Танц в сенките

— Сър, няма ли правило, което забранява двама членове на едно и също семейство да работят заедно?

— Аз нямам подобно правило — заяви Моргенстърн. — Няма да я карам да завършва академията. Лично ще я обучавам.

Ноа изглеждаше ужасен.

— Сър, все пак идеята ви не е добра — настоя той, докато Ник кимаше енергично в знак на съгласие.

Раздразнена, Джордан се извърна към Ноа:

— Я ме чуйте добре, господин На всяко гърне мерудия. Решението не е ваше, а мое.

Докторът изглеждаше очарован от реакцията на Ноа на предложението му.

— Ще имам ли разрешение да нося оръжие? — попита Джордан.

— И дума да не става! — отряза я Ник.

— Ти си непохватна и сляпа като прилеп — намеси се Ноа. — Като нищо ще се застреляш — предрече зловещо.

Тя се усмихна на Моргенстърн.

— Беше ми много приятно да си поговорим. А сега, ако ме извиниш, предпочитам да се махна от тези двама кретени.

Ноа сграбчи ръката й.

— Хайде. Ела да танцуваме.

След като вече я влачеше към дансинга, едва ли имаше смисъл да протестира. Булката бе убедила сестра си да пее. Изабел имаше прекрасен глас и когато запя любимата балада на Кейт, гостите притихнаха. Млади и стари, всички бяха запленени от нея.

Ноа притегли Джордан в обятията си и я притисна към гърдите си. Трябваше да признае, че усещането не беше от неприятните. Харесваше й да усеща твърдото му, мускулесто тяло до своето. Харесваше й и уханието му. Не знаеше какъв одеколон използваше, но беше много мъжки и секси.

— Не обмисляш сериозно възможността да работиш за доктора, нали? — попита той, докато погледът му се рееше някъде над главата й.

В гласа му наистина звучаха тревожни нотки. Тя не можа да устои на изкушението да го предизвика още малко.

— Само ако ме направят твой партньор.

Ноа се усмихна и поклати глава:

— Няма да стане. А и ти се шегуваше, нали?

— Добре — съгласи се младата жена. — Не съм обмисляла сериозно възможността да работя за доктор Моргенстърн. Сега щастлив ли си?

— Аз винаги съм щастлив.

Тя завъртя очи. О, боже! Какво его!

— Между другото, доктор Моргенстърн не говореше сериозно. Той се шегуваше, искаше да ви подразни и предизвика. И успя. Наистина се паникьосахте.

— Докторът никога не се шегува, а аз никога не се паникьосвам.

— Добре, дори и да не се е шегувал, аз пак не бих си помислила да работя за него.

Той я озари с ослепителната си усмивка и за миг Джордан забрави колко дразнещ може да бъде.

— Не съм и мислил, че ще се заинтересуваш.

Думите му отново я ядосаха.

— Тогава защо водим този разговор? Щом знаеш отговора, защо ме питаш?

— Просто за да съм сигурен. Това е.

Двамата се поклащаха около половин минута под ритъма на музиката и тя започна да се отпуска, когато той разсея магията.

— Впрочем ти щеше да си ужасна за нея.

— За нея?

— Работата.

— Откъде знаеш дали ще съм добра или лоша?

— Ти живееш в зона на комфорт. Ето откъде знам.

— Успя да ме заинтригуваш. Какво означава зона на комфорт!

— Там, където си. Никога не излизаш извън безопасното си обкръжение, от своята зона на комфорт. Ти стоиш в сенките. — Преди тя да успее да възрази, той добави: — Обзалагам се, че никога през целия си живот досега не си правила нещо спонтанно, нито пък си поемала някакъв риск.

— Само за последната година поех доста рискове.

— Нима? Назови поне един.

— Продадох компанията си.

— Това беше добре пресметнато решение и ти получи огромна печалба — обори я тутакси той. — Какво друго?

— Пробягах доста километри. Мислех си дали догодина да не се включа в Бостънския маратон — обяви тя.

— За това се изисква единствено организация и строга дисциплина. Освен това си го правила, за да запазиш форма — възрази Ноа.

Вече не гледаше над главата й. Сега се взираше в очите й и я караше да се чувства изключително неудобно. Дори от това да зависеше животът й, Джордан не можеше да се сети за едно-единствено спонтанно действие или риск, който някога да е поела. Всичко, което правеше, беше добре обмислено и планирано до последната подробност. Нима наистина животът й бе толкова скучен? Наистина ли тя беше скучна и предсказуема?

— Май ти е трудно да се сетиш дори за едно?

— Няма нищо лошо в това да си предпазлив. — Страхотно, сега вече звучеше като деветдесетгодишна старица.

Ноа имаше вид, сякаш едва се сдържа да не прихне.

— Права си — кимна. — Няма нищо лошо в това човек да е предпазлив.

Засрамена, защото току-що бе осъзнала колко е скучна, както и факта, че той отдавна го е разбрал, Джордан побърза да смени темата и да отклони разговора от себе си. Изтърси първото, което й хрумна:

— Изабел има прекрасен глас, нали? Бих могла да я слушам цялата нощ. Знаеш ли, че неколцина музикални агенти я обсаждат с обещания да я направят звезда? Но тя не проявява интерес. Въпреки че е едва в първи курс, вече е решила да завърши магистратура по история, а след това да стане преподавател. Интересно, не мислиш ли? Отказва се от славата и богатството. Мисля, че е забележително, а ти?

Ноа я дари със сияйната си усмивка, която сякаш я прониза, но в същото време имаше озадачен вид. Нищо чудно. Та тя бъбреше несвързано като малко дете. Знаеше, че трябва да спре да говори, но явно не можеше да си затвори устата. Изпитателният му поглед я караше да се чувства като кълбо от нерви.

В името на Бога, Изабел, спри да пееш — помоли се мислено младата жена. — Стига с това мъчение!

— А знаеш ли, че след няколко години Изабел ще наследи земя в Шотландия? Нарича се Глен Макена — отново заговори Джордан. — Поканила е на сватбата най-странния дребосък, когото съм виждала. Преди малко се запознах с него, събрал е голям обем информация, която държи в кутии в Тексас. Той е професор и е направил задълбочени проучвания за враждата, която, според него, съществува от векове между семействата Бюканън и Макена. Според професора, Дилън и Кейт не би трябвало никога да се женят. Имало и някаква легенда за съкровище. Много завладяваща история наистина.

Трябваше да спре, за да си поеме дъх, ако не искаше да припадне.

Той спря да танцува за няколко секунди, сетне попита:

— Изнервям ли те?

Пфу!

— Да, когато се взираш по този начин в мен. Предпочитам отново да се върнеш към грубиянските си маниери и да гледаш над главата ми, докато говориш с мен. Точно затова го правиш, нали? За да си груб?