Джейми се намръщи, разгневена от това, че той дори не й каза довиждане. Видя, че сваля меча от стената и се зачуди какво ли е намислил.
— Знаете ли къде отиде, отче? — попита тя, щом Алек излезе от залата.
— На лов — отвърна свещеникът и отново зае мястото си край леглото на Ангъс.
— За удоволствие или да осигури вечерята ни?
— Не, момичето ми. Той отиде на лов за мъжете, които едва не убиха Ангъс. Ще си платят скъпо за стореното.
Джейми знаеше, че отмъщението бе въпрос на чест за един воин. И въпреки това не й харесваше. Никак. Насилието предизвикваше насилие. Още един въпрос, по който двамата със съпруга й никога нямаше да постигнат съгласие.
Джейми примирено въздъхна.
— Ще отида да ви донеса още монети — рече тя. — Само един Бог знае колко индулгенции трябва да купя за съпруга си, преди да е свършил денят.
Отец Мърдок прикри усмивката си. Питаше се дали Алек разбира колко сполучлив избор е направил.
— Май ще има доста пожари в нашите планини — промърмори той на Ангъс, макар воинът да изглеждаше заспал.
— Прав си — прошепна раненият.
— Чу ли как Алек и съпругата му си крещяха? А какви искри само прехвърчаха?
— Чух.
— Какво мислиш за своята спасителка, Ангъс?
— Тя ще го подлуди.
— Време му е.
Ангъс кимна.
— Да. Кинкейд достатъчно страда.
— Той не знае как да се държи с нея. Разбирам го от начина, по който я гледа.
— Дали смята всеки път, когато Алек я разгневи, да ти дава по една монета?
— Така ми се струва.
Отец Мърдок високо се засмя и се тупна по коляното.
— Ще й трябва време, за да свикне с живота тук. И все пак за мен ще бъде истинска радост да я наблюдавам.
Джейми се върна и подаде още две монети на свещеника. Погледна го и го попита защо се усмихва.
— Мислех си колко много ще трябва да се промениш, момичето ми — призна той. — Знам, че никак няма да ти е лесно, но съм сигурен, че след време ще обикнеш този клан така, както го обичам и аз.
— А не ви ли е идвало наум, отче, че кланът е този, който трябва да се промени? — дяволито попита Джейми.
Отецът реши, че се шегува.
— Страхувам се, че това е непостижима цел, детето ми — рече той и тихо се изкиска.
— Колко непостижима? — продължи Джейми. — Също толкова, колкото сама да изям голяма мечка?
— Точно толкова.
— Аз мога да го направи.
— Как? — попита свещеникът и без да се усети, сам падна в капана й.
— Хапка по хапка.
Отец Мърдок шляпна още по-силно коляното си и гръмогласно се разсмя, което бе последвано от задушаваща кашлица. Джейми бързо се върна в спалнята си, разбърка мехлема, който му бе обещала, и се върна в залата.
— След два часа намажете гърдите си с това, отче.
Свещеникът пое купичката и се намръщи.
— Мирише на мърша, детето ми.
— Миризмата не е важна, отче. Обещавам ви, че ще облекчи кашлицата.
— Вярвам ти, Джейми.
— Отче? Мислите ли, че Алек ще има нещо против, ако хвърля един поглед на горния етаж?
— Разбира се, че не, момичето ми. Сега това е и твой дом.
— Всички стаи ли са заети?
Отец Мърдок поклати глава.
— Значи мога да преместя нещата си в една от тях?
— Искаш да преместиш нещата си… Детето ми, Алек никак няма да остане доволен, че го изоставяш.
— Тъкмо за него се грижа — възрази тя. — Тук долу няма много място за уединение, отче. Сигурна съм, че ще се чувства много по-удобно в някоя от стаите на горния етаж. Ще поговорите с него за това, нали?
Отец Мърдок не можа да й откаже. Лейди Джейми му се усмихваше с най-сладката си усмивка.
— Ще го попитам.
Свещеникът с доволна въздишка се отпусна на стола край леглото на Ангъс. Тъкмо се унасяше в дрямка, когато звукът на метал, стържещ камък, привлече вниманието му. Обърна се и видя лейди Джейми да се бори голям сандък. Бе го избутала пред първата стая на горния етаж.
Отецът забърза по стълбите, за да й помогне.
— Какво се опитваш да направиш, Джейми?
— Реших, че мога да използвам предната спалня, отче. Там има хубав светъл прозорец.
— Но защо местиш този сандък?
— Заема много място. Не се безпокойте, отче. Аз съм достатъчно силна, за да го преместя сама.
Отец Мърдок не обърна внимание на самохвалството й и подложи гърба си, за да й помогне да избутат сандъка в другата стая.
— Трябваше да го изпразниш, преди да го местиш — отбеляза той, като свършиха.
Джейми поклати главя.
— Нямам право да го отварям. Той не е мой, а никой не обича да тършуват из вещите му.
— Сандъкът беше на Хелън заяви отец Мърдок. — Предполагам, че сега вече е твой, Джейми.
Преди тя да успее да му отговори, той се обърна и се запъти към вратата.
— По добре да сляза долу при Ангъс. Трябва да го наглеждам, докато Гейвин доведе Елизабет.
Това момиче сякаш се забрави в онази стая, помисли си свещеникът един час по-късно. На няколко пъти поглеждаше към спалнята, питайки се какво ли прави там толкова дълго. Когато Елизабет влезе в залата, отец Мърдок реши да се качи и да види какво става с младата господарка.
Завари я във втората спалня. Две свещи осветяваха стаята с мека светлина. Лейди Джейми бе коленичила пред сандъка. Тъкмо спускаше капака, когато отец Мърдок влезе.
— Намери ли нещо интересно?
Разбра, че тя плаче чак след като се обърна към него.
— Какво има, детето ми? Защо си разстроена?
— Сигурно се държа глупаво — прошепна Джейми. — Сега тя е мъртва, а аз дори не съм я познавала, отче, и въпреки това ми е мъчно за нея, сякаш е била моя сестра. Ще ми разкажете ли за Хелън?
— Алек ще ти разкаже.
— Моля ви, отче. Искам да знам какво се е случило. Сигурна съм, че Алек не я е убил.
— Господи, разбира се, че не. Къде си чула подобно нещо?
— В Англия.
— Хелън се самоуби, Джейми. Скочи от урвата.
— Не може ли да е било нещастен случай? Просто да е паднала?
— Не, не е било нещастен случай. Видели са я.
Джейми поклати глава.
