Конар се остави тя да го възбуди и я пренесе на леглото. Гледаше я право в очите. Облада я бавно и нежно.
Галеше я, сякаш искаше да запомни всяка нейна извивка и да задържи нейния образ в пръстите си. Най-накрая, когато почувства възбудата й, той навлезе в нея и двамата стигнаха върха едновременно.
След това дълго се прегръщаха доволни и щастливи. И отново почувстваха нужда един от друг.
Любиха се отново. Мелизанда се чувстваше отмаляла. Но докосванията му й бяха толкова приятни. Щастлива беше да усети силата на ръцете му. Затвори очи.
Когато се събуди, Конар вече беше облечен. Отвън отдавна се носеше невъобразим шум. Чуваха се викове на хора и тропот на коне.
— Побързай — подкани я той. — Вече тръгваме.
Мелизанда бързо скочи, изми се и се облече.
Когато се обърна към него, той беше в пълно бойно снаряжение — ризница, меч, шлем. Конар я притисна към себе си и нежно я целуна.
— Ще се върна. Чакай ме.
Тя го погледна в очите и кимна. Той я погали по бузата с възхищение.
— Мелизанда, чуваш ли какво те питам?
— Да! Трябва да те чакам.
— Отговори на въпроса ми!
— Да.
— Обичаш ли ме или ме мразиш, поне веднъж бъди откровена! — питаше Конар.
Тя притвори очи.
— Мелизанда! — разтърси я той.
— Моля те, пусни ме…
— И аз те моля, чакай ме тук.
— Нима имам избор?
— Не — увери я той властно и се обърна.
Тя го последва. Той я изчака, хвана я за ръката и тръгнаха заедно по стълбите надолу. Свен ги чакаше, повел Тор. Конар взе поводите на жребеца и спря. Привлече Мелизанда към себе си. Тя остана без дъх. Струваше й се, че ще падне, ако той я пусне за миг.
Конар я подкрепи. В очите й напираха сълзи.
— Бог да е с теб! — прошепна тя. — Моля се бог да те пази.
— Благодаря ти. — Дланите обгърнаха лицето й. Той се качи на Тор. Мелизанда почувства на рамото си друга ръка. Беше Рианон. Те отстъпиха крачка назад и Мелизанда видя как мъжете се строиха и потеглиха.
Представляваха величествена и страховита гледка. Войските се точеха в безкрайна колона. Най-отпред яздеше Олаф, а от двете му страни Ерик и Конар — и двамата русокоси, високи и стройни. Шлемовете им, направени по викингски образец, вдъхваха ужас. Дори отдалеч се виждаше синият блясък в очите им. После следваха останалите синове на краля — Конан, Брайън, Брайс и Лейт и Михаел и Патрик, съпрузите на техни те сестри. Зад тях яздеха братята на Иърин и други братовчеди.
Изглеждаха непобедими. Земята трепереше под копитата им.
Постепенно колоната изчезна зад вратите на града.
Мелизанда остана в Дъблин, очакваща вести.
Яздеше по малко всеки ден, за да минава времето. Все още нямаше никакви новини. Олаф преговаряше с Мелморден за връщането на Нийл. Иърин четеше всички писма на глас в залата и те отново чакаха.
Времето минаваше, а Мелизанда не усещаше никакви признаци на бременност. Нито й се ядеше повече от преди, нито й се гадеше.
Но вече бяха минали два месеца и все още нямаше месечно течение.
Нощем сънуваше, че има дете. Вече не й изглеждаше ужасна мисълта за едно малко момченце, което да прилича на Конар.
Получаваше писма и от къщи. Те бяха обезпокоителни. Регвалд й пишеше за странни случки. Сутрин конници обикаляли крепостта. Почти всеки ден.
— Неприятности? — попита я Иърин.
Да! Искаше й се да заплаче. Не можеше да е откровена със свекърва си. Искаше й се да чака Конар у дома. Не тук.
— Не, нищо — отвърна тя. — Пишат ми за раждания, смърт. Нищо особено. Изгубили сме един овчар, починал от треска. Но иначе всичко е спокойно.
След една седмица Рианон й каза, че се прибира в къщи. Алфред беше изпратил търговски кораби и тя трябваше да ги посрещне.
Това беше изключителна възможност за Мелизанда.
— Ще дойда с теб — зарадва се тя.
— Нима и двете ще ни оставите? — разтревожи се Иърин. Тя се вглеждаше в Мелизанда. — И ти ли искаш да отплаваш с Рианон? — попита я тя.
Мелизанда се видя в чудо как да я излъже. Не можеше да каже истината. Затвори очи.
— Почакайте още една седмица — предложи Иърин. Двете с Рианон останаха, но от Регвалд идваха все по-тревожни новини. Молеше я да убеди Конар да се върне.
Датчаните се събираха при Брюж и на други места. Одо беше ги навестил и искаше Конар да е с него.
Мелизанда седна и написа писмо на мъжа си. Уверяваше го, че разбира задълженията му, но в този момент и двамата трябва да се върнат в къщи. Тя го молеше да я разбере.
Отново зачакаха. Времето летеше.
Най-накрая Мелизанда получи известие. Конар пишеше, че ще се върне скоро, но не веднага. Тя трябва да го чака.
Същата вечер съобщи на Рианон, че ще замине с нея. Отплаваха на другата сутрин.
Мелизанда излъга Иърин, че иска да види децата на Рианон, И че няма никаква опасност. В Англия беше спокойно.
Когато пристигнаха, тя вече беше обмислила плана си. Писа на Регвалд, че корабите на Конар са задържани поради войната в Ейре.
Изпратиха кораб да я вземе от Есекс.
Не беше трудно да убеди Рианон, че е по-добре да се прибере у дома. Тя не беше споделила е нея, че има проблеми и етърва й я пусна.
Само месец беше минал, откакто напусна Франция. Приближаването към родния бряг не й донесе удовлетворението, което очакваше.
Най-после се почувства зле. Гадеше й се.
Знаеше, че Конар ще побеснее, когато разбере какво е направила. Ще я мрази и презира. Може би ще намери утеха в ръцете на друга жена, например Брена.
Най-после Мелизанда стъпи на брега. Половината крепост я очакваше. Филип, Гастон, Регвалд, Мари, доячките, овчарите, селяните, воините. Всички я приветстваха сърдечно.
Тя щеше да командва крепостта в отсъствието на мъжа си.
Мелизанда поздрави всеки поотделно, после се оттегли на обяд с Регвалд, Филип и Гастон. Ужасяващи бяха новините за броя на датчаните, които се мяркаха наблизо. Тя реши един спор между двама крадци за болна крава, която умряла. Късно вечерта си легна.
В тяхната стая, където с Конар спяха заедно. Излегна се в голямото легло и се замисли.
Най-после го бе победила. Напусна без негово разрешение Дъблин и след това Есекс. И се прибра у дома.
Стомахът й се бунтуваше. От очите й потекоха сълзи.
Струваше й се, че ще се задуши от плач. Скочи и едва успя да намери леген. Повърна.
Първата нощ у дома. Тя беше графиня. Държеше съдбата в ръцете си.
И изпитваше огромна мъка.
Чувстваше се ужасно сама.
