сестро. Ще ти хареса. Той никак не прилича на нашия отец Чарлз. Идвам веднага, след като говоря с Алек. Обещавам ти.
Джейми изчака сестра й да се отдалечи и заслиза по хълма. Реши да огледа пътя и да види дали Алек и хората му още не са тръгнали.
В мига, в който пристъпи извън стената, пред нея се изпречи цяла редица войници. Изглеждаха доста застрашителни, но тя вирна брадичка.
— Защо препречвате пътя ми?
— Такава е заповедта, господарке — отвърна един червенобрад войник.
— Чия заповед?
— На Кинкейд.
— Разбирам. — Младата жена се опита да прикрие раздразнението си. — Съпругът ми вече напусна ли крепостта?
— Не — Лека усмивка пробягна по лицето му. — Той е точно зад вас.
Тя не му повярва, обърна се и едва не се сблъска с Алек.
— Движиш се като сянка!
— Къде си мислиш, че отиваш?
— Търсех те. Защо си наредил на хората си да препречват пътя ми?
— За твоя безопасност, разбира се.
— Означава ли това, че докато те няма, ще бъда затворничка?
— Мисли си, каквото искаш.
— Алек, бих искала следобедите да излизам на езда. Обещавам ти, че няма да избягам. Сигурно…
— Джейми, никога не съм си мислил, че ще избягаш — раздразнено я прекъсна съпругът й.
— Тогава защо?
— Може да се изгубиш.
— Никога не се губя.
— Напротив.
— А ако ти обещая, че няма да се изгубя?
Той повдигна нехайно рамене, за да й покаже колко глупав е въпросът й. В този миг приближи Гейвин. Държеше юздите на жребеца му. Преди Джейми да успее да му обясни, че иска да поговори с него за Мери, той се метна на коня си.
Тя се изпречи пред него.
— Мери е тук.
— Видях я.
— Искам да поговорим за сестра ми, преди да тръгнеш. Много е важно, Алек, иначе нямаше да те безпокоя.
— Слушам те, жено.
— Предпочитам насаме — смутено рече Джейми.
— Защо?
Тя се намръщи. Този твърдоглавец не желаеше да я улесни. Заобиколи от едната му страна, докосна крака му и промълви:
— Кинкейд, моля те да поговорим насаме. Ти ми каза, че ще ми дадеш всичко, за което те помоля, стига да е възможно. Смятам, че това, за което те моля сега, е на пълно възможно.
Докато чакаше отговора му, Джейми бе забила поглед в земята. Чу въздишката му и разбра, че е спечелила. От устните й се изтръгна смаяно възклицание, когато Алек с лекота я повдигна и я качи на коня си. Едва успя да го прегърне през кръста и жребецът вече се носеше в галоп. Алек спря чак когато се отдалечиха на достатъчно разстояние от стената и хората му.
Джейми приглади полите си и се огледа. Бяха заобиколени от дървета. Сведе очи и се втренчи в ръцете си.
Алек вече губеше търпение, когато съпругата му внезапно изрече:
— Защо не почака, преди да се любиш с мен?
Въпросът го свари напълно неподготвен.
— Алек, Даниел е почакал, съобразявайки се с чувствата на Мери. Искал да й даде време първо да го опознае. Какво мислиш за това?
— Мисля, че всъщност не е искал да се люби с нея, иначе досега щеше да го е направил. Това мисля. А пък аз те желаех. Ти също ме желаеше, нали?
— Да. Искам да кажа не… поне отначало, Виж, Алек, нека обсъдим с теб тревогите на Мери, а не моите.
Той не обърна внимание на смущението й.
— На теб ти хареса.
— Така е.
— Погледни ме.
— Предпочитам да не го правя.
— Аз пък предпочитам да го направиш.
Кинкейд бавно повдигна брадичката й, принуждавайки я да го погледне в лицето. Видя, че страните й пламтят и не можа да се сдържи — наведе се и леко я целуна по смръщените вежди.
— Сега ми кажи какво те тревожи.
— А на теб хареса ли ти? — попита Джейми.
— Ти не знаеш ли?
— Даниел казал, че всички англичанки са студени като риба — леко се усмихна тя и наклони глава. По- добре да го остави да си мисли, че се шегува.
Съпругът й гръмко се засмя.
— Никак не е смешно. Освен това още не си отговорил на въпроса ми.
— Какъв въпрос? — подразни я той.
— Аз студена ли съм като риба?
— Не.
Младата жена облекчено въздъхна.
— Една съпруга има нужда да чува мили думи от мъжа си, Алек.
— Искаш ли да те любя сега?
— През деня? За Бога! Не!
— Ако не си отдръпнеш ръцете, ще те обладая веднага — пресипнало изрече той.
Джейми осъзна, че бе обвила ръце около голия му крак и бързо ги отдръпна.
— Без значение дали нося цветовете?
— Не. Няма да те докосна, докато не облечеш цветовете ми. Свърши ли с въпросите си?
— Ядосан ли си?
— Не.
— Звучиш ми ядосан.
— Престани да ме предизвикваш!
— Имаш ли си друга жена?
Алек си каза, че никога няма да разбере какво й се върти в главата.
— Има ли значение?
Джейми кимна.
— За теб ще има ли значение, ако аз се сближа с друг мъж?
— Да се сближиш?
— Знаеш какво имам предвид.
— Няма да ти позволя, Джейми.
— Е, аз също няма да ти позволя.
— Говориш, сякаш сме равни, съпруго моя.
Джейми знаеше, че го е разгневила. Искаше й се да изглади бръчката на челото му.
— Ти все още не си отговорил на въпроса ми, Алек.
