обвинението — каза Бъргър.
— Имате ли възражения? — попита съдията Морън като се обърна към Мейсън.
— Що се касае до самите куфари, нямам възражения, Ваша светлост. Но тяхното съдържание все още не е идентифицирано.
— Както виждате куфарите са празни — отбеляза с усмивка Бъргър. — Предвидих възражението на защитата.
— Тогава нямам нищо против причисляването им към веществените доказателства. — заяви Мейсън. — Аз също потвърждавам, че това са същите куфари, които ми предаде свидетелката.
— Прекрасно — каза Бъргър и се обърна към Мейсън. — Можете да задавате въпроси на свидетелката.
— Господин прокурор, — обърна се Мейсън към Бъргър, — причислихте ли плана на апартамента към списъка на веществените доказателства?
— Да.
— Чух да споменавате, че разполагате със свидетел, който може да потвърди точността на плана на апартамента на мис Гренджър.
— Да.
— Ако свидетелят се намира в съда — каза Мейсън, — няма да задавам въпроси на мис Билан, докато не го призовете като свидетел и докато той не потвърди точността на плана.
— Не възразявам — съгласи се Хамилтън Бъргър. — Извикайте мистър Уедли Ричи.
Като следеше с поглед свидетеля, Мейсън шепнешком каза на Дела:
— Я виж ти, та това е нашият свръхбдителен портиер.
Ричи излезе напред, произнесе традиционната клетва, назова своето име, възраст, професия и погледна въпросително към прокурора.
Хамилтън Бъргър с известно пренебрежение в гласа, с което явно искаше да покаже на съда, че призоваването на свидетеля е прищявка на придирчивия адвокат, а не негово желание, го попита:
— Доколкото разбрах, вие сте портиер в „Белинда апартмънтс“?
— Да, сър.
— Известно ли ви е разположението на стаите в апартаментите, заемани от Сюзън Гренджър и Етел Билан?
— Да, сър, известно ми е.
— Погледнете този план и кажете правилно ли е отбелязано разположението на стаите.
Свидетелят внимателно разгледа плана и каза:
— Всичко е вярно. Тези апартаменти са абсолютно еднакви с изключение на стенните шкафове. Шкафът в 360 апартамент е с три фута и половина по-тесен в сравнение с размерите, показани на плана.
— Моля, съдът да приеме този план за веществено доказателство — заяви Хамилтън Бъргър. — Нямам други въпроси.
— Момент — намеси се Мейсън. — Аз имам въпроси към свидетеля.
— Предполагам, че нямате възражения по повод на плана? — осведоми се прокурорът.
— Бих искал да уточня някои детайли, свързани със самия свидетел — поясни Мейсън.
— Добре. Задайте вашите въпроси — даде разрешението си съдията Морън.
И тук Ричи гледаше Мейсън със същото високомерие, с което беше посрещнат адвоката в преддверието на „Белинда апартмънтс“.
— Помните ли деня, когато ме видяхте за пръв път?
— Да, сър. Добре помня този ден.
— Аз ви попитах за Сюзън Гренджър, нали?
— Да, сър.
— И вие ми отговорихте, че я няма и не е възможно да бъде намерена?
— Точно така.
— Тогава ви се представих и ви помолих да й предадете бележка, нали?
— Да, сър.
— Моля за извинение, Ваша светлост — намеси се Хамилтън Бъргър. — Предполагам, че тази беседа едва ли може да се нарече кръстосан разпит. Призовах този свидетел само, за да уточни плана на апартамента. Планът е абсолютно точен. Защитата нямаше никакви възражения. Затова считам този разпит за неправомерен, неотговарящ на правилата за водене на разпит и за непреследващ определена цел. Според мен, това е само печелене на време.
— Аз също имам подобно впечатление — отбеляза съдията Морън. — Склонен съм да приема гледната точка на обвинението, мистър Мейсън, въпреки че нямам възражения за начина, по който водите разпита. Възражението на обвинението се приема.
— Разрешете ми да задам само още един въпрос — обърна се Мейсън към съдията и като получи неговото съгласие, попита:
— Веднага щом ви попитах за Сюзън Гренджър, вие влязохте в портиерната, вдигнахте слушалката и позвънихте на Етел Билан, нрав ли съм?
На Мейсън до този момент не му се беше случвало да види толкова ясно изразена злоба като тази, която блесна в очите на Ричи.
— Аз… аз имам право да звъня в който и да е апартамент на този дом.
Преценявайки мигновено своето предимство в дадената ситуация, Мейсън реши да срази противника си.
— Аз ви помолих да отговорите на въпроса ми дали сте звънял на мис Билан или не?
— Аз… В края на краищата, мистър Мейсън, не мога да запомня всички апартаменти, в които ми се е налагало да звъня. Аз…
— Питам ви — прогърмя гласа на Мейсън — звъняхте ли в това време на Етел Билан? Отговаряйте: „Да“ или „Не“.
— Слушайте. Човек не може да си спомня всичко, което е правил в даден момент — извика от мястото си Бъргър, опитвайки се да помогне на свидетеля си.
— Не помня — веднага каза Ричи, като хвърли благодарствен поглед на прокурора.
Мейсън се усмихна.
— Уверен съм, че щяхте да си спомните, ако господин областният прокурор не ви беше подсказал отговора.
— Ваша светлост — запротестира Хамилтън Бъргър, — възразявам срещу подобни реплики.
— Мисля, че свидетелят може да отговори на този въпрос — каза съдията Морън. — Отговорете на въпроса, мистър Ричи.
— Аз… струва ми се, че не. Просто не мога да си спомня.
— Благодаря ви — каза Мейсън. — Това е всичко. Моля планът на апартамента да се причисли към веществените доказателства. А сега, доколкото разбрах, свидетелското място отново ще заеме Етел Билан.
Ричи напусна залата, а мястото му зае отново Етел Билан. Тя се настани удобно на стола и погледна към Мейсън, сякаш искаше да каже: а сега задавайте своите въпроси и ще видим какво ще излезе от това.
— Вие абсолютно уверена ли сте, че обвиняемата имаше револвер, когато живееше при вас?
— Абсолютно.
— Калибър 38-и?
— Да.
— Кажете, какви калибри съществуват още при револверите? — попита Мейсън.
— Аз… откъде да зная, не съм експерт. Не знам.
— Какво означава „калибър 38-и“? — зададе нов въпрос Мейсън. — Какво означава това число?
— Това е една от характеристиките на оръжието.
— Вие сте напълно права — съгласи се Мейсън, — но какво по-точно характеризира тя? Какво е това „калибър“?
— Според мен това е свързано с теглото на куршума.
— С други думи по-дългият и дълъг куршум има по-голям калибър от по-късия и широк, ако тежи повече,
