Венчило с дявола

— Не разбирам, отче. Тя много нещастна ли е била тук?

Свещеникът сведе глава.

— Сигурно е била ужасно нещастна, Джейми, но добре е криела чувствата си. Сега разбирам, че е трябвало да бъдем по-внимателни с нея и да я пазим. Ани и Едит са убедени, че тя е замисляла да се убие още от деня, в който се е омъжила за Алек.

— И Алек ли смята така?

— Предполагам, че да.

— Смъртта й сигурно много го е наранила.

Отец Мърдок не каза нищо, но вярваше, че Джейми е права. Алек никога не говореше за Хелън и това бе доказателство, че раната още не е зараснала.

— Отче, една жена, която възнамерява да се самоубие, не си прави труда да донесе всичките си любими вещи. Дори е приготвила и бебешки дрешки. Има много красиви ленени чаршафи и покривки. Не мислите ли, че това е странно.

— Била е объркана и не е разбирало какво прави — възрази отец Мърдок.

Младата жена поклати глава.

— Не, отче. Тя не се е самоубила. Било е нещастен случай.

— Имаш много нежно сърце, момичето ми. — Помогна на Джейми да стане. Тя духна свещите и го последва надолу по стълбите.

— Всяка нощ ще се моля за душата й, отче.

В този момент един слуга се втурна в залата, зърна Джейми и извика:

— Вашата сестра е тук, милейди.

Джейми стисна ръката на отец Мърдок.

— Сигурно е Мери. Ще ме извините ли? Ще я доведа, за да се запознае с вас!

Джейми забърза навън със засияло лице. Ала щом видя сестра си, усмивката й помръкна. Мери бе обляна в сълзи. Джейми се огледа за Даниел. Сестра й беше сама.

— Как намери пътя, Мери? — попита тя и топло прегърна сестра си.

— Ти си тази, която все се губи, Джейми — тросна й се Мери.

— Никога не съм се губила и престани да плачеш, Хайде да се поразходим, за да си поговорим насаме. Трябва да ми кажеш защо си толкова разстроена.

Джейми поведе сестра си по пътеката към външния двор.

— Трима от хората на Даниел ми показаха пътя — обясни Мери, след като се поокопити. — Излъгах ги, че Даниел ми е разрешил да дойда да те навестя.

— О, Мери, не е трябвало да го правиш. Защо просто не каза на Даниел, че искаш да ме видиш?

— Не можеш да кажеш нищо на този мъж — промърмори Мери. Повдигна края на жълтата си туника и изтри очите си. — Мразя го, Джейми! Избягах от него.

— Не!

Недей да ме гледаш така смаяно, Джейми. Мразя го. Той е жесток и зъл. Само да ти разкажа какво се случи! Кълна се, че и ти ще го намразиш.

Стигнаха до стената и седнаха на една каменна издатина.

— Добре, Мери, разкажи ми, Тук сме съвсем сами.

— Много ми е неудобно, но ти си единственият човек, на когото мога да се осмеля да говоря за това, сестричке.

— Да? — насърчи я Джейми.

— Даниел не настоя да му се отдам.

Думите сякаш надвиснаха над тях. Джейми чакаше Мери да продължи, а сестра й чакаше да чуе какво ще каже Джейми.

— Даде ли ти някакво обяснение?

— Да. Отначало си помислих, че е много мил. Каза, че искал да ми даде време да го опозная по- добре.

— Това наистина е много мило — съгласи се Джейми. Намръщи се, тъй като се запита защо Алек не бе проявил подобна деликатност спрямо нея. Но явно той не изпитваше милост и състрадание към никого.

Мери отново избухна в сълзи.

— После ми каза, че никак не бил доволен от мен, защото съм те накарала да ме защитиш от онези бандити, които ни нападнаха. Направо ми заяви, че е трябвало аз да те защитавам.

— Защо?

— Защото ти си по-малката.

— Не му ли обясни, че аз съм по-добре обучена от теб в умението да…

— Опитах да му обясня, но той не пожела да ме изслуша. И после отново ме обиди. Признавам, че му наговорих куп отвратителни неща… И все пак…

— Какво ти каза той?

— Каза, че аз навярно съм студена като риба, Джейми, но че повечето англичанки били такива.

— О, Мери, това е най-грубото нещо, което може да се каже на една младоженка!

— И то не е най-лошото, Джейми — смънка Мери. — Когато пристигнахме в дома му, там имаше една дебела и грозна жена, която го чакаше. Тя направо се хвърли в ръцете му. Той не се отдръпна. Двамата се целуваха пред очите ми.

— Ти си права, сестро. Накара ме да намразя този мъж.

— Казах ти. Питам те сега какво да правя. Никога няма да намеря обратния път до замъка на татко, а съм сигурна, че хората на Даниел няма да ми повярват, че имам неговото разрешение да се върна в Англия.

— Да, съмнявам се, че ще повярват на такава лъжа — съгласи се Джейми.

— Искам при татко!

— Знам, Мери. На мен също ми липсва. Понякога и на мен ми се иска да си отида у дома.

— И Алек ли смята, че си студена като риба?

Джейми сви рамене.

— Не ми то е казвал.

— Алек има ли си любовница?

— Какво?

— Има ли си любовница?

— Не знам — отвърна Джейми. — Може би има и друга жена — прошепна тя. — О, Мери, досега не си бях помисляла за това.

— Мога ли да живея тук с тебе, Джейми?

— Сигурна ли си, че го искаш?

Сестра й кимна.

— Мери, знаеш ли, че когато за пръв път се срещнахме с нашите съпрузи, аз си помислих, че Даниел е по-милият от двамата. Той се усмихвате и се държеше толкова непринудено.

— И аз така си помислих. Джейми, ами ако той е прав? Ако аз наистина съм студена като риба? Има такива жени, които не реагират на мъжкото докосване. Мисля, че леля Рут е от тях. Спомняш ли си колко зла беше към съпруга си?

— Тя беше зла с всички — подхвърли Джейми.

— Знам, че сигурно ще те засрамя, но се чудех…

— Да, Мери?

— Дали всички мъже са като Даниел или Алек е по… О, не знам какво искам да кажа. Изпитвам ужас само при мисълта, че Даниел ще ме докосне! За всичко е виновен той!

Джейми не знаеше как точно да помогне на сестра си, но бе твърдо решена да го стори.

— Мери, трябва да се видя с Алек, преди да отиде на лов.

— Нуждаеш ли се от неговото разрешение, за да остана? — уплашено попита Мери. — Дали той ще възрази?

— Не се нуждая от разрешението му — излъга Джейми. — Исках да говоря с него по един друг въпрос. Върни и ме почакай в залата, Мери. Запознай се със свещеника. Казва се отец Мърдок. Стига си се мръщила,