един мъж. Ти си ревнива, безотговорна глупачка и настоявам да прекратиш подслушването на нашите разговори. Нямам намерение да се примиря с това. Мисля, че има закон затова и ако продължаваш, ще се възползвам от него“.
— И какво ви отговори обвиняемата?
— Тя изпадна в ярост. Каза ми че съм развратница и се опитвам да й открадна Дъглас Хепнер. Че той е измамник като всички мъже и че аз използвам само удобния случай.
— Тя не ви ли каза, че е омъжена за него?
— Не, но каза, че има намерение да се омъжи. Тя каза също, че ако той не бъде неин, няма да бъде на никого.
— Излиза, че тя ви е заплашвала?
— О, не си спомням цялото й изказване. Тя заплашваше да убие не само него, но и мен. Тя каза, че ще убие Дъглас, ако й го отнема.
— Обвиняемата не ви ли каза как смята да изпълни своята заплаха?
— Да, каза. Тя отвори своята чанта и извади оттам револвер. Спомена, че е отчаян човек и че да се стои на пътя й не било безопасно.
— Сега ви моля да отговорите на следния въпрос — дали сте виждала този револвер по-рано?
— Не знам. Виждана съм револвер, който много прилича на този.
— Къде?
— В чантата на обвиняемата.
— Нямам повече въпроси — каза Бъргър. — Сега е ваш ред, мистър Мейсън.
С тези думи Хамилтън Бъргър се обърна и се запъти към своето място. След като се настани удобно в креслото си, той се усмихна и лицето му отново изрази пълно задоволство.
Мейсън попита:
— Вие ли започнахте този разговор, мис Гренджър?
— Разбира се. Просто ми омръзна нейното шпиониране и реших да сложа край.
— Някой още чу ли вашия разговор с обвиняемата? Мис Билан например?
— Мис Билан не беше вкъщи. Обвиняемата беше сама в апартамента.
— С други думи — обобщи Мейсън с усмивка, — срещу обвиняемата свидетелстват само вашите думи.
— Грешите — саркастично отговори Сюзън Гренджър. — Нашият разговор е бил чут от мистър Ричи и той ми даде да разбера това. Каза ми, че за хората, живеещи в подобни луксозни апартаменти, не е съвсем прилично да устройват такива шумни скандали…
— Не ме интересува това какво точно е казал — парира нейния отговор Мейсън. — Това са само слухове. Аз ви питам дали присъства още някой на този ваш разговор?
— В този момент в съседния апартамент се е намирал мистър Ричи. Вратата е била отворена и той е чул целия разговор.
— Нямам повече въпроси — обяви Мейсън.
— Момент — намеси се Бъргър. — Защо не ми казахте, че мистър Ричи е чул вашия разговор?
— Защото не ме попитахте.
— Струва ми се — намеси се Мейсън, — че свидетелката вече каза всичко. Тя НЕ Е ЗНАЕЛА, че мистър Ричи е чул разговора.
— Аз обясних, че той ми направи забележката много по-късно…
— Успокойте се. Успокойте се, нямам намерение да ви питам нищо повече — каза Бъргър. — Ваша светлост, искам да ви обърна внимание на това, че този факт тласка делото в една нова и много интересна посока, за която лично аз не се досещах до този момент. Защо не ми разказахте това, мис Гренджър?
— За какво не съм ви разказала?
— За това, че някой е присъствал на вашия разговор.
— Никой не е присъствал. Просто мистър Ричи случайно е чул. Освен това не съм свикнала да не ми вярват.
— Извинете, но това е съд — отбеляза прокурорът. След това си погледна часовника и се обърна към съдията: — Ваша светлост, знам, че все още е рано, но обвинението моли за почивка от няколко минути. В тази почивка искам да се посъветвам с моите помощници, за да се убедя, че сме представили пред вас всички свои свидетели.
— Не възразявам — съгласи се съдията Морън.
Жена в полицейска униформа се приближи към мястото на Елеонор Корбин, за да я отведе. В това време Мейсън се обърна към нея:
— Няма да възразите, ако поговоря с моята клиентка, нали? Може би ще бъде най-добре да отидем в стаята за свидетели?
— Моля ви, мистър Мейсън, — каза тя — двадесет минути ще бъдат ли достатъчни?
— Благодаря ви. Струва ми се, че ще ни стигнат — отговори Мейсън.
Той кимна на Дела Стрийт и се обърна към Елеонор:
— Моля, мисис Хепнер, следвайте ме.
Елеонор стана и заедно с Мейсън и Дела Стрийт се отправи към стаята за свидетели. Щом влязоха, Мейсън рязко затвори вратата след себе си.
— Ето така — каза той.
— Но какво се е случило? — попита Елеонор.
— Стига преструвки — раздразнено каза той. — Вече няма къде да се отстъпва. Чудеса не мога да правя. Трябва да ми разкажете цялата, истина и сега е моментът да направите това. Прокурорът има всички основания да ви обвини в извършване на убийство първа степен. Вие сте загубена, ако ви призоват на свидетелската скамейка. А ако не ви призоват и вие продължавате да отстоявате своята версия за амнезия, ще ви разпънат на кръст. Ако потвърдите телефонния си разговор с Етел Билан, ще ви изпекат на огън като коледна пуйка. Вашата уловка с тази амнезия ще се окаже банална фалшификация. А ако отречете за този разговор, то прокурорът непременно ще намери свидетел, който ще потвърди, че сте разговаряла по телефона с Етел Билан. Вие сте телефонирала точно в момента, в който сестрата е излизала от болничната ви стая. Освен това прокурорът ще има като резерв цяла рота психиатри, които са ви изследвали. Те ще се закълнат, че загубата на памет е само едно прикритие. Така стоят нещата. А сега ми разкажете цялата истина.
— Защо прокурорът поиска прекъсване? — попита Елеонор без да поглежда към Мейсън.
— Защото иска да изясни дали наистина мистър Ричи е подслушвал вашия разговор. Ако това е така и показанията му съвпадат с тези на Сюзън Гренджър, той ще го призове.
— Значи вие все пак допускате, че аз крия истината и не вярвате, че действително нищо не си спомням? Така ли е, мистър Мейсън?
Мейсън повдигна рамене.
— Това е вашето погребение — каза той. — И то в прекия смисъл на думата. Ще произнесат присъдата много по-бързо отколкото предполагате. След това ще ви сложат да седнете на железен стол в малка стая със стъклени стени. Всички ще излязат, ще заключат вратата, ще се чуе свистенето на газ…
— Спрете! — изкрещя Елеонор. — Не искам това! О, Боже, нима не знаете, че всяка нощ сънувам този кошмар?!
Дела й подаде цигара и й помогна да я запали. Елеонор дръпна силно и шумно изпусна дима.
— Всичко се нареди дяволско лошо — каза тя. — Мистър Мейсън, ако ви разкажа всичко, вие ще се откажете от мен.
— Все пак опитайте.
— Всичко е истина — каза Елеонор.
— Кое всичко?
— Това, което се каза тук.
— Имате предвид случката, която разказа свидетелката?
Елеонор кимна.
— Значи сте го убила вие?
— Не съм го убивала… Но ако ви разкажа всичко, каква ще е ползата от това?
