— Тогава, моля, задавайте вие въпроси — с недоволен глас заяви Бъргър.
Мейсън размишляваше известно време, после тихо каза на седящата до него Дела:
— Тук има явен капан, Дела. Но много ми се иска да разбера точно в какво се състои.
Той бавно стана от мястото си, приближи се към свидетелското място и внимателно погледна свидетелката.
— И така, вие сте стояла до вратата на стаята? — запита Мейсън Етел Билан.
— Да.
— И сте видяла скъпоценностите върху леглото?
— Да.
— Какво беше разстоянието между вас и леглото?
— Около десет фута.
— И вие забелязахте, че това са скъпоценни камъни?
— Да.
— Какви бяха тези камъни?
— Брилянти, изумруди и няколко рубина.
— Колко собствени брилянта имате в момента? Свидетелката сведе поглед.
— И така, колко? — настоя Мейсън.
— Нито един — призна тя.
— Колко истински рубина притежавате?
— Един. Той ми е подарък. Струва ми се…че е истински.
— Колко дълго беше той у вас?
— Той и сега е у мен.
— А сега да се върнем на рубините, които сте видяла върху леглото — каза Мейсън. — Обработени ли бяха скъпоценните камъни, дамски украшения ли бяха или имитация?
— Бяха рубини.
— Истински?
— Да, сър. Поне такова беше впечатлението ми. Опитвам се да ви отговоря колкото се може по- точно.
— Това е похвално — каза Мейсън. — Кажете, колко пъти сте обсъждала този въпрос с областния прокурор?
— Не сме обсъждали този въпрос. Аз сама му разказах това, което се случи.
— Вие казахте, че рубините са истински?
— Да, сър.
— И че сте се намирала на разстояние десет фута?
— Да.
— Не по-близо?
— Не. Мисля, че не.
— Колко дълго стояхте до вратата?
— Сигурно около десет секунди.
— А сега да се върнем на вашия рубин. Каква е формата му? Вграден ли е в пръстен?
— Да.
— Често ли го носите?
— Да, сър.
— И все пак — каза Мейсън — вие и досега не знаете дали е истински или не. И след всичко това искате да убедите съдиите, че от разстояние десет фута И само за десетина секунди сте забелязала, че скъпоценните камъни са истински. Така ли е?
— Виждате ли, аз… Разбира се, ако така поставяте въпроса, то моят отговор звучи абсурдно.
— Той звучи абсурдно, защото е наистина абсурден — заяви Мейсън. — Това е всичко.
След адвоката напред пристъпи Хамилтън Бъргър и на лицето му заигра самодоволна усмивка.
— А сега нека предположим, че Дъглас Хепнер е бил убит на 16-и август около пет часа следобед. Кажете, кога видяхте тези камъни? Преди или след смъртта му?
— Протестирам! Въпросът е подвеждащ, затова е неправомерен — раздразнено каза Мейсън. — Считам, че постановката на въпроса е недостойна за един служител на правосъдието и затова моля съда да не го взема под внимание.
Лицето на Морън придоби сурово изражение.
— Протестът е приет — каза той. — Съдът не взема въпроса под внимание.
— Е, добре, — съгласи се Бъргър — тогава ми кажете КОГА сте видяла тези камъни?
— На 16-и август.
— В колко часа?
— Около шест вечерта.
— Това е всичко. Нямам повече въпроси — обърна се Хамилтън Бъргър към съда. — Моля да извикате свидетелката Сюзън Гренджър.
Сюзън Гренджър зае мястото на Етел Билан и произнесе клетвата.
— Вашето име е Сюзън Гренджър? — попита Бъргър.
— Да, сър.
— Струва ми се, че вие съвсем наскоро сте се завърнала от Европа.
— Да.
— На кораба ли се запознахте с Дъглас Хепнер?
— Да, сър.
— Как се развиха вашите отношения, след като се върнахте от Европа?
— Няколко пъти се срещахме, той ме посещаваше.
— Бих искал да разбера дали в разговор с вас е споменавал името Елеонор Корбин? — попита Бъргър.
— Да, споменавал го е.
— Кажете, не е ли назовавал случайно Елеонор Корбин своя съпруга?
— Не, нямаше нищо подобно. Напротив…
— Това не е важно, това не е важно — бързо реагира Бъргър, вдигайки ръката си напред като полицай-регулировчик, спиращ потока от коли. — Бих искал да изясня този, въпрос само от правна гледна точка. Тъй като тук беше заявено, че обвиняемата е била негова жена, аз ви попитах дали той не я е наричал така. Вие отговорихте отрицателно. Този въпрос точно съответства на поставения от мен въпрос. А сега искам да ви задам още един, но по-конкретен въпрос. Случвало ли се е да разговаряте с обвиняемата за Дъглас Хепнер?
— Да, сър.
— Кога?
— Струва ми се, че на 15-и август.
— За какво ставаше дума?
— Аз… с една дума Дъглас Хепнер беше при мен. Когато си тръгна, забелязах, че вратата на 360-и апартамент е открехната. Процепът не беше голям, но беше достатъчен Елеонор Корбин да види как Дъглас минава по коридора и…
— Откъде знаете, че обвиняемата го е наблюдавала?
— Защото знаех, че се е настанила при Етел Билан, за да шпионира.
— Аз не ви питам защо се е настанила там — прекъсна я прокурорът. — Това може да каже само очевидец. Ваша светлост, моля да обясните на свидетелката, че трябва да отговаря точно на поставените от мен въпроси и да не дава допълнителна информация, която в този момент не ни интересува.
— Добре — хладно заяви Сюзън Гренджър. — Знаех, че обвиняемата се е настанила у Етел Билан. Забелязах също, че винаги, когато Дъглас Хепнер си тръгваше, вратата на съседния апартамент задължително беше открехната, а зад нея стоеше Елеонор Корбин.
— И какво стана след това?
— Веднъж казах на обвиняемата, че се държи глупаво. Казах й: „По този начин не можеш да задържиш
