— Той ще се ожени за нея — изръмжа Фаръл.
Майлс рязко извърна глава към него.
— Как ли пък не. Стана грешка.
— Точно така, господине, и тази грешка е изцяло ваша — сряза го Едуина.
— Госпожо, знам къде се намира спалнята ми.
— А аз знам отлично каква е племенницата ми, мръсен негоднико — изкрещя Едуина истерично. — Как смееш да твърдиш, че единствената ти вина в случая било прибирането ти да спиш?
Майлс стисна зъби, за да облекчи болката в главата си.
— Но това е самата истина, госпожо.
Едуина Фаръл гневно премигна и отново даде пълна воля на високия си глас:
— Застреляй го, Джордж, и да приключим. Едва го гледам. Вие обезчестихте невинно младо момиче, Майлс Уинчестър. Крехка, нежна гургулица, която не подозира нищо за разпасаните ви навици, за похотта ви към…
— Достатъчно. — Майлс прокара нетърпеливо ръка през косите си. — Стореното — сторено. Не можем да го върнем.
— Само по този въпрос сме единодушни, господине — просъска Едуина.
Майлс не й отговори, а се обърна към Джордж Фаръл:
— Поемам цялата отговорност за запазване на репутацията на госпожица Лъвлейс.
— Ха! — изсумтя Едуина Фаръл. — Страхувам се, че жалката ви любовница ще разкаже всичко. До сутринта цялата къща ще жужи от новината.
— Аз ще се погрижа за Лидия — отвърна Майлс, отново обръщайки се единствено към Фаръл. — А що се отнася до госпожица Лъвлейс, разполагам със средствата да уредя щедро възмездяване, за да забрави цялата история.
— Негодник! — изпищя отново Едуина и едва бе възпряна от ръката на съпруга си. Очите й блестяха, сякаш самият дявол се бе вселил в нея. — Няма сума, която да възстанови физическото увреждане, което нанесохте на това младо момиче, а още по-малко — да заличи от ума й кошмарния спомен! Моята племенница, господине, не може да бъде купена!
Веждите на Майлс се стрелнаха нагоре.
— Много опропастени млади жени са намирали неочаквана утеха в богатството, госпожо Фаръл. Не намирам нищо пошло в подобно уреждане.
— Говорите като истински негодник — не се стърпя Едуина. — Джордж, престани само да държиш този пистолет и направи нещо.
Лицето на Фаръл беше студено под свъсените бели вежди; излъчването му на командир не губеше нищо от това, че в момента не е с униформа.
— Баща ви бе най-смелият и почтен мъж, когото някога съм познавал, Уинчестър, както и дългогодишен приятел. Ден не минава, без да се сетя за него и да не почувствам липсата му. Изказвам се великодушно, когато заявявам, че вие скверните неговата памет. Само това да бе причината — пак не бих пренебрегнал случилото се. Но тъй като то се отнася и до племенницата ми, абсолютно наложително е да се намеся. Или ще се ожените за племенницата ми, или ще постъпите на служба във флота под мое командване като капитан на фрегата.
— Джордж!
— Тишина, жено.
Като всяка истинска съпруга Едуина Фаръл въобще не му обърна внимание.
— Няма да позволя да се пазариш с този негодник. Ти какво — ума ли си загуби?
Майлс съвсем ясно виждаше липсата на каквито и било признаци на лудост в обкръжените с бръчки очи и Фаръл; от тях се излъчваше просто спокойна решителност. Командирът не си даде труда да спомене, но знаеше със сигурност, че на Майлс му е известно с каква власт разполага: като най-висш офицер в района по времена война, Фаръл наистина имаше правото да наложи на младия мъж каквото наказание реши. В момента Майлс би предпочел дуел на разсъмване, вместо да се жени. Ала умният Фаръл, естествено, не му предложи подобна алтернатива. Избра нещо несравнимо по-коварно.
Майлс не успя да се отърси от усещането, че Фаръл го преценява. Погледна по-възрастния мъж с присвити очи. Пламъче на задоволство се мяркаше в тъмните му зеници сякаш командирът отлично съзнаваше, че всъщност не предлага никаква истинска алтернатива на Майлс, а по-скоро го насилва да признае най-голямата си и непростима слабост, която така и не бе успял да овладее.
В капана е. Оковите бяха по-различни от онези в Триполи преди осем години, но гневът пред безсилието имаше същия горчив вкус. Майлс можеше единствено да се надява, че отмъщението му ще е сладко и вечно.
—
И Теди вече не бе в състояние да издържа повече. Нито минута. Като уви чаршафа плътно около себе си, тя стана от леглото и се изправи на леко разтрепераните си крака. Движението й накара леля й да замлъкне, а Майлс Уинчестър да я погледне с недружелюбните си тъмни очи. Той се приближи към нея, а тя инстинктивно се отдръпна, отблъсната от самата мисъл, че би могла да приеме протегнатата му за помощ ръка. За пръв път насочи очи към него и го дари със студен предупредителен поглед. Нещо дълбоко вътре в нея я разтърси.
Той, безспорно, бе най-заплашително изглеждащият човек, когото някога бе виждала и ни най-малко не приличаше на красивия любовник, в чийто обятия само преди минути си представяше, че е. Ако бе видяла лицето с белег на бузата, с язвителната, присмехулно извита уста или безразличните черни очи под свъсените вежди, щеше да помисли, че е попаднала в плен на някакъв кошмар. И никога нямаше да му се отдаде. Но нежното докосване на устните му върху нейните, прелъстителните нотки в гласа му, дори великолепното усещане от допира на тялото му до нейното, я потопиха още по-дълбоко в блаженството на съня й, обещаната и чакащата я там страст, топлина… и любов…
Но този мъж не знаеше нищо за тези чувства. Унесена в съня, тя без съмнение си е въобразила почувстваната нежност, надигналото се желание — докато не усети болката. Болката се оказа прекалено истинска и я изтръгна от окъпания в лунна светлина сън, за да я върне в суровата действителност.
Не е било никакъв сън. Беше отдала девствеността си на напълно непознат мъж, при това със забележителна липса на колебание. Наистина — откликна сякаш някак, без да го съзнава, е чакала именно него и точно този момент цял живот; беше жадна, зряла и напълно склонна да му се отдаде.
Руменината така видимо заля страните й, че се наложи да отклони поглед от него, преди тези проблясващи тъмни очи да съзрат нейната готовност или и най-малкото доказателство за удовлетворението й. Без съмнение дори сега, с примка на шията, той се радва на лекотата, с която постигна завоеванието си. И се наслаждава все едно е капчица първокласен алкохол, чийто вкус човек продължава да усеща в устата си. И само дето от задоволство не млясва с устни.
От друга страна, един мъж не може да е така нахален или да проявява такава увереност в способностите си, без да има огромен опит в това отношение. Вероятно лекотата на завоеванието му всъщност не му е донесло никакво удовлетворение. Сигурно не е открил нищо специално в цялата случка. Или в нея самата. Та нали в крайна сметка я бе сбъркал с друга жена; жена, която очевидно е очаквал да завари в леглото си. На такъв тип мъже завоеванията явно лесно се удават и то много по-често, отколкото на повечето други.
Вдигна поглед към него и посрещна преднамерено хладния му взор. Не откри никакво задоволство в дълбоките му очи. Нито някакво друго чувство. Те бяха безизразни и безжизнени черни бездни. Все едно гледаше в яма.
Усети как я полазват тръпки.
— Не — обяви тя, вирвайки леко брадичка, за да го погледне право в очите.
Беше поне с петнадесет сантиметра по-висок от нея, а може би и повече. Широките му плещи и ръцете с добре оформени мускули само засилваха впечатлението, че стига да реши, би я смачкал. Или така й нашепваше съвсем скорошният спомен, когато бе притисната към гърдите му. Кожата му бе възпламенила всеки сантиметър от нейната. Дори в момента ноздрите й усещаха разгорещения му мъжки мирис…
