— А сега за скъпоценностите — смени темата Мейсън. — Как попаднаха у вас?
— Мистър Мейсън, моля ви да ми вярвате. Историята със скъпоценните камъни е абсолютна измислица. Никога не съм носила със себе си скъпоценности. Дори не съм ги виждала. Етел лъже, като казва, че ги е видяла в мен.
Погледът на Мейсън стана леден.
— И вие не сте ги укрила между своите вещи в куфара?
— Не задавайте глупави въпроси, мистър Мейсън. Говоря ви самата истина.
— Не мога да ви вярвам — каза Мейсън. — Против вас има твърде сериозни улики. Предстои ми тежка борба по време на цялото дело. Вас ще ви унищожат. В ръцете на обвинението има цял набор от ваши лъжливи изявления.
— Разбирам всичко — каза Елеонор — и все пак ви казвам истината. Чистата истина, мистър Мейсън.
— Що се отнася до камъните, то вие ми разказвате една измислица.
— Не, уверявам ви.
— А ако полицията ги намери сред вашите вещи?
— Тогава излиза, че съм на път към газовата камера… Съдът ще реши, че Дъг е намерил камъните, а аз съм ги откраднала и… Общо взето в този хаос едва ли някой може да се оправи.
— Вие сама създадохте този хаос — прекъсна я Мейсън.
— Нима съм лъгала полицията? Та нали преди малко ви казах, че Дъг ме помоли да разиграя тази сцена. Не казах ли, че Дъг работи към митницата? И не може ли да се поканят в съда хора от митницата, за да потвърдят това и не може ли по този начин да се докаже, че Сюзън Гренджър е контрабандистка? Аз знам едно: докато беше в Лас Вегас, нейният апартамент беше разбит и бяха разрязани всички туби с бои. Тя би могла да държи скъпоценните камъни там, нали?
— Би могла — съгласи се Мейсън. — Знаете ли кой съпровождаше Сюзън Гренджър в Лас Вегас?
— Не, не знам.
— Но ако можем — каза Мейсън, — ако по някаква странна случайност ни се отдаде възможността да убедим част от съдебните заседатели в истинността на вашия разказ, тогава от показанията на Етел Билан става ясно, че не някой друг, а вие, именно вие сте лицето, което е проникнало в квартирата на Сюзън и е срязало всички туби с бои. И че точно вие сте скрила камъните от Дъглас Хепнер и за да ги спасите, сте го убила.
— Но тя не казва истината за камъните.
— Добре — съгласи се Мейсън, — в такъв случай да разгледаме друг въпрос. Кажете ми честно, защо ви трябваше да се разхождате в парка на лунна светлина и да подмамвате шофьорите?
— Но аз нищо подобно не съм правила, мистър Мейсън! Аз търсих помощ. Исках да намеря жена, която да се съгласи да дойде с мен.
— Вашето поведение говори за нещо съвсем друго — възрази Мейсън. — Когато пред вас се е изправила жена, вие сте започнала да крещите и…
— Но тя не идваше при мен, за да ми помогне. Тя размахваше гаечен ключ.
— Добре. А защо ви е била необходима жена? — попита Мейсън и на лицето му се изписа неприкрито учудване.
— Исках да ми бъде свидетелка в момента, в който откриех тялото на Дъг.
— Значи вие сте знаела къде се намира неговото тяло?
— Да, знаех.
— И как узнахте това?
— Бяхме си определили среща в този парк. Когато нещо се случваше или условните ни сигнали не помагаха, се срещахме на това място. Там го намерих мъртъв. До тялото му беше захвърлен моят револвер. Сигурно, когато е идвал на срещата ни, някой го е проследил. И се е оказал по-силен от него, повалил го е на земята, извадил е от джоба му оръжието и е стрелял в тила му. Трупът лежеше на мястото, където обикновено се срещахме и аз просто не знаех как да постъпя.
— Мога да си представя — сухо отбеляза Мейсън. — А сега разкажете какво предприехте все пак. Но ви предупреждавам отново — говорете само истината.
— Вдигнах револвера, като през цялото време ужасно се страхувах да не ме видят с оръжие в ръка. Намерих подходящо място, някаква ямичка, изровена от куче, където го скрих. Натрупах малко пръст, хвърлих съчки и листа. Смятах, че възможността да го намерят е едно на хиляда.
— А после?
— Помислих си, че ако ме намерят в парка без дрехи ще мога да обясня, че съм била с Дъг, когато някой ни е нападнал. Той е убил Дъглас, а мен се е опитал да изнасили. Че бродя из парка и не съм на себе си от ужас.
— Продължавайте — каза Мейсън.
— Тогава се върнах вкъщи и смъкнах от себе си всичките дрехи. Взех едно от наметалата на Етел и хукнах обратно в парка. Там разрових земята като че ли е имало борба и разхвърлих част от скъсаните си дрехи. После скрих в храстите наметалото и тръгнах из парка докато не се натъкнах на автомобила. Отправих се право към колата като правех знаци на жената. Правех знаци, с които исках да покажа, че се срамувам от присъствието на мъжа. Разчитах на нейната помощ, а после вие знаете какво точно стана. Жената се втурна към мен с гаечен ключ като смяташе, че искам да примамя нейния приятел. Тогава хукнах да бягам и силно закрещях. Успях да избягам и тогава си дадох сметка, че положението ми е просто кошмарно. Вече не можех да се върна обратно и затова реших да си отида вкъщи и да измисля някакъв друг изход. Събрах разхвърляните дрехи, направих ги на топка и ги зарових в друга дупка, която намерих наблизо, а после…
— Къде са те сега? — попита Мейсън.
— Мисля, че там, където ги оставих.
— И какво стана по-нататък?
— После намерих наметалото в храстите, облякох го и се упътих към квартирата на Етел Билан… И тогава усетих върху себе си ръката на съдбата. Разбрах, че всичко, което съм направила досега, е било неправилно. Когато полицията ме арестува, не знаех какво да кажа, а и време за мислене нямаше. В този момент си спомних за една неприятна история, когато един познат лекар ме посъветва да симулирам загуба на памет. Тогава всичко мина благополучно. Ето защо реших да се възползвам от стария и изпитан вече метод. Но този път не се получи.
— Ако ви призоват да дадете свидетелски показания и вие разкажете това на съдебните заседатели — каза Мейсън, — на кръстосания разпит областният прокурор просто ще ви разкъса.
— Доколкото разбирам — каза Елеонор, гледайки Мейсън право в очите — всичко зависи от това, дали ще съумеем да опровергаем показанията за скъпоценните камъни. Ако повярват, че са били у мен, съдът ще сметне, че съм ги намерила, когато Сюзън Гренджър е била в Лас Вегас и заради тях сме се скарали с Дъг.
— Точно така — сухо се съгласи Мейсън. — При дознанието или при кръстосания разпит може да се изясни, че за Дъг Хепнер това е било въпрос от жизненоважно значение, въпрос, свързан с много пари. Прокурорът непременно ще се опре на това. Ако ви призоват като свидетел, той ще ви срази именно с това обстоятелство. Дори и да не успее, той ще се възползва от него и аз няма да мога да представя никакви контрадоказателства.
— Разказах ви цялата истина. Това беше всичко, което можах да направя.
ГЛАВА 14
Мейсън, Дела Стрийт и Пол Дрейк обядваха в близкия до съдебната зала ресторант и полугласно обсъждаха събитията.
— Какво смяташ да правиш, Пери? — попита Дрейк.
— Да бъда проклет, ако знам какво да правя — раздразнено отвърна Мейсън. — Съдейки по всички известни ми факти, ние нямаме никакви шансове.
Келнерът дойде и сложи сметката на масата.
