така ли?
— Ваша светлост — помоли Бъргър, — протестирам срещу опита на защитата да въведе в заблуждение свидетелката. Това противоречи на правилата за водене на кръстосан разпит. Свидетелката не е специалист в тази област и…
— Протестът не се приема — рязко възрази съдията Морън. — Свидетелката охарактеризира оръжието, принадлежащо на обвиняемата като револвер, калибър 38-и. Защитата има право да изясни какво разбира тя под това понятие.
— Да продължим — каза Мейсън, обръщайки се към свидетелката. — Отговорете на въпроса.
— Разбира се, ако куршумът… ако дълъг и тънък куршум тежи повече… разбира се, той е от по-голям калибър…
— Значи, когато вие казахте, че револверът е калибър 38-и, имахте предвид това, че стреля с куршуми с по-голямо тегло? Правилно ли ви разбрах?
— Боже мой, Ваша светлост, но това са само факти, а не улики — възкликна прокурорът Бъргър. — Това не е разпит. Това е въвеждане на свидетелката в заблуждение!
— Протестът се отклонява — раздразнено отговори съдията. — Моля свидетелката да отговори на поставения въпрос.
Беше очевидно, че Етел Билан не знаеше как да постъпи. Тя погледна умолително прокурора и след това нерешително отговори:
— Да, сър. Точно това имах предвид.
— Вие имахте предвид, че теглото на куршума е било равно на 38 грана4?
— Да, мисля, че е така. Да, сър.
— Значи, вие не знаете точно какъв е калибърът на револвера?
— Но нали тук вече се каза, че револверът е калибър тридесет и осем — отговори свидетелката, окончателно смутена.
— Не е важно кой какво е говорил — каза Мейсън. — Важно е това, че вие не си давате сметка за своите думи! Разбирате ли за какво говорите?
— Как да ви кажа… Честно казано, имам само смътна представа за това какво е калибър.
— Това означава, че не знаете точно какъв е бил калибърът на револвера на обвиняемата?
— Ако поставяте точно така въпроса, то аз наистина не знаех това — разгорещи се свидетелката.
Мейсън каза:
— Да, точно така поставям въпроса. А сега нека да видим дачи вашата памет е по-добра от тази на мистър Ричи. Помните ли деня, когато мистър Ричи ви позвъни по телефона и ви каза, че адвокатът Пери Мейсън се намира във вестибюла, че той задава въпроси и иска сведения за Сюзън Гренджър, че е много възможно да подозира нещо и че той, Ричи, се е отървал от Мейсън? Наистина, той не е изразил мислите си с тези думи, но аз ви предавам общия смисъл, за да възстановя този ден във вашата памет. Помните ли обстоятелствата, при които протече разговорът?
Етел Билан гордо вдигна глава, брадичката й леко се издаде напред. За миг в очите й блесна предизвикателство, но когато срещна строгия поглед на Мейсън и видя непроницаемите черти на лицето му, тя сведе поглед и отговори:
— Да, помня.
— Помните ли деня и часа на този разговор?
— Да. Беше на 17-и август около обяд. Точният час не помня.
— Във всеки случай можете да го съпоставите с моето посещение при вас — каза Мейсън. — Аз ви позвъних веднага след този разговор.
— Да. Ричи ми позвъни и ми съобщи нещо подобно на това, което вие току-що казахте…
— В какви отношения сте е мистър Ричи? — зададе нов въпрос Мейсън.
— Ваша светлост, протестирам! Въпросът е несъществен, не се отнася до делото и е неправомерен.
Съдията Морън се поколеба за миг, но после каза:
— Протестът се приема.
Мейсън, без да скрива своето учудване и възмущение от това решение, седна в креслото, обърна се към Дела и тихо каза:
— Всичко е наред. Искаше ми се да ги накарам да почувстват, че именно тук се крие нещо важно. Смятам, че моментът е избран точно. Казвам ти всичко това, за да създам впечатление у обвинението, че се готвим за атака.
Дела Стрийт кимна с глава в знак на съгласие.
— Сега ще те помоля да си предадеш мрачен вид на лицето и да кимнеш с глава колкото е възможно по-забележимо.
Дела изпълни точно указанията на Мейсън. Адвокатът въздъхна като си придаде вид на разочарован и каза:
— Ваша светлост, предполагам че този въпрос ще изиграе решаваща роля в изграждането на моята защита — той отново погледна към Дела Стрийт, повдигна рамене и добави: — Но щом решението на съда е такова, аз се подчинявам и нямам повече въпроси.
— Съдът няма намерение да ви забрани да продължите кръстосания разпит — възрази съдията Морън, тъй като му се стори, че Мейсън му готви капан, който можеше да доведе до съдебна грешка. — Дава ви се право да зададете въпроса си под друга форма.
— Благодаря ви, Ваша светлост. В такъв случай въпросът ми е следния: мис Билан, разказвала ли сте за вашия договор с обвиняемата на мистър Ричи? Отговорете на въпроса.
— Да, в известна степен.
— Той ли ви посъветва да приемете предложението?
— Да.
— Това е всичко. Ваша светлост — каза Мейсън.
— Аз също нямам повече въпроси — каза Бъргър.
Етел Билан напусна свидетелското място и вече се насочваше към изхода на залата, когато изведнъж Бъргър скочи от мястото си и си даде вид, че в последния момент се е сетил за нещо много важно, което досега му се е изплъзвало.
— Извинете, Ваша светлост — каза той, — имам още един въпрос. Моля, съдът и защитата да ме извинят. Пропуснах нещо.
— Кажете — обърна се Бъргър към свидетелката, — не забелязахте ли у обвиняемата някакви други предмети, представляващи за съда интерес?
— Да.
— А какво именно?
— Тя притежаваше много скъпоценни камъни.
— Какво казахте? Скъпоценни камъни? — в гласа на прокурора звучеше неприкрита радост.
— Точно така.
Съдебните заседатели като един се наведоха напред и сега внимателно слушаха всеки отговор на свидетелката.
— Къде се намирахте, когато ги видяхте?
— Имах намерение да влизам в банята, а вратата на стаята на Елеонор беше леко отворена. Приближих се тихо и видях на леглото парче плат, върху което имаше цяла купчина скъпоценни камъни. Елеонор седеше на колене с гръб към мен и ги броеше. Аз тихо затворих вратата и се отдалечих.
— Известно ли ви е къде са те сега?
— Не, сър.
— Но вие сте ги видяла у обвиняемата?
— Да, сър.
— Значи вие предполагате, че тези камъни се намират сред вещите, предадени на Пери Мейсън.
— Възразявам, Ваша светлост! Във въпроса се съдържа не очевиден факт, а предположение, затова го считам за неправомерен — заяви Мейсън.
— Възражението е прието.
