— Пери — прошепна Дрейк, — по гърба ми полазиха тръпки. Не е ли по-добре да слезем долу и да поговорим с домоуправителя. В крайна сметка съвестта ни е чиста.
— Преди да започна разговора — каза Мейсън, — искам да знам за какво точно да говоря.
— Аз няма да вляза — каза Дрейк.
— Но нали няма да възразиш, ако проверя дали нашите ключове стават в тази ключалка? — попита Мейсън.
— Не ми харесва всичко това — възрази отново Дрейк.
— На мен също не ми харесва — съгласи се Мейсън, — но искам да намеря доказателство.
Те стояха в коридора и размисляха. Беше задушно. Коридорът беше изпълнен с миризми от кухните на жилищата. В съседния апартамент по всичко изглеждаше, че гледат телевизия, защото през тънката преграда на вратата се чуваше гласът на диктора.
— Не дом, а бардак — каза Дрейк.
Мейсън кимна в знак на съгласие и решително пъхна ключа в ключалката на входната врата.
— Е, да опитаме — каза той.
Адвокатът се опита да завърти ключа надясно, но той не помръдна от мястото си. Мейсън го издърпа леко към себе си, после бутна напред, натисна, но ключът не превъртя.
— Можем да го изпилим малко — тихо каза Дела. — Така ме посъветва ключарят, ако имаме проблеми.
Мейсън извади ключа, внимателно го огледа, после опита с втория ключ от връзката. Той дори не влезе в ключалката. Не беше така с четвъртия.
Мейсън го превъртя и вратата се отключи.
— Охо! — възкликна Дрейк.
Мейсън обви ръката си в носна кърпа, хвана кръглата дръжка на вратата, завъртя я и отвори.
— Аз не влизам — повтори Дрейк. — Не искам да се замесвам.
Една-две секунди Мейсън нерешително остана пред отворената врата, а после влезе в стаята, намери електрическия ключ и светна. В помещението сякаш беше преминало торнадо. Чекмеджетата бяха извадени, вратите на бюфета — отворени, разбити съдове се търкаляха на пода, навсякъде бяха разхвърляни дрехи и документи.
— Изглежда някой ни е изпреварил — предположи Дела. Изведнъж вратата на асансьора хлопна и по коридора се чуха стъпки.
— Бързо вътре — изкомандва Мейсън.
Дела влезе веднага, Дрейк се поколеба за миг, но също влезе. Мейсън затвори вратата с крак.
— Не се докосвайте до нищо — предупреди ги той.
— Виж какво, Пери — недоволно каза Дрейк, — ние играем хазартна игра. Знаем чуждите козове, но нямаме свои.
Те чуха как стъпките и гласовете се приближават.
— Пери, сигурен съм, че ни очаква доста неприятна ситуация — каза шепнешком Дрейк. — Ако ни видят да излизаме…
— Ш-ш-ш-т, Пол. — прошепна Дела и сложи пръст върху устните си.
Стъпките приближаваха и Мейсън изведнъж разпозна гласа на сержант Холкълм от криминалната полиция, който каза:
— Доколкото разбирам, мисис, вие сте разпознали човека от снимката?
До самата врата стъпките утихнаха.
— Точно така — отговори женски глас. — На снимките във вестниците аз веднага разпознах един от нашите наематели. Това е Франк Ормсби.
— Разпознаването по снимка не е много надеждно — отбеляза сержантът. — По-добре да видим дали има някой в апартамента.
В стаята се разнесе звън. Дрейк се огледа смутено.
— Тук някъде трябва да има и втори изход — прошепна той.
— Нямаме време да го търсим — отговори Мейсън. — Дела, имаш ли бележник? Те със сигурност имат в себе си ключ.
Дела кимна.
— Бързо извади бележника, Дела.
На вратата отново се позвъни.
— Пиши нещо. Вземи молив и пиши! — разпореди Мейсън.
Дела измъкна от чантата си секретарския бележник, молив и започна да стенографира.
На вратата се почука, а после сержантът каза:
— В такъв случай трябва да отворим.
Мейсън бързо се приближи до вратата и я отвори.
— Гледай ти — възкликна той, — каква изненада. Добър вечер, сержант.
Холкълм беше повече от изненадан.
— По дяволите — почти извика той, веднага щом дойде на себе си.
— Оглеждаме обстановката, сержант — със спокоен глас заяви Мейсън.
— Вие… Кой по дяволите ви е пуснал тук? И каква обстановка оглеждате?
— Описваме имуществото — отговори адвокатът. Сержантът не помръдваше. Той искаше да каже нещо, но думите сякаш бяха заседнали някъде в гърлото му. Мейсън му се притече на помощ.
— Моята клиентка, Елеонор Хепнер, е вдовица на Дъглас Хепнер — поясни той. — Надявам се, вие знаете, че аз работя по този случай. След като клиентката ми бъде оправдана, в правото си на вдовица тя ще наследи цялото му имущество. Тя е подала документи за получаване на наследството, а аз, като неин адвокат, реших да огледам бъдещата й собственост. Пишете — обърна се той към Дела — пет ризи, едно, две, три, четири, пет, шест, седем чифта спортни гащета. Едно, две, три, четири…
Дела започна да пише, като че ли само преди секунда беше прекъснала работата си.
— Хей, почакайте за минута — възкликна Холкълм. — Обяснете ми какво означава всичко това. Искате да кажете, че този Франк Ормсби Нюберг не е някой друг, а самия Хепнер?
— Разбира се — отговори съвсем спокойно Мейсън, — нима не знаехте това?
— Откъде, дявол да го вземе, да знаем това? — изкрещя сержантът. — Ако не беше тази жена, то ние никога не бихме се добрали до тази квартира.
— Успокойте се, сержант — примирително каза Мейсън. — Вие просто трябваше да ме попитате.
— Да ви попитам? — възкликна отново Холкълм.
— Разбира се — отговори Мейсън.
— Но вие как се отзовахте тук? — попита сержантът.
— С помощта на ключ — отговори търпеливо Мейсън.
— Какъв ключ?
Гласът на Мейсън в този момент прозвуча с търпеливото спокойствие на баща, който се опитва да втълпи на своя неразумен син една проста истина.
— Аз вече ви обясних, сержант, че моята клиентка Елеонор Хепнер е вдовица на Дъглас Хепнер. И като такава тя ни предостави ключ от жилището, където е прекарала своя меден месец със съпруга си.
Жената, която по всяка вероятност беше домоуправител, се намеси:
— Той никога не ми е казвал, че се е оженил.
Мейсън се усмихна.
— Напълно ви разбирам — каза той. — Тази женитба е малко загадъчна, нали?
— Точно така — потвърди тя. — Той рядко идваше тук. Пристигаше по най-различно време и изведнъж изчезваше без никой да знае нищо за него. После се връщаше и… Най-общо казано, това затрудняваше почистването на апартамента.
Сержант Холкълм най-накрая успя да събере мислите си и зададе няколко членоразделни въпроса:
— Може би вие ще ни кажете какво означава всичко това? И защо тук е толкова разхвърляно? Да не би вие да сте извършили този погром, правейки своята инвентаризация?
— По всяка вероятност, сержант, някой е бил тук преди нас и нещо е търсил. След като завършим огледа бих препоръчал на полицията да вземе отпечатъци. Както сте забелязал, ние не сме се докосвали до
