болка от тежката загубата и преживените премеждия. Тържествата в Руан ще ни вдъхнат сила и увереност в бъдещето!
Мелизанда притвори очи. Помисли си, че Одо е един от най-добрите приятели на баща й. Той смяташе, че тя ще е щастлива да прехвърли владенията си в ръцете на своя съпруг.
Да, тя трябва да се обвърже с Конар наново пред очите на всички.
— Не съм толкова сигурен, граф Одо, че жена ми е радостна от предстоящите тържества — рече Конар зад гърба й. Мелизанда се обърна.
Днес той изглеждаше прекрасно. Пурпурната му мантия беше гарнирана на раменете с вълча кожа. Ботушите му стигаха до коленете. Над туниката носеше желязна ризница. Държеше конусовидния си шлем пред гърдите.
— Не е радостна? — попита Одо учуден. — Но защо, всяка девойка би се радвала на такова грандиозно тържество.
— Всяка, но не графиня Мелизанда? Ваша светлост, възможно е дори пред олтара жена ми да се отрече от мен.
Настъпи мъртва тишина, после Одо избухна в бурен смях.
— Мелизанда винаги е знаела как да спечели битката и как да постъпи, за да оцелее и да спаси земята си. Вие, младите, се опитвате да се шегувате за моя сметка. Хайде да тръгваме. Очаква ни дълго и уморително пътуване с тази голяма свита.
Мелизанда се загледа в Конар и почувства трепет в гърдите. Ръцете на граф Одо я обгърнаха и той я поведе към конете.
Конар стоеше точно зад тях. Той й помогна да се качи на Воин. След това се обърна и възседна Тор. После заеха мястото си начело на кортежа.
Вратите на крепостта се отвориха. Благородниците излязоха заедно, придружаваше ги добре въоръжена свита. С тях тръгна и Мари де Трес и няколко прислужници. Имаше и свещеници.
Известно време Одо яздеше до Мелизанда. След това я поведе напред и я представи на братовчедка си Женевиев, която щеше да пътува е тях като компаньонка. Мелизанда я заговори учтиво, но бързо се ядоса. Откри, че според Женевиев всички жени трябва да се подчиняват на божията воля и на съпрузите си. Мелизанда успя да изостане, за да избегне неприятния разговор. С тях пътуваше и Регвалд и тя реши да язди с него или с Гастон. Само Филип беше останал в крепостта.
Мелизанда внимателно заобиколи Женевиев и избърза напред, но след това закова коня си. Видя, че Регвалд говори с Одо, а зад тях яздят Конар и Брена.
Конете им бяха толкова близо, че се търкаха един в друг. Конар беше навел глава, заслушан в думите на Брена. После я погледна нежно и й отвърна с топла усмивка.
Мелизанда потръпна.
Именно Одо беше настоят церемонията да се повтори.
Той мислеше, че бракът й е блестящ. Не се интересуваше дали е щастлива или не. Конар беше избран за неин съпруг от баща й и беше отмъстил за смъртта му. Одо естествено прие, че тя е длъжна да се омъжи, а това ще е от полза и за владенията й.
— Лейди Мелизанда!
Тя спря коня си, за да изчака епископ Льоклер. Той беше избран да извърши церемонията в Руан и сега я викаше.
Да! При всичките й трепети и вълнения й беше нужно точно това — да поговори с един духовник. Струваше й се, че част от мислите й трудно могат да се нарекат благочестиви. Тя вярваше в бога, но той я беше лишил от покровителството си след смъртта на баща й. Оттогава почти не беше мислила за него.
Тя се усмихна и изчака епископа.
Той имаше гъста бяла коса и приятно лице и й напомняше с нещо за Регвалд. В очите му се четеше мъдрост и веселие въпреки че беше божи човек.
— Добре ли се чувствате, графиньо?
— В отлично здраве — увери го тя.
— Слава богу! — отвърна той, но веселите му зелени очи пробляснаха с насмешка. — Исках да ви попитам дали го обичате?
Мелизанда сведе глава, за да скрие очите си.
— Обичате ли съпруга си?
Тя го погледна стреснато. Той продължи весело да се усмихва.
— Ако е така, вие сте щастлива. Ако и той ви обича, тогава сте благословена.
— Доколкото зная, церемонията е по идея на граф Одо — промърмори тя.
— Да, Одо е много загрижен за благополучието на земята и хората. Както и вашият баща. Но… — епископът трепна, — тогава положението беше трагично. За малко не загубихте всичко. Сега церемонията ще се повтори по волята божия. Трябва да сте наясно дали сте готова да дадете клетва отново, дете мое. По време на пътуването можете да останете с мен, да размислите и да се молите всяка вечер.
Мелизанда го погледна и разбра, че има изход да стои настрана от Конар поне до Руан.
Викингът ще бъде безпомощен пред църквата.
Тя се усмихна щастливо, но наведе глава и се направи на тъжна и загрижена.
— Сигурна съм, че дългите молитви към бога ще ми помогнат в този момент на изпитание, отче — прошепна тя.
— Решете сама, Мелизанда. Помислете добре и ме уведомете за решението си.
Спряха да нощуват в един манастир. Това беше единственото място наоколо, в което можеше да се побере целият кортеж. Войниците и конете щяха да нощуват навън, а за благородниците и жените имаше достатъчно стаи. Мелизанда почти не видя Конар през деня — той през цялото време яздеше с Брена и Регвалд.
Най-вече с Брена.
Дори когато вечеряха, той продължи да говори с русокосата хубавица и се приближи към Мелизанда чак когато се нахраниха. Хвана я за ръката.
— Ела. За нас е приготвена най-добрата стая в тази обител.
Мелизанда прехапа устни и го погледна право в очите.
— Не мога да дойда с теб тази вечер.
— Какво?
— Епископ Льоклер иска последните дни преди церемонията да се отдам на размисъл и молитви.
— Ти си моя жена от години… — започна Конар гневно, но спря. Внезапно я изправи на крака, приближи я към себе си и грубо я разтърси.
— Това ли е решението ти, Мелизанда?
— Да. И ти си длъжен да се съобразиш с него…
— Не, скъпа! Няма нищо, с което да съм длъжен да се съобразявам! Знаеш това. Ако ми хрумне, ще те хвана за косата и ще те влача до къщи и никой няма да ме спре.
Той я пусна, но гласът му остана строг.
— Сигурно и двамата имаме нужда да останем сами и да помислим върху бъдещето си. Ти ще получиш спокойствието, което търсиш, а в сънищата си аз ще си милвам една страстна и нежна жена, която не се съпротивлява вечер след вечер на ласките ми.
Той я освободи от прегръдката и тя усети, че краката й не я държат. Седна безпомощно на грубата пейка. После побърза да се оттегли в монашеското крило. Дори се опита да се моли.
Но не й идваха думи. Тя лежеше будна, със сълзи в очите и мислеше за Конар. С коя ли щеше да спи тази нощ?
След три дни стигнаха Руан. Всяка нощ Мелизанда дълго не можеше да заспи и се въртеше неспокойно. Страдаше жестоко. През деня смирено разговаряше с епископ Льоклер на благочестиви теми и го уверяваше, че всяка нощ мисли за божията воля. Често яздеше и с Мари, отделяше време и за Женевиев, но предпочиташе все пак да е настрана от нея.
През цялото време наблюдаваше Конар, който често яздеше с Брена. Гадателката на викингите го познаваше по-добре от нея и той явно споделяше с нея повече неща.
Накрая стигнаха в Руан. Церемонията щеше да се извърши на другата сутрин. Одо ги покани в тукашния
