да помръдне другата си ръка, усети, че някой го държи.
Отвори очи и я видя. Главата й почиваше до крака му. Не разбираше откъде го знае, но бе сигурен, че очите и са виолетови — блестящо, омагьосващо виолетово…
Ангъс си помисли, че тя спи, но когато се опита да издърпа ръката си от нейната, тя не му позволи.
Скоро залата се изпълни с войници. Приятелите му се усмихваха. Ангъс се опита да отвърне на поздравите им. Изпитваше ужасна болка, но по ведрите им лица разбра, че няма да умре. Навярно молитвите за последното причастие, които бе чул, се отнасяха за някой друг.
Алек и Гейвин стояха на входа. Алек гледаше жена си, а Гейвин наблюдаваше мъжете.
Воините изглеждаха зашеметени от това, на което бяха станали свидетели. Всички знаеха, че лейди Кинкейд е спасила приятеля им от смъртта, а немощната усмивка на Ангъс само потвърждаваше чудото. Залата бе почти пълна с мъже и когато един от тях коленичи и сведе глава, останалите го последваха, дори тези, които бяха още отвън.
Това бе знак за вярност. Но не заради Ангъс коленичиха воините. Ангъс им бе равен. Не биха коленичили пред него. В момента воините отдаваха своята вярност на лейди Кинкейд.
— Казах, че ще й трябва доста време, за да спечели доверието им — обърна се Гейвин към Алек. — Оказа се, че съм сгрешил. Беше й необходим по-малко от един ден.
Маркъс, придружаван от сестра си Едит, влезе последен. Двамата застанаха до Гейвин. Елизабет, която водеше Ани за ръка, се приближи към тях.
— Виждаш ли, Ани? Казах ти, че Ангъс е по-добре. Погледни как се усмихва — прошепна щастливата жена, сетне пусна момичето и се хвърли към съпруга си.
— Лейди Кинкейд спаси Ангъс — обърна се Гейвин към Маркъс. — Сега е време за радост, приятелю, не за ярост. Защо си толкова намръщен?
— Ангъс щеше да се оправи и без помощта на лейди Кинкейд. Това е Божията воля. Не е нейна заслугата.
Резкият му глас привлече вниманието на Алек.
— Ти май не приемаш съпругата ми, Маркъс?
Воинът поклати лава.
— Приемам я, защото е твоя съпруга, Алек, и винаги ще я защитавам, дори с цената на живота си. Но тя няма да спечели моето доверие толкова лесно.
Ани и Едит стояха до Маркъс и внимателно слушаха разговора. И двете бяха намръщени. Алек ги изгледа и сетне отново заговори:
— Всички вие ще я посрещнете радушно и ще се отнасяте с уважение към нея. Разбрахте ли ме?
Жените веднага кимнаха в знак на съгласие. Маркъс остана неподвижен.
— Толкова ли бързо забрави Хелън, Алек?
— Изминаха три години — подхвърли Гейвин.
— Не съм я забравил — заяви Кинкейд.
— Тогава защо…
— Аз се ожених, за да изпълня заповедта на моя крал, Маркъс, и ти дяволски добре го знаеш. Преди да обърнеш гръб на моята съпруга, добре запомни следното: Джейми също се омъжи за мен по заповед на своя крал. Тя не желаеше този брак, както и аз. Длъжни сте да я уважавате и почитате, задето с достойнство е изпълнила своя дълг.
— Наистина ли не е искала да се омъжи за теб? — попита Ани. В кафявите и очи се четеше искрено учудване.
Алек поклати глава.
— Единствената причина, поради която разговарям по този въпрос с теб, Ани, е тази, че Хелън бе твоя сестра. Джейми бе обещана на друг мъж. Защо ще иска да се омъжва за мен?
— Англичаните не харесват шотландците, както и ние не ги харесваме — вметна Гейвин.
— Твоята съпруга не знае колко е щастлива — свенливо промърмори Ани.
Алек се усмихна на искреността в гласа й. Тримата останаха да гледат втренчено след него. Той отиде до спящата си съпруга и нежно я вдигна на ръце. Притисна я силно до гърлите си.
Гейвин го бе последвал, за да заеме мястото край леглото на Ангъс.
— Питам се, Алек, колко ли време ще й трябва на твоята съпруга да ни приеме? — подхвърли той.
— Не много — предрече Алек. Закрачи към леглото си, но подвикна през рамо: — Скоро ще свикне, Гейвин. Ще видиш.
Единадесета глава
През първата седмица Джейми сложи началото на три войни.
Намеренията й бяха съвсем почтени. Тя реши, че трябва да изпълнява задълженията си на съпруга на могъщ леърд да се грижи за Алек и домакинството му.
Дълбоко в себе си се надяваше, че едновременно с това ще се заеме и с някои наложителни промени в замъка и в именията. Ако наистина се захванеше здраво с тази работа, може би щеше да успее поне малко да цивилизова тези планинци.
Никой не можеше да я обвинява за трите войни, последвали една след друга. Виновни бяха тези шотландци, с техните нелепи обичаи, с твърдоглавието им и най-вече с безкрайната им гордост. Нейна ли бе вината, че никой от тези варвари не притежаваше капка здрав разум?
На следващия ден, след като през нощта бе спасила ранения Ангъс, Джейми спа до късно. Каза си, че си е заслужила почивката, ала внезапно си спомни, че е неделя и е пропуснала утринната литургии. Едно от задълженията й бе да присъства на сутрешната неделна служба и тя се ядоса, че никой не си бе направил труда да я събуди. Сега трябваше да даде един от своите шилинги, за да си купи индулгенция. Облече си кремава риза и рубиненочервена туника, обви около кръста си плетен кожен колан, който привърза хлабаво на една страна, за да стига до средата на бедрото й, както се носеше напоследък. Не искаше тези шотландци да я помислят за някаква невежа провинциална девойка. Вчеса косата си, щипна няколко пъти бузите си, за да им придаде розов цвят и отиде да види как е болният. Ако всичко с Ангъс бе наред, щеше да открие свещеника и да му изповяда греховете си, макар да се страхуваше от наказанието, което щеше да й бъде наложено.
Имаше обаче късмет. Не само че Ангъс спеше спокойно, но и свещеникът бе в залата. Седеше край леглото на ранения.
Когато я видя, отецът се надигна, но Джейми го изпревари с молбата си:
— Моля ви, не ставайте, отче!
— Не успяхме да се запознаем. Аз съм отец Мърдок, лейди Кинкейд.
Трудно му разбираше. Гласът му бе тънък като косата му и изговаряше много заведено думите. Освен това изглежда го мъчеше доста силна кашлица и от усилието да я сподави лицето му се бе зачервило.
— Успокои ли се болката в гърдите, отче?
— О, да, милейди. Отдавна не съм спал толкова добре. Лекарството, което ми дадохте е истинско вълшебство.
— Ще приготвя мехлем, с който да си разтривате гърлите, отче. За една седмица кашлицата ще изчезне.
— Благодаря, милейди, че отделяте от времето си, за да помогнете на един стар човек.
— Но трябва да ви предупредя, отче, че мехлемът има ужасна миризми и сигурно всички ще ви заобикалят отдалеч.
Отец Мърдок се усмихна.
— Нямам нищо против.
— Добре ли прекара нощта Ангъс?
— В момента спи, но преди час Гейвин едва го удържа да не рипне от постелята. Опита се да разкъса превръзките. Елизабет се уплаши толкова много, че искаше да ви събуди. Гейвин й нареди да си легне.
Джейми се намръщи и внимателно огледа подутите пръсти на ранения. Имаха светлорозов цвят и това я успокои. Сложи ръка на челото му.
— Няма треска. Молбите ви са го спасили, отче.
