властта над земята. Случайно беше открил една очарователна вдовица на фламандски барон, която живееше на запад от крепостта, и често я посещаваше. Оттогава си възвърна добрия сън и Мелизанда вече рядко безпокоеше мислите му. Не искаше отново да се вълнува от своенравната си млада съпруга.
Но сега беше необходимо тя да дойде при него. Конар помисли да пише на баща си, който да я прати с кораб, но после реши, че е по-добре сам да я доведе. Ето защо я предупреди с писмо, че се връща. В него не спомена, че ще се приберат у дома заедно.
Нека се поизмъчи малко. Бе сигурен, че макар да се държеше добре, тя не бе станала по-смирена и покорна. Мелизанда беше прекалено горда и независима.
Когато пристигна в бащиния си дом, разбра, че е сбъркал, като не съобщи на Мелизанда намеренията си. Това бе предизвикало много перипетии.
Учуди се, че баща му не го приветства още на пристанището. Майка му го покани в огромната гостна, където нищо не беше подготвено за посрещането му, а Иърин бе известна с ирландското си гостоприемство. На всеки непознат се предлагаше храна и легло, а него го посрещна само луната.
Разстроена, майка му нареди да приготвят ядене. Гледаше го учудено.
— Нямахме ни най-малка представа, че се връщаш — каза тя.
— В писмото, което изпратих на Мелизанда, беше посочена дори датата на пристигането ми.
Иърин се намръщи.
— Трябва да е станала грешка. Мелизанда отплава с Дария и Брайс за Есекс точно преди седмица. Навярно не е получила писмото ти.
Конар се изправи, чувствайки как слепоочията му започват да пулсират от гняв. Всичко му стана ясно. Мелизанда отново му беше избягала.
— Не, майко — успя да произнесе по-спокойно той, — сигурен съм, че Мелизанда е получила известието ми.
— Конар, аз и баща ти й разрешихме да замине. Заедно със сестра ти и Брайс тя отплава при Ерик. Пътят им е далеч от бреговете на Франция.
— Права си, майко. В дома на Ерик тя ще е в безопасност, съгласен съм.
— Съжалявам, Конар. Тя е толкова дълго при нас, че ми е като дъщеря и когато пожела да види Англия, не видяхме в това нищо лошо.
— Сигурно няма нищо опасно в това пътуване, още повече, че брат ми е с нея — увери я Конар. Дори успя да се усмихне.
— Веднага ще изпратим писмо на Ерик и той ще я върне обратно.
Конар поклати глава.
— Не се безпокой. Сам ще отида да я доведа. Бих желал Брайън да ме придружи, ако нямате нужда от него тук. Заминавам утре сутрин.
— Но ние лесно ще изпратим за нея…
— Мисля, че е важно сам да я доведа — каза Конар меко. Той целуна майка си по челото и се отправи към вратата.
Иърин го повика тихо:
— Конар!
Той се обърна.
— Мисля, че грешиш, отнасяйки се с Мелизанда като с малко момиче, сине. Сега тя е жена и трябва да внимаваш.
Конар кимна.
— Да — съгласи се той, — да, майко.
И така, години след като я беше отпратил далеч от себе си, сега се връщаше да я вземе и да я заведе у дома. Но нея я нямаше.
Майка му беше казала, че тя вече е… жена.
Той все още не искаше отношенията им да се променят, но вече нямаше друг изход. Тя беше пораснала.
Бреговете на Есекс се очертаваха в далечината. Ето я земята на Алфред и на брат му.
Ръцете му потръпнаха. В този момент му се искаше да може да прегърне Мелизанда. Не беше получила писмото му, така ли? О, тя го беше получила и му бе отговорила по своя си начин.
От кораба вече се виждаше крепостта на брат му, която беше много близо до морето.
Ерик идваше да го посрещне. Русокосият му брат беше прегърнал Рианон, жена си. Около тях бяха децата им. Брайс също му махаше радостно. И Дария беше на брега да го посрещне Всички бяха там, дори и децата.
Имаше и много други хора. Стари приятели. Очакваше го огромна тълпа.
Само Мелизанда липсваше.
Кръвта му кипна. Къде, мили боже, беше тази вещица? Той ще я намери. И тогава бог да й е на помощ!
ГЛАВА ДЕСЕТА
— Конар пристигна, разбра ли?
Мелизанда подскочи. Тя се наслаждаваше на прекрасния летен следобед, седнала до един поток и потопила босите си крака в студената вода.
Не беше сама. Придружаваше я Грегъри от Мерсия — далечен роднина на Алфред Английски, който също беше гост в дома на Ерик. Младежът беше една година по-голям от нея — красив, с червеникавокафява коса. Усмивката му беше приятна и проницателна.
Той гледаше да й угоди във всичко. Заедно ловуваха, яздеха и си приказваха. Беше им приятно, дори когато мълчаха в уединение, както сега край потока. В тишината всеки мислеше за нещо свое. Мелизанда тъкмо се беше замечтала, когато Мергуин, странният старец, най-близък приятел на ирландския Ард-Рий, прекъсна нишката на мисълта й.
Тя мечтаеше Конар да е далеч. Когато не я намери в бащиния си дом в Дъблин, да реши, че е по-добре да продължат да живеят разделени в името на собственото си спокойствие.
Тук за първи път от много години се чувстваше добре.
Радваше се на свободата да излиза до потока. Това място й хареса още първия ден след пристигането й. Намираше се извън крепостната стена. Често идваха тук с Грегъри. Младежът беше образец на благоприличие и дори Ерик не осъди тези невинни разходки. Двамата братя си приличаха като близнаци. Когато видя Ерик за първи път, Мелизанда беше поразена от голямата прилика между него и Конар. Само че Ерик имаше по-мек характер от брат си. Прие я радушно в своя дом и я наблюдаваше с любопитство. Двамата с жена му често я одумваха. Ерик се чудеше как Конар може да изпрати красивата си жена тук, а сам да живее във Франция. Мелизанда побърза да му обясни, че не Конар я е изпратил. Преди време Дария предложи това пътуване. Брайс я увери, че ще е добре дошла и ще се радва да придружи и двете. Когато Мелизанда получи писмото на Конар, тя веднага уреди да заминат. Държеше се мило с Ерик, но избягваше да спомене истинската причина за гостуването си. Конар й съобщаваше, че е на път за Дъблин. Писмото беше студено и изпълнено с безразличие, припомни си тя.
Ерик се радваше на желанието й да види нови места, още повече, че беше под негова закрила. Олаф и Иърин дадоха благословията си за това пътуване и Ерик не откри нищо нередно.
Отношението му радваше Мелизанда. Постепенно тя откриваше разлики между двамата братя. Конар беше няколко години по-млад и очите му бяха по-светлосини, но иначе страшно много си приличаха по фигура и походка. Бяха се метнали на баща си.
Мелизанда харесваше бащата на Конар. Прекара много месеци и години в дома му и го обикна. Никога не би споделила това с младия викинг. Олаф беше строг, но справедлив. Учудваше я лекотата, с която говореше няколко езика, като без усилие преминаваше от един на друг. Имаше дарбата да изслушва другите е внимание. Еднаквото му отношение към норвежците и към ирландците сплотяваше населението и в кралството му цареше мир. От оная нощ, когато Мелизанда се опита да се промъкне на корабите, за да отплава за дома си, тя знаеше, че свекър й внимателно наблюдава всяка нейна стъпка. Дори при една съвместна разходка се опита да й обясни колко е опасно да попадне във вражески ръце. Тя беше ценна
