Тя фокусира погледа си, видя го и този път наистина се намръщи.
— Само погледни всички тези глупави жени, които пърхат около партньора ти. Отвратително.
— Наистина ли?
— Да. Обещай ми нещо.
— Какво?
— Ако ме видиш някой път да се държа по този начин, да ме застреляш.
— С удоволствие — обеща Ник и се засмя.
Ноа се извини на фен клуба си и приближи към тях.
— Какво е толкова смешно?
— Джордан иска да я застрелям.
Ноа сведе поглед към нея и за секунда-две тя се радваше на пълното му внимание.
— Аз мога да го направя — предложи любезно услугите си той.
Присмехулните нотки в гласа му я подразниха. Тъкмо реши да се махне от тези двама досадници, когато видя Дан Робинс, който се бе запътил към нея. Поне си мислеше, че е Дан. Лицето му беше твърде размазано, за да е сигурна. По-рано вечерта вече бе танцувала с него и без значение каква беше музиката — валс, танго или хип-хоп, — той подскачаше в някакъв свой ритъм, нещо като изопачена версия на полка. Джордан промени намерението си и остана. Пристъпи по-близо към Ноа и му се усмихна. Хитростта й успя, Дан се поколеба и се обърна.
— Не искаш ли да знаеш защо пожела да я застрелям? — поинтересува се Ник.
— Вече знам защо — отвърна Ноа. — Отегчена е.
Тя плъзна ръка в джоба му, напипа очилата си и си ги надяна на носа.
— Не съм отегчена.
— Напротив.
Докато говореше, Ноа гледаше над главата й. Подозираше, че го прави нарочно, за да я дразни.
— Той е прав — отбеляза брат й. — Сигурно си отегчена. Имаше единствено компанията си и след като я продаде…
— За какво намекваш?
Ник сви рамене.
— Сигурно си отегчена.
— Само защото не харесвам едни и същи неща като вас двамата, не означава, че съм отегчена или нещастна. Аз имам чудесен социален живот и…
— Мъртвите имат по-вълнуващ социален живот — прекъсна я Ноа.
Ник с готовност го подкрепи:
— Наистина не се забавляваш особено.
— Разбира се, че се забавлявам. Чета много и…
Сега и двамата й се хилеха. Държаха се като противни клоуни и тъкмо смяташе да им го каже, когато Ник я изпревари:
— Ти наистина харесваш хубавите книги. Коя беше тази, която четеше преди два дни?
— Не си спомням. Чета много книги.
— Аз пък си спомням — уточни Ноа с дразнещо весел глас. — Ник, Дилън и аз тъкмо се бяхме върнали от риболов, когато те заварихме да седиш зад бюрото, задълбочена в събраните съчинения на Стивън Хокинг1.
— Те са изключително завладяващи.
Коментарът й предизвика буйния смях и на двамата.
— Престанете да ми се подигравате и се махайте. И двамата.
Май избра неподходящ момент да ги прогони. Веднага щом им каза да се махат, видя Дан отново да приближава към нея. Джордан сграбчи ръката на Ноа. Беше сигурна, че той отлично разбира причината за поведението й — трябваше да е сляп, за да не забележи крачещия към тях Дан, — но не каза нищо.
— Сестра ти живее в саксия — отбеляза Ноа.
— Ник охотно го подкрепи:
— Джордан, кога за последен път си вършила нещо импулсивно, само за забавление?
— Правя много неща за забавление.
— Ще конкретизирам въпроса си. Кога си правила нещо за забавление, което не включва компютри, компютърни чипове или софтуер?
Тя отвори уста, за да отговори, сетне я затвори. Не се сещаше за нищо, но това беше, защото се намираше под напрежение.
— Някога впускала ли си се в нещо непрактично? — не мирясваше Ноа.
— И каква е логиката да го правя?
Ноа се обърна към Ник:
— Тя сериозно ли говори?
— Боя се, че да — примирено потвърди брат й. — Преди изобщо някога сестра ми да реши да извърши нещо спонтанно, първо ще анализира всички факти, а след това ще пресметне статистическите възможности за успех…
Двамата явно здравата се забавляваха за нейна сметка и навярно щяха да продължат в същия дух, ако в този момент работодателят им — доктор Питър Моргенстърн, не се присъедини към тях. Носеше чиния с две парчета от сватбената торта.
С годините Моргенстърн бе станал добър приятел на семейството и за нищо на света не би пропуснал сватбата. Джордан го харесваше и му се възхищаваше. Той беше блестящ съдебен психиатър, който ръководеше елитен отдел към ФБР. Ник и Ноа бяха членове на екипа, работещ по специалната програма „Издирване на безследно изчезнали“. Сред отговорностите им бе откриването на изгубени и експлоатирани деца и Джордан смяташе, че именно на тях се дължи голяма част от успеха й.
— Виждам, че тримата добре се забавлявате.
— Как можеш да ги понасяш? — попита Джордан.
— Има мигове, в които се питам дали не полудявам. Особено с този тук — отвърна той и кимна към Ноа.
— Сър, съжалявам, че двамата със съпругата ви сте принудени да седите на една и съща маса с нашата леля Айрис — намеси се Ник. — Тя разбра ли, че сте лекар?
— Боя се, че да.
— Айрис е вманиачена ипохондричка — обясни той на Ноа.
— Какви са шансовете лекар да се окаже в една компания с нея? — попита Ноа.
Всички се бяха извърнали към масата на Моргенстърн, където седеше леля Айрис.
— Едно на 179 700 — отвърна Джордан, преди да успее да се спре.
Тримата мъже се обърнаха към нея.
— Това точна цифра ли е или предположение? — слисано попита доктор Моргенстърн.
— Точната цифра, изчислена на базата данни от 600 гости — отвърна младата жена. — Аз никога не правя предположения.
— Винаги ли е такава? — запита се на глас Ноа.
— Почти — унило потвърди Ник.
— Само защото имам математическа мисъл…
— Но не и здрав разум — довърши Ник.
— Определено мога да те включа в екипа — рече Моргенстърн. — Ако някога решиш да смениш кариерата си, можеш да дойдеш да работиш за мен.
— Не! — ужаси се Ник.
— В никакъв случай — присъедини се и Ноа.
Докторът се обърна към Джордан и й смигна заговорнически.
— И без това няма веднага да й възложа оперативна работа. Също като вас двамата, и тя ще има нужда от интензивно обучение. — Секунда-две имаше вид, сякаш сериозно обмисля възможността, после продължи: — Имам добро усещане за Джордан. Вярвам, че ще бъде ценно попълнение за нашето подразделение.
