— Има ли нещо, за което искаш да говориш с мен?
Той реши да я накара да се почувства неудобно.
— Жено, ти вече си ме виждала без дрехи, а сега се държиш като…
Джейми се спусна към него и закри устните му с длан.
— Аз съм усещала голотата ти, съпруже мой, но не съм те виждала гол. Има разлика! Дръж се прилично поне пред свещеника, Алек!
Кинкейд завъртя очи нагоре. Тя си помисли, че се моли Бог да му дари търпение.
— Искам да поговоря с Ангъс — заяви Алек и се запъти към леглото, но Джейми се изпречи пред него. Ръцете й отново бяха на кръста.
— Той спи в момента, Алек. По-късно ще говориш с него!
Кинкейд не можа да повярва на ушите си.
— Събуди го!
— Твоите крясъци сигурно вече са го събудили.
Той пое дълбоко дъх.
— Събуди го — заповяда и с по-мек глас и добави: — И, Джейми?
— Да?
— Никога не ми казвай какво да правя и какво не.
— Защо?
— Какво защо?
Преди да събере смелост да му отговори, тя си напомни, че съпругът й беше обещал никога да не губи търпение с нея. Погледът му бе смразяващ.
— Защо никога не бива да ти казвам какво да правиш и какво не?
Знаеше, че въпросът и никак няма да му хареса. Той стисна челюсти и няколко мускула заиграха на бузата му.
— Такива са порядките тук — смънка отец Мърдок.
Свещеникът стана от стола си и се спусна към лейди Кинкейд. Застана до нея. Лицето му бе загрижено. От много години познаваше Алек Кинкейд и реши, че трябва да се намеси, преди да е избухнал. След време Джейми щеше да се научи на каква опасност се излага, противопоставяйки се на толкова силен мъж. Но дотогава ще трябва да я предпазва.
— Момичето е тук отскоро, Алек. Сигурен съм, че не е искала да те предизвиква.
Алек кимна. Джейми поклати глава.
— Аз исках да го предизвикам, отче, без да бъда нахална. Просто исках да ми обясни защо не мога да му казвам какво да прави.
Изглеждаше наистина ядосана.
— Аз съм твой съпруг и господар, жено. Тези две причини достатъчни ли са?
Мускулите на бузата му отново заиграха. Джейми го гледаше като омагьосана. Чудеше се какво лекарство да му даде, за да го излекува от този недостатък, сетне реши, че няма защо да си прави този труд, след като той я гледа така кръвнишки.
— Е? — Кинкейд заплашително пристъпи към нея.
Тя не трепна. Тъкмо обратното — направи крачка към него. Алек бе смаян. Бе виждал големи мъже да се свиват и да се отдръпват уплашени, а тази дребна жена бе достатъчно дръзка, за да се изправи насреща му. Свещеникът отново се опита да се намеси:
— Лейди Кинкейд, нима ще се осмелите да предизвиквате гнева му?
— Алек никога няма да изгуби търпение с мен — заяви Джейми, без да откъсва поглед от съпруга си. — Алек е много търпелив мъж. — Тъй като гледаше към съпруга си, не видя слисаното изражение на отец Мърдок.
— Той ми даде своята дума, отче, и никога няма да я пристъпи.
— О, Господи, тя открито го предизвикваше! Алек не можеше да реши дали му се иска да я удуши, или да я целуне.
— Да не би да искаш да ме накараш да съжалявам за обещанието си, жено?
Тя поклати глава.
— Не. Макар че твоето държание започва да ме безпокои. Как ще се разбираме, ако не се научиш да отстъпваш, Алек? Аз съм твоя съпруга. Нима моето положение не ми позволява да…
— Не! — отсече Алек. Гласът му бе твърд като скала. — Ако някои тук трябва да се научи да отстъпва, то това си ти. Ясен ли съм?
Изражението на лицето му красноречиво показваше, че е за предпочитане тя да не му възразява. Джейми не му обърна внимание.
— Нима една съпруга няма правото да изказва мнението си?
— Няма! — Алек въздъхна дълбоко, преди да продължи: — Виждам, че ти все още не разбираш какви са порядките тук, Джейми, и поради тази причина този път ще извиня дръзкото ти и непочтително държание. Но…
— Не съм била дръзка, нито непочтителна! Просто искам да го проумея. Алек, я ми кажи нещо, моля те! Какви са задълженията ми като твоя съпруга? Бих искала тутакси да започна да ги изпълнявам.
— Нямаш никакви задължения.
— Тя се сви, сякаш я бе ударил. Алек видя как очите й гневно блеснаха. Не проумяваше защо реагира по този начин. Нима не разбираше загрижеността му?
— Всяка съпруга има задължения, дори и тази, която изказва собствено мнение.
— Ти нямаш.
— Съгласно шотландските закони или съгласно твоите?
— Съгласно моите. Повече няма да имаш мазоли по ръцете си, Джейми. Няма да бъдеш робиня и тук.
Тя възмутено ахна.
— Да не би да намекваш, че съм била робиня у дома?
— Точно така.
— Това не е вярно! Нима наистина не означавам нищо за теб, след като не желаеш да ми позволиш да заема мястото си в този дом, Алек?
Той не и отговори, тъй като не проумяваше какво приказва.
Отиде до леглото на Ангъс. Събуди го с рязък глас и започна да го разпитва на келтски. Раненият воин отговаряше удивително ясно и точно, въпреки все още слабия си глас. След като Алек свърши с разпита, Ангъс се усмихна уморено и се поинтересува дали може да отиде на лов.
Кинкейд се засмя, но поклати отрицателно глава. Джейми го чу да казва, че веднага щом се почувства по-добре, ще го преместят в къщата му, където съпругата му ще се погрижи за него.
Алек мълчаливо се запъти към изхода, но Джейми бързо го последва.
— Алек?
— Какво има? — рязко попита той и се обърна.
— В Англия е прието съпругът да целува съпругата си за добро утро — излъга тя. Сама си измисли този обичай, но бе сигурна, че Алек няма да се досети.
— Ние не сме в Англия.
— Навсякъде е прието — измърмори младата жена.
— Тук е прието само ако съпругата носи дреха в цветовете на мъжа си.
— Това ли било?
— Чувам отлично, жено. Не е нужно да ми повишаваш глас.
Алек запази строгото си изражение. Не му беше никак лесно. Разочарованието й бе толкова явно. Тя искаше той да я докосне. Разбра, че е открил слабото й място. Не изпитваше никакви угризения да използва физическото привличане за достигане на целта си. До края на седмицата тя ще облече цветовете му!
— Алек, къде да оставя монетите си?
— На полицата над камината има една кутия. Остави ги там.
— А мога ли да вземам от твоите монети, ако ми потрябват?
— Не ме интересува — подхвърли през рамо младият мъж.
