нито един от предметите. Просто стояхме в средата на стаята и описвахме вещите, намиращи се в полезрението ни. А сега, Дела, опиши вещите, които се намират в шкафа. Постарай се да не оставяш отпечатъци на вратата. Отвори с крак. Точно така. Правилно… Три ежедневни костюма, един смокинг, пет чифта обувки, а в дъното куфар и…
— Почакайте — прекъсна ги сержантът. — Всички тези неща са веществени доказателства.
— Доказателства за какво? — попита Мейсън.
— Не знам, но те са веществени доказателства. Все пак някой е бил тук.
— Естествено, драги сержанте — съгласи се Мейсън.
— Тогава ще трябва внимателно да огледаме тази стая. Аз ще се свържа с управлението и ще помоля да изпратят експерти за сваляне на отпечатъци. Всичко трябва внимателно да се огледа, за да се намерят улики. И няма да търпим някой да ни пречи.
Няколко мига Мейсън размисляше.
— Е, не възразявам — каза накрая той. — Надявам се, че от страна на вдовицата няма да постъпят възражения, сержант, с изключение на това, че ще трябва вие лично да проследите нито един предмет да не се изгуби. От тези вещи е заинтересована също майката на загиналия и затова трябва да се направи всичко, тя да не предяви своите претенции към вдовицата, а освен това…
— Ако ви е известно местопребиваването на майката — каза Холкълм, — съобщете ни го, защото ние не можем да я открием.
— Ние също — отговори Мейсън. — Изглежда е изчезнала. Това не ви ли се струва подозрително, сержант?
Холкълм постепенно възвръщаше увереността си:
— Ще минем и без вашите остроти — каза той. — Знаете ли къде е неговата майка?
— Не.
— Но вие имате ключ от неговата квартира.
— Точно така.
— Този ключ ми трябва.
Мейсън поклати глава отрицателно.
— Не, вие няма да го получите. На вас ще ви отвори домоуправителят. А моя ключ аз трябва да го върна… Вие разбирате моето положение, сержант.
— От колко време сте тук? — попита Холкълм и се обърна към Дела Стрийт.
Вместо нея отговори Мейсън и в гласа му отново прозвуча бащинско търпение:
— Буквално от няколко минути. Днес бях зает в съда. Готвих се за делото. Углавното обвинение, предявено към моята клиентка, ми отне дълго време и ми попречи да се занимая с гражданския аспект на това дело. Длъжен съм все пак…
— Слушайте — прекъсна го сержантът, — нямам намерение да започваме отново. Зададох въпроса на вашата секретарка.
— А аз се старая да ви предоставя необходимата информация — упорстваше Мейсън.
— Дяволите да ви вземат, вие си знаете своето! — ядоса се сержантът. — Махайте се оттук! Всички! Трябва да повикам експертите по отпечатъците. И не идвайте докато не ви разреша!
— Какъв учтив тон! — усмихна се Мейсън. — Ако се отчете обстоятелството, че…
— Хайде, изчезвайте! — развика се Холкълм. — Вървете си оттук!
Сержантът насочи цялото си внимание към домоуправителката — възпълна жена на около четиридесет години, която през цялото време стоеше на вратата, като се стараеше да не пропусне нито една дума или жест на присъстващите.
— Ще запечатаме апартамента — каза сержанта, — за да не могат външни хора да влизат в него. Аз ще изляза последен. Ще ни трябва дубликат на ключа и затова ще трябва да звънна в полицията.
Жената отстъпи назад и излезе в коридора.
— Моля, — обърна се сержантът към Мейсън — излезте!
Пол Дрейк с готовност тръгна към вратата. След него тръгна и Дела. Шествието завършваше Мейсън, който каза:
— Дела, не забравяйте да отбележите, че ние бяхме принудени да прекратим работата си поради идването на полицията. А тя се появи във връзка с предполагаем обир. Отбележете точно деня и часа. А сега — вежливо се обърна той към сержанта — цялата отговорност прехвърляме на полицията. Предполагам, че когато завършите огледа, ще ме известите. Тогава ще можем да продължим описа на вещите. Лека нощ, сержант!
И Мейсън се отправи към асансьора.
Когато тримата влязоха в кабината и вратата се затвори, Дрейк изнемощял се свлече в ъгъла, извади от джоба си кърпа и избърса потта, стичаща се по челото му.
— Дявол да те вземе, Пери, как успяваш? — с възхищение каза той.
ГЛАВА 13
Когато на следващия ден съдът възобнови работата си всички бяха поразени от необичайната атмосфера в залата. Обикновено, съдебните процеси, в които участваше Пери Мейсън, събираха огромен брой зрители. Но този път по пейките можеха да се видят само малки групички постоянни посетители. Вечерните вестници писаха, че отсъствието на зрители е лошо предзнаменование. Това беше барометър за мнението на публиката, която смяташе, че делото на Елеонор Хепнер е загубено за защитата.
Областният прокурор Хамилтън Бъргър с безпокойство погледна пустеещите пейки. Препълнената зала и обширните прегледи на първите страници на вестниците винаги го предупреждаваха за опасността от поражение в борбата с Пери Мейсън. Днес той почувства, че може да спечели делото без да си помръдне пръста.
Хамилтън Бъргър погледна бегло своите бележки, стана от мястото си и се обърна към съда:
— Ваша светлост, искам да поканя в свидетелската ложа Етел Билан.
— Чудесно — каза съдията Морън. — Мис Билан, моля заемете своето място и произнесете клетвата.
Етел Билан, чийто строг костюм говореше за това, че тя щателно е избирана своя тоалет специално за случая, а самоуверените й маниери свидетелстваха за твърдото й намерение да излезе победител от двубоя с Пери Мейсън, зае своето място в свидетелската ложа.
Прокурорът величествено се надигна от мястото си като някакъв вълшебник, готов с един замах на ръката си да извърши чудо, способно да хвърли в захлас цялата аудитория, погледна строго свидетелката и зададе своя първи въпрос:
— Кажете, мис Билан, вие живеете в „Белинда апартмънтс“ в апартамент 360, нали?
— Точно така.
— Кой е наемателят на съседния апартамент?
— Сюзън Гренджър.
— Вие познавате ли се с мис Гренджър?
— Да.
— Тя отдавна ли живее в този апартамент?
— От около две години, доколкото ми е известно.
— Познавате ли обвиняемата Елеонор Корбин?
— Да, сър.
— Кога се срещнахте с нея за първи път?
— На девети август тази година.
— Разкажете как стана тази среща.
— Тя дойде при мен и ми каза, че има изгодно предложение.
— Присъства ли още някой на вашия разговор?
— Не. Само обвиняемата и аз.
— Какво ви каза обвиняемата? Предайте нейните думи колкото се може по-точно.
— Обвиняемата ми каза, че се интересува от Сюзън Гренджър.
