Гласът му бе рязък и груб. Джейми се обърна и бавно се запъти към леглото си, обаче прехвърляше наум какво й е нужно, за да спаси Ангъс.
Когато се върна при съпруга си, ръцете й бяха пълни със скъпоценните бурканчета. Върху джоба на робата си бе забола игла с вдянат конец. От другия й джоб се подаваха три бели чорапа. Джейми бе твърдо решена да направи всичко, което е по силите й, за да спаси този воин, с или без помощта на съпруга си. Надяваше се само, че Алек няма да вдигне голяма врява, преди накрая да се предаде и да я остави да си свърши работата. Свещеникът даде последно причастие и коленичи.
Алек махна на хората си, обърна се и едва не събори Джейми на пода. Инстинктивно се пресегна и я хвана.
Беше и много ядосан. Погледът му говореше достатъчно, както и силата, с която стискаше раменете й. Джейми пое дълбоко дъх и изрече:
— В Англия имаме доста старомоден обичай, Алек. Ние не оплакваме един човек, преди да е умрял, и не викаме свещеник, преди да сме сигурни.
Думите й привлякоха вниманието на всички.
— Алек, не можеш да бъдеш сигурен, че Ангъс ще умре. Позволи ми да видя раните му. Ако Господ е решил да го прибере при себе си, каквото и да направя няма да има значение.
Докато чакаше отговор, избута ръцете му настрани. Алек я гледаше, сякаш се е побъркала. Джейми се опита да приближи до масата, но той застана пред нея.
— Там има кръв. Видях.
— От кръвта ти прилошава.
— Алек, откъде ти хрумна подобно нещо?
Той не отговори на предизвикателните й думи.
— Няма да ми прилошее.
— Ще ти прилошее и това никак няма да ми хареса.
Гневното му лице и сърдитият блясък в очите му не я уплашиха.
— Смятам да се погрижа за този мъж, съпруже мой, с или без твоето разрешение! А сега се махни от пътя ми.
Той не се помръдна, но очите му се разшириха от изненада при рязката й заповед. Джейми си каза, че може би обмисля идеята дали да не я удуши на място. Осъзна, че заповедническият тон не е най-добрият начин да го застави да й помогне.
— Алек, аз казвах ли ти как да се биеш с онези бандити, които ни нападнаха по пътя?
Кинкейд си помисли, че въпросът й е твърде нелеп, за да му отговаря. Джейми сама си отговори.
— Не, разбира се, че не. Аз не знам нищо за битките, съпруже мой, но умея да лекувам. Смятам да помогна на Ангъс и няма да позволя никой да ми попречи. Моля те, отдръпни се от пътя ми! Приятелят ти е подложен на ужасни мъки.
Последните й думи привлякоха вниманието му.
— Откъде знаеш? Видях как лицето му се изкриви.
— Сигурна ли си?
— Напълно.
Нетърпението в гласа й го учуди. Само за миг се бе превърнала в тигрица.
— Прави това, което знаеш.
Джейми облекчено въздъхна и забърза към масата. Остави бурканчетата с мехлемите в единия ъгъл и се наведе над Ангъс, за да разгледа раните.
Всички воини изглеждаха възмутени и гневни. Алек си каза, че нищо чудно някои от тях да се разбунтуват. Той скръсти ръце пред гърдите си и бавно ги огледа. Всички бяха вперили погледи в него и очакваха какво ще направи, за да накаже непочтителната намеса на жена си.
Джейми не им обърна никакво внимание. Опипа подутината върху челото на Ангъс и разгледа раната на гърдите му.
— Както очаквах.
— Много ли е зле? — попита Алек.
Джейми поклати глава. Когато заговори, в гласа й трептяха радостни нотки.
— Много шум за нищо.
— Много шум за нищо? — неразбиращо повтори той.
— Изглежда по-зле, отколкото е в действителност.
— Значи не умира?
Въпросът бе зададен от свещеника. Възрастният мъж се изправи олюлявайки се, задъхан от усилието. От гърдите му излизаха свистящи хрипове. Загледа се намръщено в Джейми.
— Има много голяма вероятност да оживее, отче — каза Джейми и в същия миг чу женски вик. Предположи, че е Елизабет.
— Бих искал да ти помогна — заяви свещеникът.
— Ще ни бъда много благодарна, отче — рече Джейми, чувайки зад гърба си недоволното мърморене на останалите воини, и се обърна към съпруга си: — Виждам, че се каниш да си тръгнеш заедно с хората си, но ако не те очаква нещо важно, ще ти бъда благодарна да останеш и да ми помогнеш.
Отиваме да сковем сандък — обясни Алек.
— Сандък?
— Погребален сандък — намеси се свещеникът.
Джейми смаяно ги изгледа. Поискай се да запуши с длани ушите на Ангъс, за да не чува този обезкуражаващ разговор.
— За Бога, нима се каните да заровите Ангъс жив?
— Не, ще почакаме — увери я Алек. — Ти май наистина мислиш, че можеш да го спасиш, нали?
— С какво мога да помогна? — намеси се Гейвин, преди Джейми да отговори на съпруга си.
— Имам нужда от повече светлина, ленено платно, нарязано на ивици, чаша с топла вода, две кани с чиста вода и две дървени летви, Гейвин, ей толкова широки и ей толкова дълги!
— Ръката му е счупена, момиче. Да не мислиш да я отрежеш? — попита свещеникът.
— Няма да режем ръката — раздразнено отвърна Джейми. — Ще я наместим.
— Можеш ли да го направиш? — недоверчиво я нагледа свещеникът.
— Мога.
Кръгът от мъже около масата се стесни. Гейвин си проправи път и приближи до господарката си.
— Ето чашата топла вода, която искаше. Оставям двете кани зад теб.
Джейми отвори едно от бурканчетата си, загреба от кафявия прах и го размеси с вода. Когато течността потъмня, тя подаде чашата на Гейвин.
— Моля те, подръж за малко.
— Какво е това, господарко? — попита Гейвин и подуши.
— Нещо, което ще помогне на Ангъс да заспи. Освен това ще облекчи и болката му.
— Но той вече спи.
Джейми не разпозна гласа, но усети, че бе изпълнен с гняв и раздразнение.
— Да, той спи — промърмори друг от войниците. — Всеки може да го види.
— Той не спи — възрази Джейми, опитвайки се да запази търпение. Знаеше, че трябва да бъде спокойна, ако иска да помогне на ранения.
— Тогава защо не говори и не си отваря очите?
— Защото го боли твърде много — Отвърна Джейми. — Алек, ще повдигнеш ли главата му, за да може да го изпие по-лесно?
Алек бе единственият, който не се бе опитал да й се противопостави. Той приближи до масата и повдигна главата на Ангъс. Джейми се наведе над приятеля на съпруга си, обхвана лицето му с ръце и заговори:
— Ангъс, отвори очи и ме погледни.
Трябваше да го повтори три пъти, преди воинът да се подчини.
Смаян шепот се понесе над масата. Сякаш всички неверници най-сетне се убедиха.
— Ангъс, трябва да изпиеш това — нареди Джейми. — Ще облекчи болката ти. — Не отдръпна чашата,
