— Нека да започнем подред от самото начало — каза Мейсън, като се помъчи да бъде колкото е възможно по-убедителен. — Разкажете ми истината, само че накратко, защото нямаме никакво време. После аз ще ви задам няколко въпроса, на които ще искам да ми отговорите.
Елеонор започна своята изповед:
— Винаги съм била доста вироглава и нерядко съм попадала в най-различни неприятни ситуации. Баща ми, напротив, е доста консервативен. Той по всякакъв начин се стреми да запази своето добро име и своето положение в обществото. Когато се връщахме от Европа се срещнахме с Дъглас. Той не се хареса на баща ми. И както знаете — едното влече след себе си друго. Татко заяви, че ако се омъжа за Дъг, ще скъса с мен всякакви връзки и ще ме лиши от материална издръжка.
— И какво стана по-нататък? — попита Мейсън.
— Дъг и аз се влюбихме един в друг. Наистина, това се случи по-късно. На парахода отношенията ни не стигнаха повече от един обикновен флирт. Дъг обичаше да танцува и в началото ми се струваше, че той е само едно корабно конте и Дон Жуан. На практика се оказа, че не е така. Той беше целенасочен и упорит, един истински мъж.
— Хепнер разказа ли ви с какво се занимава и с какви пари има намерение да ви издържа?
— Да.
— Кога ви разказа това?
— Няколко седмици по-късно, когато правихме плановете за сватбата. Тогава той ми разказа много за себе си. В началото Дъг е бил нехранимайко, обичал е приключенията, дори в известен смисъл авантюрите. После си е намерил работа. Той наричаше себе си „детектив-любител“. Неговата задача била да разобличава тези, които незаконно внасят скъпоценности от чужбина. За сведенията получавал възнаграждение.
— Добре, добре, слушам ви внимателно — каза Мейсън.
— Веднъж у Дъг се появило подозрение, че Сюзън Гренджър участва в нелегална организация, занимаваща се с контрабанда на скъпоценни камъни. Не ме питайте как му е хрумнало това, защото наистина не мога да ви кажа.
— Той е работил за митницата? — зададе уточняващ въпрос Мейсън — И те са му плащали за информацията?
— Не мога точно да ви кажа. Във всеки случай у митничарите не съществуваше ни най-малко подозрение относно Сюзън Гренджър. Тя преминаваше с такава лекота проверките и при това й оказваха уважение като на държавен глава, пристигнал на официално посещение.
— Моля ви, забравете своите пристрастия и излагайте само фактите — подкани я Мейсън.
— Дъг ми каза, че ако му се отдаде да се внедри в групата, към която принадлежи Сюзън, ще получи толкова пари, че те ще му стигнат да купи някоя малка фирма.
— И какво предприе Хепнер?
— Дъг каза, че ще определи среща на Сюзън и ще се опита да спечели доверието й. Той ме помоли да не се вълнувам, защото нямало да флиртува с нея. Трябвало му само да сондира почвата. Не отричаше възможността да направи обиск в квартирата й. Но за да се реши на това му била необходима пълна увереност. Необходимо му било да намери такова място, откъдето можело да се подслушва какво става в апартамента й. Той имаше микрофон с някакъв усилвател. Той беше толкова силен, че можеше дори от стаята на Етел Билан да се подслушва какво става в апартамента на Сюзън Гренджър. Трябваше само да се постави на стената, граничеща с тази на Сюзън Гренджър. Тогава ние с Дъг изработихме съвместен план. Аз трябваше да се престоря на ревнива жена и да се настаня у Етел. Така се оказах нейна съквартирантка. След това стана ясно, че Сюзън е подушила защо съм се настанила в съседния апартамент. Аз не знаех това, но Дъг разбрал. Може би му е казала самата Сюзън.
— Продължавайте, моля.
— Тогава Дъг ме посъветва да изчезна за по-дълго време. Сюзън Гренджър ще помисли, че всичко е спокойно и ще се разкрие. Впрочем, момчето, което обслужва товарните асансьори не може да понася Сюзън и всички сноби като нея и Дъг го подкупи. По този начин той можеше да се изкачва по етажите без никой да знае за това. А после трябваше да стане следното: след като Етел отиде на работа, аз се обличам и излизам в коридора като се старая да вдигам колкото се може по-голям шум. Слизам с асансьора долу и минавам пред портиерната. Трябваше да предупредя телефонистката, че излизам за цял ден. И повече не се връщам.
— А в това време Хепнер трябваше да влезе в квартирата на Етел?
— Точно така.
— Той можеше ли да влезе в квартирата на Сюзън Гренджър?
— Ако се наложеше, да.
— Той имаше ли ключ? — попита Мейсън.
— Да, дадох му моя ключ, за да си извади дубликат. Всъщност, ако огледате внимателно ключовете, които са били намерени по време на неговата смърт, ще откриете, че един от тях е за входната врата от апартамента на Етел Билан.
— Полицията знае ли това?
— Струва ми се, че още не.
— Предполагам, че Етел Билан не е подозирала, че квартирата й служи за подслушване на апартамента на Сюзън Гренджър.
— Разбира се. Тя смяташе, че Дъглас ухажва Сюзън, а аз изгарям от ревност всеки път, когато ги видя заедно и градя коварни планове за това как ще ги хвана на местопрестъплението. Трябваше да играем тези роли, защото Етел е голяма бъбривка. Тя непременно би разгласила на всички, ако разбереше точно какво правим. Но тя нищо не подозираше. Може би понякога усещаше, че Дъг ме посещава в нейно отсъствие и искаше да разбере дали зад моята ревност не се крие нещо друго. Може би е казала нещо и на Сюзън Гренджър, защото Дъг страшно се изплаши да не би Сюзън да разбере истината. Точно тогава Дъг ме посъветва да разиграя сцена и да направя така, че Сюзън да ме нагруби. За всичко това беше нужно да извадя пистолета от чантата си и да ги заплаша и двамата, изобщо да направя впечатление, че съм ревнива дамичка и неврастеничка. Направих всичко, което той ми заръча и това даде резултат. Не знам какво точно е станало след нея, но половин час по-късно Дъг се върна при мен страшно изплашен, включи своя апарат слуша известно време, а после радостно ме погледна и каза, че сега знае всичко. После ме помоли за револвера и ме посъветва незабавно да изчезна оттук, като каза, че ще ми се обади по-късно.
— И вие му дадохте оръжието?
— Разбира се — отговори Елеонор. — Бих му дала всичко каквото поиска.
— Значи вие не бяхте женени?
— Дъг каза, че се налага да почакаме, но в Юма и Лас Вегас ходихме като мъж и жена.
— А автомобилната катастрофа?
— Това донякъде е измислица.
— Но колата на Хепнер наистина е катастрофирала.
— Знам. Катастрофата ме наведе на мисълта, че мога да симулирам загуба на памет и тя да бъде причина за това.
— Кога катастрофира колата?
— В неделя късно вечерта — в нощта преди смъртта му. От завоя изскочи огромен камион и се вряза в колата на Дъг. Странно, че тогава Дъг не пострада, защото шофьорът на камиона целеше точно това. След като ни стана ясно, че го преследват, посъветвах Дъг да остави всичко. Той обеща, че ще направи точно така, но след два дни. През това време щял да разкрие бандата. Блазнеше го мисълта за голяма награда и за това, че ще може да се залови със свой собствен бизнес.
— Нека да се върнем малко назад — прекъсна я Мейсън. — Вие му дадохте револвера. Как се развиха после събитията?
— Аз си тръгнах.
— Когато се върнахте, Дъглас Хепнер беше ли в апартамента?
— Не.
— А Етел Билан?
— И нея я нямаше. Тя беше заминала някъде и трябваше да се върне в понеделник.
