Мелизанда се изчерви. Едва успя да се овладее и се извърна. На огъня вреше вода, за да се долее ваната, когато изстине.
— О, остави сега съпружеските задължения! Нека се погрижа за банята ти.
Конар твърде късно разбра намеренията й. Тя вдигна врялата вода и се опита да я излее отгоре му.
Той нададе яростен вик и изскочи точно навреме, за да не бъде попарен.
Мелизанда го гледаше втрещена и очите и се разшириха, изпълнени с паника. Изпусна казана на земята. Обърна се да избяга, но той я хвана за косата и я дръпна към себе си. В този момент всеки от тях откри другия. Конар почувства гърдите й, притиснати в неговите. Усещането беше зашеметяващо. Дори през памучната рокля те бяха вълнуващи.
Разбра, че и тя не бе подготвена за вида на силното му тяло и допира до него. Той я чу да преглъща с усилие, усети ускорените удари на сърцето й. Да, тя също го желаеше!
— Ти не си вече малкото сираче — предупреди я гой спокойно. — И този път няма да се поколебая. Но тъй като твърде отдавна не сме се виждали, сега само те предупреждавам — не ме предизвиквай. Ще ти го върна тъпкано, мила. Уверявам те.
— Моля те, пусни ме да си вървя — промълви тя е широко отворени виолетови очи. Катраненочерната й коса обгръщаше и двамата и ги задържаше в нежна прегръдка.
Конар я пусна и веднага съжали, защото тя успя да го ритне по пищяла, преди да изчезне. Той започна да брои на глас до сто, за да се успокои.
Това беше в началото.
Следващите седмици Мелизанда стоеше колкото е възможно по-далеч от него. Това не бе трудно. Стаите й бяха над неговите и от там се виждаше реката, която да й напомня за изгледа към морето от собствената й крепост.
Тя слизаше послушно точно в часа за хранене и се държеше учтиво на масата. Дори му отговаряше, когато той я питаше нещо. Разбира се, това беше част от спектакъла, който разиграваше пред семейството му. С всички беше мила и внимателна. Самият Конар се улавяше, че я гледа с възхищение, въпреки че гневът му не беше стихнал. Мелизанда беше изключително умна и научаваше нови неща с невероятна бързина. Когато пристигна, познанията й по ирландски бяха повърхностни. Сега говореше като него, дори без акцент и преминаваше на норвежки само ако целеше с това да го обиди.
Конар, а и братята и сестрите му също, знаеха много езици, говореха дори наречието на съседите си от другата страна на морето, тъй като баща им беше предвидил, че многобройната му челяд ще се пръсне навсякъде. Може би Мелизанда беше научила норвежки, за да може да говори е викингите, когато ги нападат. Големите и могъщи семейства учеха децата си на езика на нашествениците, за да могат, когато се наложи, да преговарят с тях. Освен това много норвежци се бяха заселили на чужди земи като баща му и се бяха захванали с търговия.
Конар често виждаше Мелизанда да се усмихва, защото всички в къщата бяха обичливи и забавни. Лейт, Елизабет, Конан и Медан бяха женени и често ги навестяваха. Къщата се изпълваше с палави деца. Ерик често пресичаше морето и стоеше с Алфред, а най-малката им сестра, Дария, живееше тук. Брайън и Брайс бяха съответно две и четири години по-малки от Конар. Те също се прибираха в къщи и разговорите им на масата бяха увлекателни и забавни. Двамата бързо обличаха бойните си одежди и отиваха да се бият, когато чичо им ги повикаше. Така протичаше животът им. Майка им се бе тревожила много дълги години за своя съпруг, когато той се сражаваше в името на мира, а ето че сега това се повтаряше със синовете и.
Биди понякога също обядваше с тях. Лелята беше изпълнила дълга си към Конар и бе възпитала добре Мелизанда. Поне така изглеждаше, французойката говореше прекрасно езика им и сякаш наистина бе обикнала майка му и дори баща му.
Беше се сприятелила е Брайс и Брайън. Конар дори забеляза, че тя се веселеше с тях от все сърце. Веднъж когато я наблюдаваше, той усети върху себе си погледа на баща си. Наистина у Мелизанда имаше нещо омагьосващо и братята му бяха пленени от чара й. Тя беше тъй красива и естествена.
Награда. Плячка.
Скоро обаче един от корабите, пътуващ между Дъблин и Франция, донесе новини от Свен. Приятелят го викаше да се върне веднага. Един от съседите на запад се готвеше за война.
Синът на Жерар беше станал по-дързък и само изчакваше удобен момент, за да ги нападне.
Конар искаше да скрие лошите новини от Мелизанда. Той не знаеше, че тя редовно получава писма от Регвалд и е осведомена за всичко, което става там. Тя също изпращаше писма и описваше живота в Дъблин. Сега беше решила да пътува е него, докато той беше против.
Тя престана да настоява и Конар усети, че го чакат неприятности. За малко Мелизанда щеше да го изиграе. Спаси го случайността. Вечерта преди заминаването той посети Бриджит, която живееше извън крепостните стени и остана до късно, защото връщането в Дъблин беше лесно. Градът бе заобиколен от крепостни стени и вътре пазеха малко стражи. Конар тихо се промъкна в дома си, за да не събуди някого.
И тогава я видя. Тя слизаше по стълбите тихо и предпазливо с качулка на главата и кожена чанта в ръка. Конар я наблюдава известно време и разбра, че тя иска да се качи незабелязано на някой от корабите и да се скрие там. Остави я да стигне до залата за гости. Наблюдаваше я на светлината на огнището и чувстваше надигащия се в него гняв. Въпреки това не помръдна. Плениха го красотата и съвършенството й, големия й кураж.
Въпреки, че беше умна, тя не разбираше опасността, на която се излагаше — нима той щеше да изпусне нещо, което смяташе за свое. Свен го беше предупредил за опасността, която ги заплашваше. Конар сам я беше предизвикал, убивайки Жерар. Опита се да обясни това на Мелизанда, но тя не искаше да го чуе.
Тогава тя се направи, че се подчинява на решението му. Сега тя се обърна и роклята й се залюля около нея, очертавайки формите й. Не виждаше Конар, който се беше скрил в сянката на вратата. Тя пристъпи към него и тогава той изведнъж я прегърна и я притисна към гърдите си. Мелизанда почти извика, но е една ръка Конар й запуши устата и реши тази нощ най-после да я научи на подчинение.
— Къде отивате, графиньо? — попита той тихо, дъхът му докосваше косата й, а тялото й бе притиснато към неговото.
— Исках да се разхода на лунна светлина — отговори Мелизанда. — Ако ме пуснеш…
Тя отново се опита да извика, усещайки че той я вдига. Конар я хвана здраво и я понесе нагоре по стълбите. Занесе я направо в стаята си, хвърли я на леглото и заключи вратата. Докато се обърне, тя беше скочила, гледайки го уплашено. Решителността й се замени от страх. Следеше всяко негово движение.
Конар се облегна на вратата и скръсти ръце на гърдите си.
— Отново питам, къде беше тръгнала?
— На разходка — упорито повтори тя.
— На разходка до корабите може би?
Мелизанда присви очи и бързо намери начин да го предизвика:
— Липсвахте ми, милорд, и с нетърпение очаквах да се върнете от посещението си при вашата любовница.
Конар направи няколко крачки из стаята ядосан и озадачен.
— Съмнявам се, че това е причината за нощните ти разходки — меко произнесе той и застана от другата страна на леглото. — Не знаех, че се интересуваш къде ходя и какво правя. Струваше ми се, че си най- щастлива, когато ме няма.
Тя сведе поглед и притвори очи.
— Да, така е.
— И все пак толкова искаш да си с мен, че се прокрадваш нощем към корабите ми. Нямах ни най-малка представа, че любовните ми похождения те разстройват. Ако знаех, че е така, никога не бих си позволил да спя извън дома си.
— Не ме интересува, че спиш с друга, — изсъска Мелизанда в отговор. Усети, че въпреки закачливия си тон той е уморен и ядосан. Направи още една крачка назад.
— Всъщност искам само да си отида в къщи.
Конар въздъхна, съблече наметалото си и го хвърли до леглото. Тя подскочи.
— Не може да отплаваш с мен сега, Мелизанда, и това е последната ми дума.
— Ще видим!
