— Как обясни тя причината за своя интерес?
— Каза, че мис Гренджър й е отнела приятеля и ме моли да й позволя да се пренесе в моята квартира. Искала да се убеди дали наистина Дъглас Хепнер посещава Сюзън Гренджър. Тя каза, че Дъглас Хепнер я уверил, че отношенията му със Сюзън Гренджър имат чисто делови характер. Но все пак на нея й се е искало да провери дали това е така. Предложи ми двеста долара, за да се съглася и по осемдесет и пет долара на седмица като наем.
— А вие какво отговорихте на това предложение?
— Естествено, аз се възползвах от този случай. Наемът за апартамента е доста висок, моята бивша съквартирантка напусна, а освен това не обичам самотата.
— И по този начин обвиняемата стана ваша съквартирантка, така ли?
— Точно така.
— Имам план с разположението на стаите във вашия апартамент и в апартамента на Сюзън Гренджър. Бих искал да ви помоля да погледнете дали всичко е скицирано правилно.
— Аз знам плана на своя апартамент, но у Сюзън Гренджър никога не ми се е налагало да влизам.
— Добре. Тогава на този въпрос ще помоля да отговори друг свидетел. Кажете, мис Билан, точен ли е планът на вашата квартира?
— На плана всичко е отбелязано точно.
— Бих искал да ми кажете дали обвиняемата сама избра стаята, в която ще живее или вие й предложихте?
— Да, сама. Тя предпочете моята стая, защото в нея стенният шкаф е по-голям. Освен това стаята е в съседство с тази на мис Гренджър.
— А сега — продължи Хамилтън Бъргър, надигайки се от креслото си, — искам да ви представя едно от веществените доказателства — револвер, система „Смит и Уесън“, калибър 38-и и да ви задам следния въпрос: — Виждала ли сте този револвер по-рано?
— Един момент, Ваша светлост, — прекъсна го Мейсън. — Възразявам срещу този въпрос, защото той подвежда и предполага определен отговор.
— На него може да се отговори с „да“ или „не“ — възрази прокурорът.
— Естествено с „да“ — заяви Мейсън. — Защото вие вече подсказахте какъв отговор би ви удовлетворил. Ако вие искате да зададете на свидетелката въпрос за някакво оръжие изобщо, моля, питайте. Но не показвайте на свидетеля конкретен револвер, не давайте неговите характеристики, не казвайте номера му. Щом сте показал на свидетелката револвер, калибър 38-и, то задайте въпрос, касаещ показаното оръжие.
— Но това е ясно за всички, Ваша светлост. — възкликна Бъргър. — Възражението на адвоката е насочено главно против…
— Възражението на защитата е добре мотивирано — заяви съдията Морън.
— Добре. Съгласен съм — каза прокурорът, като върна с пренебрежителен жест револвера върху масата на секретаря. — Тогава ще ви задам въпроса по друг начин: Обвиняемата притежаваше ли оръжие?
— Да, сър.
— Какво?
— Револвер, калибър 38-и.
— Можете ли да го опишете?
— С къс барабан, синкав цвят, прилича на този, който вие ми показахте.
Бъргър с доволна усмивка на лицето погледна към съдебните заседатели, а после към Мейсън.
— Обвиняемата сама ли ви показа своя револвер?
— Не. Видях го в чантичката й с тоалетни принадлежности.
— А сега ето какво искам да ви попитам — Бъргър направи пауза. — Можете ли да кажете какъв беше багажа на обвиняемата, когато тя се премести у вас?
— Два куфара и пътна чанта. Куфарите имаха необичаен вид — бяха на червени и бели квадратчета.
— А къде е сега този багаж?
— Тя се обади по телефона, за да ме попита за него.
— Коя тя?
— Обвиняемата.
— Кога се състоя този разговор?
— На 17 август.
— И какво ви каза тя?
— Тя каза: „Етел, нужна ми е твоята помощ. Ще се престоря, че съм изпаднала в амнезия. На никого не казвай, че живея при теб. Не съобщавай за мен нито на полицията, нито на вестниците. Кротувай си. Ще изпратя някого за своите вещи, когато всичко се успокои.“
— Обвиняемата сама ли ви каза, че ще симулира амнезия?
— Да, сър.
— И всичко това тя ви съобщи на 17 август?
— Да, сър.
— В колко часа се проведе вашия разговор?
— Около осем и половина сутринта.
— А вие — каза Хамилтън Бъргър, показвайки на всички, че настъпва най-драматичния момент от делото, — поинтересувахте ли се защо е цялата тази тайнственост и защо трябва да симулира амнезия?
— Да, сър.
— Каква причина изтъкна тя?
— Обвиняемата каза и аз мога точно да възпроизведа нейните думи, защото те се врязаха в паметта ми… Тя каза: „Етел, в беда съм и трябва да се защитя.“
Последва пауза, по време на която Хамилтън Бъргър за няколко секунди застина на мястото си, разперил ръце.
Разбрал тактиката на областния прокурор, съдията Морън каза раздразнено:
— Продължавайте с въпросите, господин прокурор. Ако сте свършил, предлагам защитата да премине към кръстосан разпит.
— Не, Ваша светлост — отговори Бъргър, като продължаваше да следи с поглед съдебните заседатели, — още не съм завършил разпита. Просто си събирам мислите. — И отново се обърна към свидетелката. — В момента на вашия разговор, доколкото зная, тялото на Дъглас Хепнер още не беше намерено. Така ли е?
— Възразявам — обади се Мейсън. — Този въпрос е подвеждащ и изисква от свидетеля определен отговор.
— Поддържам възражението — веднага се съгласи съдията.
Тогава Хамилтън Бъргър реши да направи нов ход.
— Кажете, мис Билан, какво направихте с вещите на обвиняемата, които се намираха при вас?
— Предадох ги на адвоката.
— Имате предвид мистър Пери Мейсън?
— Да, сър.
— Кога му предадохте тези вещи?
— На 17 август. През деня.
— При какви обстоятелства се състоя това?
— При какви обстоятелства?… Той дойде при мен. Съпровождаше го Дела Стрийт. Той знаеше, че обвиняемата живее при мен и от неговите думи заключих, че… В крайна сметка на него му бяха необходими нейните вещи и аз му ги дадох.
— Значи, това са вещите — Бъргър показа куфарите и чантата, — конто беше оставила при вас обвиняемата?
— Да, тези са.
— Моля, Ваша светлост, тези предмети да бъдат причислени към веществените доказателства на
