поколения от рода Уинчестър бяха нарушавали определени закони, които не им допадаха особено. Вероятно това обясняваше защо Майлс безгрижно пренебрегва дадени принципи, за чието спазване други хора всекидневно се биеха до смърт. Някои наистина смятаха тайните преговори с врага по време на война за предателство. Но ако подкупването на няколко английски морски капитани можеше да осигури безпрепятственото отиване и връщане на корабите на Майлс до Антилските острови и щеше да напълни с пари сандъците на Мирамер до следващата реколта, то той би бил истински глупак да не се възползва от подобни обстоятелства. Това, че съседите му се отказваха от предоставената им възможност поради някакво криво разбрано чувство за патриотизъм, в никакъв случай не бе причина да се самообвинява. Майлс не изпитваше потребност да проявява преданост към нищо, освен към себе си. И дяволите да го вземат, ако допусне някакъв си нахален самозванец да заплаши внимателно обмислените му планове или бъдещето на Мирамер. Та нали звездите го бяха опазили по някаква причина при Триполи?
Освен това и дядо му щеше да постъпи по същия начин.
Влезе в спалнята си. Камината не бе запалена и все пак в стаята бе прекалено задушно, за да се спи. Обикновено спеше със затворени прозорци, тъй като хладният повей на бриза по кожата му често пробуждаше мъчителни спомени, които го нагаряха като огън, напомнящ му палещите лъчи на пустинното слънце. Мина край леглото и застана пред прозорците със спуснати кадифени завеси. Дръпна ги настрани. Разсеяна лунна светлина, проникна през стъклата. Майлс изгаси свещта и разтвори крилата, за да позволи на въздуха да нахлуе в помещението. Дори сега, така късно през нощта, ленената му риза лепнеше на гърба. Остана край прозореца и напълни дробовете си с въздух, и вдъхна тежките аромати на късното лято: уханието на орлови нокти, мириса на тютюневите ниви, дима от огън, запален някъде и къщурките на слугите. В далечината тютюневите стебла се люлееха, напомняйки морска шир, а зад нивите река Джеймс проблясваше като диамант на лунната светлина.
В съзнанието му изплува спомен; толкова бегъл, че Майлс не успя да го различи. Очевидно картина от детството — не изпита никаква болка, само приятна топлина се разля по тялото му. Толкова малко неща помнеше от детството си.
Обърна се е гръб към прозореца и поднесе чашата към устните си, а с другата си ръка започна да разкопчава панталоните за езда. Трябваше да донесе тук и бутилката ром. Пиеше му се още.
Седна на ръба на леглото, събу ботушите, после се изправи и смъкна панталоните. Дали да не повика Джили, тя можеше да донесе и ром? Беше се оказала доста гъвкава по отношение на настроенията, а и на прищевките му. Но дори Джили нямаше да успее да премахне обзелото го тази вечер безпокойство. Както, ако трябваше да си признае истината, нямаше да успее да стори това и ромът.
Изтегна се върху леглото и усети хладните чаршафи като балсам по сгорещеното си тяло. Лунни петънца играеха по тавана над главата му. Някъде в далечината самотен грак на ястреб прониза спокойната нощ. В следващия миг от тъмнината до Майлс долетя несъмнено женска въздишка.
Той остана неподвижен. Беше изключено да е Джили. Тя никога не идваше тук, без да я повика. Продължи да рови в замъгленото си от рома съзнание. А, изгладнялата за любов вдовица. Лидия Лорънс. Напълно бе забравил, че я покани. Но очевидно не и тя. Ако се съди по дълбокото й равно дишане, явно го очакваше от доста време.
В тъмнината тя приличаше по-скоро на сянка. Гладка, заоблена форма под белия чаршаф на фона на лунното небе. Майлс се обърна настрана, усетил уханната топлина, която тя излъчваше. Не си спомняше този мирис, което му се стори странно, защото си помисли, че не би забравил лекия дъх на люляк, който долавя от нея, и на който тялото му мигом реагира. Той инстинктивно се доближи до нея и усети дъха й върху врата си. Ръката му се плъзна по топлата извивка на талията й, обхвана бедрото и привлече покрития й с чаршафа ханш към слабините си.
Спящата жена се изви като разбудена от сън котка и така силно се притисна към него, че Майлс усети как го обзема внезапно желание да я обладае. Тялото му неволно се стегна, скова се, за да се овладее, но същевременно бе така живо и възбудено от копнеж, че се почувства като млад, съвсем неопитен в любовта мъж.
Той усети как гореща вълна облива цялото му тяло. По дяволите, толкова отдавна не е бил с жена. Дори Джили, с многобройните си таланти, не бе го възпламенявала толкова бързо и така неудържимо. Но независимо от страстта, която бе пробудила у него, вдовицата продължаваше да диша равномерно и дълбоко. Тя не беше се събудила.
Може би й е нужно по-нататъшно възбуждане. Той приближи устни към нейните и вкуси топлата им мекота. Дори насън те се отвориха под натиска на езика му и му позволиха безпрепятствено да проникне в устата й. Излъчваше лек дъх на ром, на сънливост, на някаква неспокойна невинност пред прага на някакво откритие…
Откъде, по дяволите, му хрумна подобна мисъл? Вдовиците, особено нахапаните като Лидия Лорънс, бяха вещи в любовната игра и само такива Майлс бе склонен да допуска в леглото си, когато имаше настроение за любов. Не бе възможно тя да не е наясно с това. Никоя девица, независимо колко е съблазнителна, не носи на мъжа наслада, без после да изтръгне скъпа и прескъпа цена от него.
Такава бе истината. Но в момента тази невинност го опияняваше все повече и повече. Устните му леко се извиха в усмивка. Това вероятно е някаква женска хитрост, целяща да го възпламени до непознати граници. Сега не бе в състояние да мисли за нищо друго освен за спящата, покрита с чаршаф, ухаеща на люляк изкусителна, която пробуждаше цялата нежност, на която бе способен, която го караше да се сдържа, дори когато тялото му крещеше да я обладае. Майлс никога преди не бе се отнасял с такова внимание към някоя жена. А и никоя досега не бе го предизвиквала да го прави.
Усещането бе странно, но и неочаквано приятно.
Господи, но тя е доста находчива, тази вдовица. Защо не е доловил това й качество досега? Ако трябваше да е откровен, интересът му към нея тази вечер се дължеше по-скоро на прищявка, отколкото на потребност. А преди това не помнеше да я е дарявал с нещо повече от бегъл поглед.
Лекият люляков аромат сякаш отново го подкани. Той зарови лице в разкошните й коси и мислено си отбеляза по-често да изпълнява прищевките си. Едно споразумение с нея би могло да се окаже изкусително и неочаквано приятно.
Ще се подчинява известно време на уловките й. После ще поеме ръководството на играта.
Пръстите му погалиха извивката на брадичката й, доловиха фините кости под копринената кожа. Прокара ръка по шията й и в съзнанието му изплува спомена за великолепната извивка на гърдите й. Канеше се да се пресегне към лампата на шкафчето до леглото, за да я види на меката златиста светлина, но в този миг тя извърна глава от него, сякаш искаше да избяга. С пръст на брадичката й той обърна главата й към себе си и отново долепи устни към нейните.
— Не — прошепни той тихо в тъмнината, все едно говореше на девствена младоженка.
Обгърна талията й с ръка и притисна плътно слабините й към своите. Усещането за неговата явна възбуда непременно ще я разбуди, мина му през ума и той прокара устни по слепоочието й, а после по бузата, преди отново да се насочи към устните й.
— Отдай ми се — пророни той с дрезгав от желание глас.
Нетърпелива въздишка се откъсна от гърдите й. Майлс не искаше повече да се въздържа. Едно е да се държи нежно, но да не получи своето от божественото усещане когато моментът е назрял, бе съвършено друго. Никой Уинчестър не бе пропускал подобна възможност досега, а още по-малко бе позволявал на жена да диктува правилата в леглото.
С един замах на ръката запрати чаршафа в краката им. Дочу сподавения й вик и я възнагради, като впи устните си в нейните. Тя сякаш застина и в този един-единствен миг, той изпита моментно колебание. Но после я притисна към себе си и светът се изпълни с дива, ненаситна, чувствена наслада.
До неговото едро тяло нейното бе крехко и деликатно. Сякаш всеки сантиметър от нея бе сътворен, за да достави удоволствие на неговите ръце и устни. Всяко нейно движение приличаше на сърдечен отклик, а всеки неин дъх усещаше като божествен допир върху разгорещената си кожа. Той потъваше все по-дълбоко и по-дълбоко в желанието си. Само веднъж преди бе изпитвал подобна силна страст. Тя бе така опияняваща, че първо се превърна в роб на жената, а после на опиата, който тя му даваше. И макар да се пребори със зависимостта си и от двете, почти нямаше момент, когато беше с жена, да не долови във въздуха тежката, сладникава и противна миризма на опиум и съзнанието му да не се замъгли от спомени.
