— Не, нямам друга жена.
Тя се усмихна.
— Ти не си студена — продължи младият мъж. — Освен това ме обиждаш, като ми задаваш подобен въпрос.
— Как така?
— Защото мое задължение е да разпаля страстта ти. А ти беше разпалена, нали, Джейми?
Нахалните му думи и подействаха успокояващо, макар да не разбираше защо.
— Може би — прошепна тя, а дъхът й опари устните му. — Струва ми се, че съм забравила.
Алек реши да и припомни. Обви лицето й с длани и приближи устните си към нейните. Джейми затвори очи.
Устните му завладяха нейните, езикът му се плъзна навътре, преплете се с нейния, а сърцето й бясно се разтупка. Опита се да го отблъсне, усетила, че всеки миг ще се предаде, ала Алек не й позволи. Целуваше я отново и отново, жадно и страстно и тя забрави за всичко.
Кръвта й кипна. Отначало бе плаха и неуверена, ала постепенно отхвърли всякаква срамежливост и езикът й жадно се затърка в неговия. Простена и тялото й се притисна към неговото. Алек разбра, че трябва да спре. Ако не го стореше, никога нямаше да съумее отново да контролира чувствата си.
Бе по-разгорещен и от нея. Изръмжа недоволно и се отдръпна. Трябваше да махне ръцете й от раменете си. Джейми мигновено зарови глава във врата му. Дишането й бе накъсано, сякаш бе тичала нагоре по хълма. Усети, че и той е не по-малко задъхан. Значи целувката му бе подействала също толкова силно, колкото и на нея.
Ала сладката й надежда бързо рухна.
— Ако си свършила с глупавите си въпроси, смятам, че е време да се заема с по-важни неща.
Как смееше да говори толкова отегчено, след като само преди миг бяха споделили нещо толкова вълшебно и неповторимо?!
— Не е нужно да се държиш така, като че ли аз ти създавам само грижи и неприятности, Алек.
— Точно така е — въздъхна той и смушка коня си. Джейми рязко се отдръпна от него. Той бързо я подхвана и грубо я притисна към гърдите си. Тази жена трябваше да си научи мястото. Той бе неин господар и повелител и нямаше да е зле най-сетне да го разбере и да се примири.
— Не си знаеш силата — промърмори Джейми.
— Грешиш, жено. Ти си тази, която още не е осъзнала силата ми.
Суровите нотки в гласа му я разтрепериха.
— Ти…
— Не смей да ми задаваш повече въпроси, когато съм ти ядосан — изрева Алек.
Ама че отговор! Ушите й щяха да пищят поне една седмица.
— Не е нужно да ми крещиш. Аз само се канех да те попитам дали Мери може…
— Не ме занимавай с проблемите на сестра си — прекъсна я той. Сетне добави вече по-меко: — Семейството ти винаги ще бъде добре дошло в моя дом.
Джейми нямаше предвид само посещение, но реши да премълчи. Достатъчно му бе досаждала за един ден.
— Настроенията ти непрекъснато се менят — измърмори тя, когато двамата се върнаха при стената и Алек й помогна да слезе.
— Алек?
— Какво има сега?
— Смятам да оползотворя докрай всеки един ден от двете седмици, които ми даде, преди да облека цветовете ти. Може би ти също ще използваш тона време, за да се научиш… да ме обичаш… поне малко.
Алек се наведе, хвана брадичката й и рече:
— Да те обичам ли? По дяволите, жено, точно сега дори не те харесвам!
Изрече го с гняв и раздразнение, защото смяташе, че тя му се подиграва. Но нараненият й поглед го накара тутакси да съжали за избухването си. Явно тя нямаше намерение да го предизвиква. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще заплаче.
В следващия миг обаче се отдръпна от него и очите й гневно блеснаха. Заприлича му на дива котка. Алек изпита облекчение и дори му стана забавно.
— Аз също никак не те харесвам, Кинкейд.
Той се засмя.
— Ти си дяволски нахален и груб. Не, никак не те харесвам.
Алек даде знак на хората си, сетне отново погледна съпругата си.
— Лъжеш.
— Никога не лъжа.
— Лъжеш, Джейми, и то не много добре.
Тя се завъртя на пети и се запъти към хълма. Алек се загледа в нея, представяйки си колко хубава щеше да бъде с шотландска носия в неговите цветове. Джейми внезапно спря и рязко се обърна:
— Алек? Ще бъдеш внимателен, нали?
Той усети страха в гласа й и кимна. Обаче не можа да се сдържи и добави:
— Мислех, че никак не ме харесваш, англичанко. Да не би да си променила мнението си?
— Не съм.
— Тогава защо…
— Виж, Кинкейд, сега не е време за дълги спорове. — Върна се при него, за да не я чуват войниците. — Имаш работа, а аз трябва да успокоя Мери. Моля те да се пазиш, Алек. — Ръката й докосна крака му и несъзнателно го потупа. Разтревожените й очи го гледаха право в лицето. — Направи го само за да ме ядосаш, Алек.
— Знаеш ли, че започваш да ме наричаш Кинкейд, когато си гневна?
Джейми леко го щипна.
— Аз никога не съм гневна. Дори и когато ми казваш, че нямам задължения. Може ли да пренаредя кухнята, докато те няма? Така ще има с какво да се занимавам.
— Ще давам заповеди и ще наблюдавам как ги изпълняват.
Не му даваше сърце да й откаже.
— И няма да си мръднеш дори пръста?
— Няма.
Алек кимна и й нареди да пусне крака му, за да не бъде принуден да я повлече след себе си. Чакаха го много важни дела.
Чак късно същия ден, когато Гейвин се присъедини към него, той си припомни забележката й, че трябва да успокои сестра си. Отначало бе помислил, че сестра й е дошла на гости само за един ден. Но очевидно Джейми имаше предвид доста по-дълго посещение. Предположението му се потвърди, когато Гейвин му съобщи, че лейди Кинкейд е дала убежище на лейди Мори.
Алек не се съмнявате, че Даниел ще побеснее и ще пожелае да се бие. Той изпрати Гейвин обратно, за да се погрижи за съпругата му, остави един от доверените си воини да продължи лова и препусна към земите на Фъргюсън.
Пресрещна Даниел точно на границата, разделяща земите на двата клана. Алек яздеше сам — нарочно реши така, но Даниел препускаше начело на малък отряд. Всички бяха въоръжени до зъби.
Алек дръпна юздите, спря жребеца и зачака. Приятелят му извади меча си и го метна във въздуха. Острието му се заби точно пред коня на Кинкейд.
Това означаваше, че войната е обявена. Сега Даниел изчакваше Алек да повтори ритуала. Но той само поклати глава, отказвайки да хвърли оръжието си.
— Нима се осмеляваш да се откажеш от битка? — прогърмя гласът на Даниел. — Беше толкова разгневен, че вените на шията му се бяха издули.
— Точно така — извика в отговор Алек.
— Не можеш да го направиш.
