаваха, че благодарение на Алфред, който успешно поддържаше мира в Англия, датчаните ще се насочат към тях. Одо повдигна въпроса за мира помежду им и Конар му отговори честно, доколкото това бе възможно.
— В този момент не мога да подпиша мирен договор с Жофроа. Може би той не е виновен за смъртта на Манон и търси примирие, но доверието трябва да се спечели. Баща му измами и уби бащата на жена ми. Може би след време…
Одо кимна и се облегна на масата в голямата зала.
— Може би трябва да се направят някакви постъпки, за да разрешиш противоречията с Жофроа, като най-близък твой съсед.
Конар го слушаше внимателно.
— Може би ти и Мелизанда трябва да повторите брачната си клетва пред епископа на Руан, за да получите признание от Папата и народа.
— Това може да се уреди — съгласи се Конар. — Съгласен съм с предложението ти.
— Вие с Мелизанда ще бъдете мои гости.
Уговориха подробностите. Когато Одо си тръгна, Конар откри, че всеки от приближените му беше подслушвал на някоя от вратите.
Внезапно се оказа заобиколен от Брена, Филип, Свен, Гастон и Регвалд.
— Ти си гадател — обърна се Конар към Регвалд. — Какво мислиш за този човек?
Регвалд погледна Брена. Двамата се разбираха без думи. След нейното мълчаливото съгласие Регвалд се обърна към Конар:
— Мисля, че Одо ще бъде най-могъщият френски барон!
Конар погледна въпросително Брена.
— Дали не е предател?
Тя поклати отрицателно глава.
— Не самият човек, но… — тя се спря обезпокоена.
— Но какво? — потърси истината Конар.
— Мисля, че опитвайки се да ни обедини срещу датчаните той може да се довери на някой, който не заслужава това. Не съм съгласна с Регвалд, че съдбата на хората ще зависи от неговото могъщество. Той е добър съюзник.
— Тогава смятате, че мога да извикам Мелизанда, както предложи той? — Конар се усмихна в себе си. Най-после беше спрял да мисли за нея и бе насочил всичките си усилия да уреди сигурността на крепостта и
