докато болният не отпи голяма глътка. Младата жена доволно въздъхна.
— След минута-две лекарството ще подейства.
Алек й се усмихваше.
— Той все още може да получи треска и да умре — прошепна тя, страхувайки се да не им е дала твърде много надежда.
— Няма да посмее!
— Нима да посмее ли? — Не и след като му се разкрещя така — отвърна Алек. Джейми усети, че се изчервява.
— Трябваше да повиша глас, за да го накарам да ме чуе и да ми се подчини.
— Мисля, че вече спи — намеси се Гейвин.
— Сега ще видим — каза Джейми, надвеси се отново над Ангъс и повдигна лицето му.
— Поотпусна ли те?
Воинът бавно отвори очи. Джейми видя, че лекарството е започнало да действа, тъй като те бяха замъглени. Лицето му също бе придобило отнесено изражение.
— На небето ли съм? — прошепна Ангъс. — Ти моят ангел ли си?
— Не, Ангъс — усмихна се Джейми. — Все още си в Шотландия.
Ужас пробягна по лицето на ранения.
— Мили Боже, май наистина не съм на небето. Сигурно съм в Ада. Сигурно дяволът си играе някоя жестока игра с мен. Приличаш на ангел, но говориш като… англичанка.
Последните му думи заглъхнаха и той потръпна. Джейми се наведе към лявото му ухо, толкова близо, сякаш го целуваше, и прошепна на келтски:
— Успокой се, приятелю. Ти си в безопасност, в ръцете на шотландци! Представяй си следващата си битка с англичаните, ако това ще те накара да се чувстваш по-добре, но не говори. Остави на лекарството да те приспи.
Мекият изговор, с който изрече думите, прозвуча ужасно в собствените й уши. Ала Ангъс бе твърде замаян, за да разбере. Лицето му се отпусна и той затвори очи.
Джейми си помисли, че сигурно брои английските рицари, които ще убие.
— Какво му казахте, милейди? — попита един воин и надникна над рамото й.
— Казах му, че е прекалено твърдоглав, за да умре — отвърна Джейми и изискано сви рамене.
Гейвин бе озадачен.
— Но откъде знаете, че е твърдоглав?
— Той е шотландец!
Гейвин погледна към Алек, за да види дали да се обиди, или развесели. Алек се усмихваше. Гейвин си каза, че господарката му само се е пошегувала. Намръщи се, питайки се колко ли време ще му трябва, за да разбере тази необикновена англичанка. Сладкият й глас бе не по-малко измамен от външния й вид. Изглеждаше толкова малко и крехко създание. Върхът на главата й едва достигаше рамото на съпруга й. А този дрезгав глас можеше да го накара да изпълни всяка нейна молба.
— Аз също искам да ти помогна.
Беше Елизабет. Тя бе застанала от другата страна на масата, втренчена в лицето на Джейми. Русокосата жена все още изглеждаше уплашена, но едновременно с това и изпълнена с решителност. Джейми й се усмихна и тя плахо отвърна на усмивката й.
— Ангъс е мой съпруг. Ще направя всичко, което ми кажеш.
— Ще ти бъда много благодарна — рече Джейми. — Намокри тази кърпа и я постави на челото му.
Джейми измъкна трите чорапа от джоба си и пъхна в единия дървената летва, която Гейвин бе донесъл. Преди да свърши, един от воините бе покрил втората летва.
Ръцете й трепереха, тъй като най-ужасната работа все още предстоеше, но не биваше да я отлага повече.
— В Англия, за да приспиш някого, се използва кърпа, напоена със специална отвара за сън — рече Джейми, — но аз не вярвам много на това. Надявам се, че Ангъс няма да се събуди.
— Щеше ли да спи по-добре, ако бе използвала напоена кърпа? — попита един от мъжете.
— О, да — отвърна младата жена, — но може и да не се събуди. Доста често се случва. Не си струва да се рискува. Алек? Ще трябва да ми помогнеш! Нямам достатъчно сила! Гейвин, ще имам нужда от дълги ивици ленено платно, с които да пристегна двете дървени ленти!
Джейми нахлузи третия чорап около подутата ръка на Ангъс, отряза пет дупки отпред и промуши през тях пръстите му. Всеки път, когато докосваше ръката, хвърляше бърз тревожен поглед към ранения, за да провери дали не се е събудил.
— Алек, дръж ръката му! Гейвин, ти хвани горната част — нареди тя. Дърпай, но бавно, моля те, докато намествам костта. Елизабет, по-добре се обърни. Не искам да гледаш това.
Джейми пое дълбоко дъх и промърмори:
— Как мразя тази част от работата. Сега!
Трябваха й три опита, докато най-сетне остана доволна от свършеното — двете счупени кости бяха наместени точно. Младата жена пъхна едната летва под ръката, а втората сложи отгоре. Алек ги прихвана здраво, докато тя сръчно намотаваше ленените ивици около тях. Накрая ръката на Ангъс се оказа здраво превързана и неподвижна.
— Най-лошото свърши — облекчено въздъхна Джейми.
— Ами раната на гърдите му, милейди — напомни й свещеникът. Закашля се силно и мъчително и добави: — Струва ми се, че е доста дълбока.
— Изглежда по-зле, отколкото е — увери го младата жена.
Всеобщата въздишка я накара да се усмихне. Когато поиска още свещи, едва не ослепя — от всички страни й подаваха по една.
Джейми помоли за още една чаша с топла вода. Отвори друго от своите бурканчета, изсипа малко оранжев прах и подаде течността на свещеника. Той смаяно я изгледа.
— Изпийте това, отче. Ще излекува кашлицата ви!
Свещеникът загуби дар слово. Нейната загриженост го удиви. Отпи голяма глътка и се намръщи.
— Докрай, отче — настоя младата жена.
Подобно на малко дете, той се поколеба за миг, но сетне се подчини.
Джейми се зае с раната на гърдите, която бе покрита с прах и засъхнала кръв. Работеше много внимателно, тъй като и от личен опит, и от наставленията на майка си помнеше колко опасна може да бъде замърсената рана. След като я почисти, Джейми взе иглата и конеца, за да я зашие.
Алек бе заповядал да донесат легло. Знаеше, че съпругата му ще иска да бъде близо до болния, а къщата на Ангъс бе доста отдалечена.
През цялото време Елизабет не бе проговорила отново. Тя стоеше срещу Джейми и наблюдаваше всяко нейно движение.
Джейми почти не й обръщаше внимание. Бе прекарала надвесена над ранения толкова дълго, че когато се изправи, остра болка прониза гърба й и тя изохка. Олюля се, но в същия миг десетина ръце се протегнаха, за да я подкрепят.
— Елизабет, моля те, помогни ми да превържем гърдите — рече Джейми и уморено се усмихна на разтревожената жена.
Елизабет с готовност се съгласи и след като двете привършиха, Алек отнесе приятеля си до леглото.
— Когато се събуди, ще бъде луд от болка — предупреди Джейми. — Ще имаш истински звяр в ръцете си, Елизабет.
— Ще се събуди ли?
— Да, ще се събуди — кимна Джейми.
Тя остави Елизабет да завие съпруга си и я попита:
— Къде отидоха Едит и Ани?
— Да спят — отвърна Елизабет и нежно погали с ръка подутото чело на Ангъс. Любящият й жест показваше колко много държи на него. — Трябва да ги събудя, когато… Ангъс умре.
Джейми объркано стрелна с поглед Алек. В този миг се чу шумното хъркане на отец Мърдок. Старецът се
